Един холандец в града на болярите
Яп с сбирката си от старинни килими
© Цветелина Белутова Якоб ван Бейлен вижда Търново като Пловдив. " В Пловдив има Стария град и " Капана ". И единствено това. Наоколо няма нищо, до момента в който тук на 100 метра от у дома се озовавам измежду природата, измежду водопади, манастири... Но остарелият град не е добре развъртян. " Къщата на Якоб ван Бейлен, или Яп, както го назовават познатите, е една от най-живописните в Търново. Намира се против дома-музей на Петко Славейков, само че е пет пъти по-голяма, а цветното й покривало от бръшлян и лоза неизбежно приковава погледа на всички минувачи. Строена е в края на XIX век и има статут на монумент на културата. " Много ми харесва формата й - няма нито един прав ъгъл. Майсторите го ненавиждат това, само че на мен ми харесва ", споделя роденият в Холандия Яп на много порядъчен български. Той е на 71 години и по думите му 52 от тях е обвързван с България.
Яп не е нормалният " експат " с нехаен живот и холандска пенсия, който е купил и освежил остаряла къща: като се изключи че е мощно интегриран - приказва езика, чете вести на български, регистриран е като локален гражданин и гласоподавател, той е и обществено зает с проблемите на Велико Търново и България. До степен, че взема решение да се включи в политиката. Тази година Яп се явява за повторно на локалните избори като претендент за общински консултант от листата на " Демократична България " (резултатът от гласуването излезе след изявлението и Яп не беше определен - бел. авт.). Преди да стигне до този миг, Яп е прочут като деен държавник и се появява в медиите най-много поради любовта си към българския фолклор и обичаи и опитите си да ги разпространява в Западна Европа. Над 10 години той води групи с задгранични туристи в България, с цел да ги запознае с природата и традициите ни, подкрепя локалните общности - най-много в Котел (където се открива за пръв път при преместването си в България през 2007 г.) и в Търново и региона; работи като хореограф и продуцент на национална музика, а през 1999 година основава хор Chubrica в Нидерландия. През лятото на тази година той провежда неповторима галерия във Велико Търново на 230 старинни килима от персоналната си сбирка - най-богатата в България. Най-старите са на 200 години и са от Чипровци и Котел.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България вместо Индия
" Познавам България от 52 години. През 1967 година бях тук за пръв път на път за Индия (защото тогава беше модерно). Аз бях единственият, решил да включи България в маршрута си ", споделя Яп. Придвижването му не е било елементарно: стопаджия без пари по българските пътища, по които рядко се срещат коли. " Имаше трабанти и москвичи, само че цялостни до тавана, нямаше по какъв начин да ме качат. На камионите им беше неразрешено да качват стопаджии, вървях по 20 - 30 км. Но когато пътуваш постепенно, имаш време да се срещаш и да приказваш с хората. Имах доста хубави срещи и би трябвало да отбележа, че милицията ми помагаше: да си купя самун и мляко, да си хвана стоп. Запитах се: за какво да вървя в Индия, тук ми харесва ", споделя Яп. Той си спомня, че останал месец, на идната година се върнал, на идната отново.
През 1975 година се сприятелява със семейство танцьори на национални танци от Бургас, с които към момента са другари. " По-късно разбрах, че те са поели риск, като са ме канили в къщата си, тъй като съм от Запад. Поканих ги в Холандия и те съумяха да дойдат - и двамата по едно и също време, въпреки че беше доста мъчно. В края на режима - през 1985-1986 година, взех решение, че повече няма да пристигам тук, че не ми харесва към този момент. На ход беше " възродителният " развой. С моите другари говорихме доста по тематиката. Тук и на Запад се появяваше друга информация, спорихме. Имах проблеми с милицията и с приятелите ми и взех решение, че ще отпътува за Португалия ", продължава описа Яп. Но ориста още веднъж го среща с България - към 10 години по-късно той се връща по молба на екип от Холандия, който снима филм у нас и се нуждае от " човек с опит ". " Реших да купя къща на Черноморието и да я употребявам, откакто се пенсионирам ", споделя Яп. Той обаче съумява да се пенсионира рано и вместо да се изживява като холандски пенсионер на морето, взема решение да купи две къщи в Котел и да развива лична туристическа активност. Яп измисля 4 стратегии за културен и естествен туризъм: етническа седмица, седмица " на паша с овцете в планината ", екопътеки и стратегия с уроци по национално пеене и национални танци.
