Янис Варуфакис: Инфлацията като следствие от объркала се политическа игра на власт
Янис Варуфакис, някогашен финансов министър на Гърция и учител по стопанска система в Атинския университет, в публикация за Project Syndicate. Погрешна тактичност е да се търси едно само пояснение на сегашната инфлация Мерките за справяне с рецесията от 2008 година доведоха до застоялост на заплатите и голямо повишаване на цените на активите За да стабилизират стопанската система, управляващите би трябвало да спрат печатането на пари и основаването на евтини задължения
Соченето какво е предизвикало растящите цени продължава. Дали централните банки прекомерно дълго изпомпваха прекалено много пари, което докара до повишаване на инфлацията? Китай ли е отговорен, защото по-голямата част от физическото произвеждане се беше преместило в страната преди пандемията да я вкара в локдаун и да наруши световните вериги за доставки? Беше ли Русия, чиято инвазия в Украйна изтри огромна част от световните доставки на газ, нефт, зърнени храни и торове? Може би е отговорна някаква прикрита промяна в политиката от строги икономии преди пандемията към неограничена фискална благотворителност след?
Отговорът в никакъв случай не може да се появи на изпитване в учебно заведение: всичко гореизброено е както правилно, по този начин и неправилно.
Реклама
Ключовите стопански рецесии постоянно имат голям брой пояснения, които са верни, само че в същото време пропущат смисъла. Когато Уолстрийт се срина през 2008 година, предизвиквайки световната криза, бяха препоръчани най-различни пояснения: регулаторно завземане на страната от финансисти, които бяха заменили индустриалците в капиталистическия ред; културна податливост към рисково финансиране; неуспех на политици и икономисти да разграничат нова парадигма от солиден балон; и доста други теории. Всички бяха годни, само че никой не стигна до същността на въпроса.
Различни пояснения
Същото важи и през днешния ден. Монетаристите, повтарящи, че са ни предизвестили, плануват висока инфлация откогато централните банки всеобщо разшириха балансите си през 2008 година, ми припомнят за насладата, изпитана през същата година от левите (като мен), които непрекъснато " предсказват " близката гибел на капитализма - и в двата случая сходно на спрял часовник, който сочи вярното време два пъти дневно. Разбира се, създавайки големи овърдрафти за банкерите с подправената вяра, че парите ще се стичат в действителната стопанска система, централните банки провокираха епична инфлация на цените на активите (процъфтяващи пазари на акции и жилища, фикс идея за криптовалути и други).
Но разказът на монетаристите не може да изясни за какво огромните централни банки не съумяха от 2009 до 2020 година даже да усилят количеството пари, циркулиращи в действителната стопанска система, да не приказваме за повишение на инфлацията на потребителските цени до задачата си от 2%. Нещо друго би трябвало да е провокирало инфлацията.
Прекъсването на фокусираните в Китай вериги за доставки явно изигра забележителна роля, както и нашествието на Русия в Украйна. Но нито един от факторите не изяснява внезапната " промяна на режима " на западния капитализъм от преобладаващата дефлация към нейната диаметралност - всички цени да се повишават по едно и също време. Това би изисквало инфлацията на заплатите да изпревари инфлацията на цените, като по този метод да докара до самоподдържаща се серпантина - покачването на заплатите да води до по-нататъшни покачвания на цените, което от своя страна да кара заплатите да нарастват още веднъж, до безспир. Само тогава би било рационално централните банкери да изискват служащите " да се жертват един път за тима " и да се въздържат от търсене на по-високи заплати.
Реклама
Но през днешния ден да се изисква служащите да се откажат от по-високи заплати е неуместно. Всички доказателства сочат, че за разлика от 70-те години на предишния век заплатите се покачват доста по-бавно от цените и все пак повишаването на цените не просто продължава, а се форсира.
И по този начин, какво в действителност се случва? Моят отговор: една половинвековна игра на власт, водена от корпорации, Уолстрийт, държавни управления и централни банки, съществено се обърка. В резултат на това управляващите на Запада в този момент са изправени пред неосъществим избор: да тласнат конгломерати и даже страни към каскадни банкрути или да разрешат на инфлацията да остане неконтролирана.
Нова игра на власт
В продължение на 50 години американската стопанска система поддържа чистия експорт на Европа, Япония, Южна Корея, по-късно Китай и други нововъзникващи стопански системи, до момента в който лъвският дял от облагите на тези чужденци се насочи към Уолстрийт в търсене на по-висока възвръщаемост. На фона на това цунами от капитали, насочващо се към Съединени американски щати, финансистите изграждаха пирамиди от частни пари (като варианти и деривати), с цел да финансират корпорациите, изграждащи световен лабиринт от пристанища, кораби, хранилища, складови площадки, пътен и железопътен превоз. Когато сривът от 2008 година изгори тези пирамиди, целият превзет от финансовия бранш лабиринт от световни вериги за доставки " в последната секунда ", беше заплашен.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Енергетика 1 Политика 2 Политика 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Пловдив 3 Политика Реклама
За да спасят освен банкерите, само че и самия лабиринт, централните банкери се намесиха, с цел да заместят пирамидите на финансистите с обществени пари. Междувременно държавните управления съкращаваха обществените разноски, работните места и услугите. Този развой представляваше не по-малко от обилен социализъм за капитала и сурови ограничения за труда. Заплатите се свиха, а цените и облагите бяха в застой, само че цената на активите, закупени от богатите (и по този метод тяхното богатство) набъбна до небесата. По този метод вложенията (спрямо наличните пари) спаднаха до най-ниските си равнища, потенциалът се сви, пазарната мощност набъбна и капиталистите станаха по-богати и по-зависими от парите на централните банка от всеки път.
