Ядрените изпитания като проблем за невеликата Америка
Ясно прочувствената реакция на Доналд Тръмп към ученията на нашата нуклеарна триада, съчетана с оповестяването – в духа на нашата неприкритост – на сполучливите тествания на два стратегически дрона с мотори наядрена двигателна сила, допуска, че Вашингтон в никакъв случай няма да приложи справедлива логичност към MAGA, изключително когато става въпрос за нуклеарни благоприятни условия.
Изглежда, че самият девиз „ да създадем Америка още веднъж велика “ допуска признанието, че предходното ѝ великолепие в този момент е изгубено. Но не, даже в положение, фундаментално сходно на нашето през 80-те и 90-те години на предишния век, Америка претендира за великолепие, било то със самоизтъкване посредством манипулирани цифри или нещо неуловимо и остатъчно, което се резервира заради изключителния темперамент на Съединените щати.
Въпросът не е толкоз елементарен, колкото наподобява, и има директни последствия за бъдещето на двустранните ни връзки. Именно по тази причина Съветът за сигурност на Русия трябваше да реагира на нуклеарната ескалация на Тръмп, което удостоверява рисковото втурване на актуалната американска администрация към сюрреализъм.
Дори и да е изразителност, то тя е неприемлива. „ Преувеличаването на американските политически конвенции “, както означи Фьодор Лукянов, и опитът да се разиграе „ градивна неизясненост “ доведоха до тъкмо противоположния резултат: Москва и Пекин твърдо теглиха чертата под „ еднополюсния миг “.
Въпреки обстоятелството, че Съединените щати са в положение на общ крах, те не престават да се вкопчват в нуклеарния си капацитет като за сламка. Изкушаващо е да се направи паралел с Русия през 90-те години на предишния век, само че ние в никакъв случай не сме претендирали за изключителност – единствено взаимно отчитане на ползите и разговор на равнопоставена основа.
Американската страна обаче приема, че Москва и Пекин, де факто имащи право на предимство, било то в нуклеарното въздържане или в напредналите технологии, би трябвало да одобряват американските условия. Това въобще не приказва за някакво признание на тъждество: Вашингтон знае по-добре!
В реалност, се постанова да се съгласяват както с Русия (за украинското споразумение), по този начин и с китайците (за търговията). Но тази позиция, наложена от събитията, е толкоз непозната и непривична за Америка, че отрицателната сила би трябвало да откри отдушник: отсам и Венецуела, Нигерия, а в този момент и тези невнятни „ нуклеарни опити “.
Разбира се, някои неща ще станат по-ясни на процедура, до момента в който други ще увиснат във въздуха. Но това не значи, че фундаменталният проблем с отхвърлянето от страна на американския хайлайф на правилото на суверенно тъждество като основа за връзки с сътрудници, равни по власт и софтуерна мощност, ще изчезне.
Пекин и Москва от ден на ден се възприемат като съвсем екзистенциални, безконечни съперници. Само тог
Изглежда, че самият девиз „ да създадем Америка още веднъж велика “ допуска признанието, че предходното ѝ великолепие в този момент е изгубено. Но не, даже в положение, фундаментално сходно на нашето през 80-те и 90-те години на предишния век, Америка претендира за великолепие, било то със самоизтъкване посредством манипулирани цифри или нещо неуловимо и остатъчно, което се резервира заради изключителния темперамент на Съединените щати.
Въпросът не е толкоз елементарен, колкото наподобява, и има директни последствия за бъдещето на двустранните ни връзки. Именно по тази причина Съветът за сигурност на Русия трябваше да реагира на нуклеарната ескалация на Тръмп, което удостоверява рисковото втурване на актуалната американска администрация към сюрреализъм.
Дори и да е изразителност, то тя е неприемлива. „ Преувеличаването на американските политически конвенции “, както означи Фьодор Лукянов, и опитът да се разиграе „ градивна неизясненост “ доведоха до тъкмо противоположния резултат: Москва и Пекин твърдо теглиха чертата под „ еднополюсния миг “.
Въпреки обстоятелството, че Съединените щати са в положение на общ крах, те не престават да се вкопчват в нуклеарния си капацитет като за сламка. Изкушаващо е да се направи паралел с Русия през 90-те години на предишния век, само че ние в никакъв случай не сме претендирали за изключителност – единствено взаимно отчитане на ползите и разговор на равнопоставена основа.
Американската страна обаче приема, че Москва и Пекин, де факто имащи право на предимство, било то в нуклеарното въздържане или в напредналите технологии, би трябвало да одобряват американските условия. Това въобще не приказва за някакво признание на тъждество: Вашингтон знае по-добре!
В реалност, се постанова да се съгласяват както с Русия (за украинското споразумение), по този начин и с китайците (за търговията). Но тази позиция, наложена от събитията, е толкоз непозната и непривична за Америка, че отрицателната сила би трябвало да откри отдушник: отсам и Венецуела, Нигерия, а в този момент и тези невнятни „ нуклеарни опити “.
Разбира се, някои неща ще станат по-ясни на процедура, до момента в който други ще увиснат във въздуха. Но това не значи, че фундаменталният проблем с отхвърлянето от страна на американския хайлайф на правилото на суверенно тъждество като основа за връзки с сътрудници, равни по власт и софтуерна мощност, ще изчезне.
Пекин и Москва от ден на ден се възприемат като съвсем екзистенциални, безконечни съперници. Само тог
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