" Останах 4-5 години в Котел. Много ми харесваше, изключително през лятото, само че през зимата беше извънредно тежко ", спомня си Яп. От една страна, снегът отцепвал напълно Котел и ставало мъчно да се придвижваш и пазаруваш, въпреки това, немотията в дребното обитаемо място ставала още по-непоносима през зимата. " Котел е доста безпаричен град, хората живеят с това, което природата им даде. Но през зимата не е елементарно. Помагах с каквото мога, само че започнах да се притеснявам и взех решение да се преместя в по-голям град. Избрах Велико Търново преди тъкмо пет години ", споделя Яп.
За по-чист град
Пред къщата си, строена в края на XIX век
Фотограф: Цветелина Белутова Той намира Търново за доста красиво място. " Не го съпоставям със София или Варна, а с Пловдив. В Пловдив има Стария град и " Капана ". И единствено това. Наоколо няма нищо, до момента в който тук на 100 метра от у дома се озовавам измежду природата, измежду водопади, манастири. Околностите са доста забавни. Старият град не е добре развъртян. Властите приказват за това по какъв начин в Търново се прави културен туризъм - да гледаш два часа " Царевец " за мен не е културен туризъм, отбелязва Яп. Чужди и български туристи идват тук за ден - ден и половина. Програмата е " Царевец ", няколко музея, Самоводската чаршия, сувенири, ядене в " Щастливеца ", най-вече една нощувка и това е. " А Търново може да предложи доста повече. Макар че към този момент не се занимава доста интензивно с туристическа активност, Яп е правил стратегии за чужденци за по 5-6 дни с включени обиколки на екопътеки, уроци по национално пеене и танци и други
Развитието на различни форми на туризъм в Търново е във фокуса на предизборната стратегия на Якоб. Но по какъв начин стига до политиката? " Преди 5-6 години, в края на престоя си в Котел, станах член на партия " Зелените " - просто член, тъй като им съчувствува ", споделя Яп. Малко по-късно той се мести в Търново и с него се свързват Борислав Сандов и Димитър Димитров от управлението на " Зелените ". Те го убеждават да издигне кандидатурата си за общински консултант. " Казах им, че съм остарял човек, чужденец, само че в последна сметка се съгласих. За един месец направих стратегия от 14 точки, тъй като считам, че изборите би трябвало да се водят посредством стратегии. Тук изборите са спектакъл и монолог, няма диспути, няма разговор, аз доста го ненавиждам това. " В последна сметка за късото време преди изборите, с нулев бюджет и заради обстоятелството, че към момента никой не го познава, Яп не съумява да премине бариерата за влизане в общинския съвет, само че в този момент - четири години по-късно и в коалиция с " Да, България " и ДСБ, той взема решение да се опитва още веднъж. Той актуализира програмата си, която към този момент е формирана от 20 точки, измежду които електрификация на градския превоз и понижаване на трафика през центъра, ограничение на шумовото замърсяване, ограничение на противозаконната сеч, създаване на професионални туристически услуги и пакети за престой от 4 до 8 дни в района и други Общински консултант или не, Яп е цялостен с хрумвания по какъв начин да усъвършенства живота в града, който населява, и по какъв начин да помогне на чужденци като него да се интегрират по-добре. Повечето от тях даже не изискват огромни средства, а най-много благосклонност и почитание към средата и общността си.
© Цветелина Белутова Якоб ван Бейлен вижда Търново като Пловдив. " В Пловдив има Стария град и " Капана ". И единствено това. Наоколо няма нищо, до момента в който тук на 100 метра от у дома се озовавам измежду природата, измежду водопади, манастири... Но остарелият град не е добре развъртян. " Къщата на Якоб ван Бейлен, или Яп, както го назовават познатите, е една от най-живописните в Търново. Намира се против дома-музей на Петко Славейков, само че е пет пъти по-голяма, а цветното й покривало от бръшлян и лоза неизбежно приковава погледа на всички минувачи. Строена е в края на XIX век и има статут на монумент на културата. " Много ми харесва формата й - няма нито един прав ъгъл. Майсторите го ненавиждат това, само че на мен ми харесва ", споделя роденият в Холандия Яп на много порядъчен български. Той е на 71 години и по думите му 52 от тях е обвързван с България.
Яп не е нормалният " експат " с нехаен живот и холандска пенсия, който е купил и освежил остаряла къща: като се изключи че е мощно интегриран - приказва езика, чете вести на български, регистриран е като локален гражданин и гласоподавател, той е и обществено зает с проблемите на Велико Търново и България. До степен, че взема решение да се включи в политиката. Тази година Яп се явява за повторно на локалните избори като претендент за общински консултант от листата на " Демократична България " (резултатът от гласуването излезе след изявлението и Яп не беше определен - бел. авт.). Преди да стигне до този миг, Яп е прочут като деен държавник и се появява в медиите най-много поради любовта си към българския фолклор и обичаи и опитите си да ги разпространява в Западна Европа. Над 10 години той води групи с задгранични туристи в България, с цел да ги запознае с природата и традициите ни, подкрепя локалните общности - най-много в Котел (където се открива за пръв път при преместването си в България през 2007 г.) и в Търново и региона; работи като хореограф и продуцент на национална музика, а през 1999 година основава хор Chubrica в Нидерландия. През лятото на тази година той провежда неповторима галерия във Велико Търново на 230 старинни килима от персоналната си сбирка - най-богатата в България. Най-старите са на 200 години и са от Чипровци и Котел.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България вместо Индия
" Познавам България от 52 години. През 1967 година бях тук за пръв път на път за Индия (защото тогава беше модерно). Аз бях единственият, решил да включи България в маршрута си ", споделя Яп. Придвижването му не е било елементарно: стопаджия без пари по българските пътища, по които рядко се срещат коли. " Имаше трабанти и москвичи, само че цялостни до тавана, нямаше по какъв начин да ме качат. На камионите им беше неразрешено да качват стопаджии, вървях по 20 - 30 км. Но когато пътуваш постепенно, имаш време да се срещаш и да приказваш с хората. Имах доста хубави срещи и би трябвало да отбележа, че милицията ми помагаше: да си купя самун и мляко, да си хвана стоп. Запитах се: за какво да вървя в Индия, тук ми харесва ", споделя Яп. Той си спомня, че останал месец, на идната година се върнал, на идната отново.
През 1975 година се сприятелява със семейство танцьори на национални танци от Бургас, с които към момента са другари. " По-късно разбрах, че те са поели риск, като са ме канили в къщата си, тъй като съм от Запад. Поканих ги в Холандия и те съумяха да дойдат - и двамата по едно и също време, въпреки че беше доста мъчно. В края на режима - през 1985-1986 година, взех решение, че повече няма да пристигам тук, че не ми харесва към този момент. На ход беше " възродителният " развой. С моите другари говорихме доста по тематиката. Тук и на Запад се появяваше друга информация, спорихме. Имах проблеми с милицията и с приятелите ми и взех решение, че ще отпътува за Португалия ", продължава описа Яп. Но ориста още веднъж го среща с България - към 10 години по-късно той се връща по молба на екип от Холандия, който снима филм у нас и се нуждае от " човек с опит ". " Реших да купя къща на Черноморието и да я употребявам, откакто се пенсионирам ", споделя Яп. Той обаче съумява да се пенсионира рано и вместо да се изживява като холандски пенсионер на морето, взема решение да купи две къщи в Котел и да развива лична туристическа активност. Яп измисля 4 стратегии за културен и естествен туризъм: етническа седмица, седмица " на паша с овцете в планината ", екопътеки и стратегия с уроци по национално пеене и национални танци.
" Останах 4-5 години в Котел. Много ми харесваше, изключително през лятото, само че през зимата беше извънредно тежко ", спомня си Яп. От една страна, снегът отцепвал напълно Котел и ставало мъчно да се придвижваш и пазаруваш, въпреки това, немотията в дребното обитаемо място ставала още по-непоносима през зимата. " Котел е доста безпаричен град, хората живеят с това, което природата им даде. Но през зимата не е елементарно. Помагах с каквото мога, само че започнах да се притеснявам и взех решение да се преместя в по-голям град. Избрах Велико Търново преди тъкмо пет години ", споделя Яп.
За по-чист град
Пред къщата си, строена в края на XIX век
Фотограф: Цветелина Белутова Той намира Търново за доста красиво място. " Не го съпоставям със София или Варна, а с Пловдив. В Пловдив има Стария град и " Капана ". И единствено това. Наоколо няма нищо, до момента в който тук на 100 метра от у дома се озовавам измежду природата, измежду водопади, манастири. Околностите са доста забавни. Старият град не е добре развъртян. Властите приказват за това по какъв начин в Търново се прави културен туризъм - да гледаш два часа " Царевец " за мен не е културен туризъм, отбелязва Яп. Чужди и български туристи идват тук за ден - ден и половина. Програмата е " Царевец ", няколко музея, Самоводската чаршия, сувенири, ядене в " Щастливеца ", най-вече една нощувка и това е. " А Търново може да предложи доста повече. Макар че към този момент не се занимава доста интензивно с туристическа активност, Яп е правил стратегии за чужденци за по 5-6 дни с включени обиколки на екопътеки, уроци по национално пеене и танци и други
Развитието на различни форми на туризъм в Търново е във фокуса на предизборната стратегия на Якоб. Но по какъв начин стига до политиката? " Преди 5-6 години, в края на престоя си в Котел, станах член на партия " Зелените " - просто член, тъй като им съчувствува ", споделя Яп. Малко по-късно той се мести в Търново и с него се свързват Борислав Сандов и Димитър Димитров от управлението на " Зелените ". Те го убеждават да издигне кандидатурата си за общински консултант. " Казах им, че съм остарял човек, чужденец, само че в последна сметка се съгласих. За един месец направих стратегия от 14 точки, тъй като считам, че изборите би трябвало да се водят посредством стратегии. Тук изборите са спектакъл и монолог, няма диспути, няма разговор, аз доста го ненавиждам това. " В последна сметка за късото време преди изборите, с нулев бюджет и заради обстоятелството, че към момента никой не го познава, Яп не съумява да премине бариерата за влизане в общинския съвет, само че в този момент - четири години по-късно и в коалиция с " Да, България " и ДСБ, той взема решение да се опитва още веднъж. Той актуализира програмата си, която към този момент е формирана от 20 точки, измежду които електрификация на градския превоз и понижаване на трафика през центъра, ограничение на шумовото замърсяване, ограничение на противозаконната сеч, създаване на професионални туристически услуги и пакети за престой от 4 до 8 дни в района и други Общински консултант или не, Яп е цялостен с хрумвания по какъв начин да усъвършенства живота в града, който населява, и по какъв начин да помогне на чужденци като него да се интегрират по-добре. Повечето от тях даже не изискват огромни средства, а най-много благосклонност и почитание към средата и общността си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