Това беше нова игра на власт. Традиционната битка сред капитала и труда за увеличение на съответните им дялове от общия приход посредством надбавки и нараствания на заплатите продължи, само че към този момент не беше източник на множеството ново благосъстояние. След 2008 година универсалните строги икономии доведоха до ниски вложения (търсене на пари), което, съчетано с изобилната ликвидност предоставена от централните банки (парично предлагане), поддържаше цената на парите (лихвените проценти) покрай нула. Тъй като индустриалният потенциал (дори при строителството на нови жилища) понижава, положителните работни места са нищожни, а заплатите стагнират, благосъстоянието победи на пазарите на акции и недвижими парцели, които се отделиха от действителната стопанска система.
След това пристигна пандемията, която промени едно огромно нещо: западните държавни управления бяха принудени да насочат някои от новите реки от пари, създавани от централните банки, към затворените у дома маси в стопански системи, които през десетилетията изчерпаха потенциала си да създават неща, а с пандемията се изправиха и пред счупени вериги за доставки. Тъй като затворените милиони хора похарчиха част от парите си за отпуск за нищожен импорт, цените започнаха да се повишават. Корпорациите с огромно хартиено благосъстояние дадоха отговор, като експлоатираха голямата си пазарна мощ (породена от понижения им индустриален капацитет), с цел да избутат цените до тавана.
След две десетилетия на поддържан от централните банки ваучър на покачващи се до небесата цени на активите и възходящ корпоративен дълг, всичко, което беше належащо, с цел да постави завършек на играта на власт, която оформи света след 2008 година в облика на възродена ръководеща класа, беше малко ценова инфлация. И по този начин, какво следва оттук насетне?
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Соченето какво е предизвикало растящите цени продължава. Дали централните банки прекомерно дълго изпомпваха прекалено много пари, което докара до повишаване на инфлацията? Китай ли е отговорен, защото по-голямата част от физическото произвеждане се беше преместило в страната преди пандемията да я вкара в локдаун и да наруши световните вериги за доставки? Беше ли Русия, чиято инвазия в Украйна изтри огромна част от световните доставки на газ, нефт, зърнени храни и торове? Може би е отговорна някаква прикрита промяна в политиката от строги икономии преди пандемията към неограничена фискална благотворителност след?
Отговорът в никакъв случай не може да се появи на изпитване в учебно заведение: всичко гореизброено е както правилно, по този начин и неправилно.
Реклама
Ключовите стопански рецесии постоянно имат голям брой пояснения, които са верни, само че в същото време пропущат смисъла. Когато Уолстрийт се срина през 2008 година, предизвиквайки световната криза, бяха препоръчани най-различни пояснения: регулаторно завземане на страната от финансисти, които бяха заменили индустриалците в капиталистическия ред; културна податливост към рисково финансиране; неуспех на политици и икономисти да разграничат нова парадигма от солиден балон; и доста други теории. Всички бяха годни, само че никой не стигна до същността на въпроса.
Различни пояснения
Същото важи и през днешния ден. Монетаристите, повтарящи, че са ни предизвестили, плануват висока инфлация откогато централните банки всеобщо разшириха балансите си през 2008 година, ми припомнят за насладата, изпитана през същата година от левите (като мен), които непрекъснато " предсказват " близката гибел на капитализма - и в двата случая сходно на спрял часовник, който сочи вярното време два пъти дневно. Разбира се, създавайки големи овърдрафти за банкерите с подправената вяра, че парите ще се стичат в действителната стопанска система, централните банки провокираха епична инфлация на цените на активите (процъфтяващи пазари на акции и жилища, фикс идея за криптовалути и други).
Но разказът на монетаристите не може да изясни за какво огромните централни банки не съумяха от 2009 до 2020 година даже да усилят количеството пари, циркулиращи в действителната стопанска система, да не приказваме за повишение на инфлацията на потребителските цени до задачата си от 2%. Нещо друго би трябвало да е провокирало инфлацията.
Прекъсването на фокусираните в Китай вериги за доставки явно изигра забележителна роля, както и нашествието на Русия в Украйна. Но нито един от факторите не изяснява внезапната " промяна на режима " на западния капитализъм от преобладаващата дефлация към нейната диаметралност - всички цени да се повишават по едно и също време. Това би изисквало инфлацията на заплатите да изпревари инфлацията на цените, като по този метод да докара до самоподдържаща се серпантина - покачването на заплатите да води до по-нататъшни покачвания на цените, което от своя страна да кара заплатите да нарастват още веднъж, до безспир. Само тогава би било рационално централните банкери да изискват служащите " да се жертват един път за тима " и да се въздържат от търсене на по-високи заплати.
Реклама
Но през днешния ден да се изисква служащите да се откажат от по-високи заплати е неуместно. Всички доказателства сочат, че за разлика от 70-те години на предишния век заплатите се покачват доста по-бавно от цените и все пак повишаването на цените не просто продължава, а се форсира.
И по този начин, какво в действителност се случва? Моят отговор: една половинвековна игра на власт, водена от корпорации, Уолстрийт, държавни управления и централни банки, съществено се обърка. В резултат на това управляващите на Запада в този момент са изправени пред неосъществим избор: да тласнат конгломерати и даже страни към каскадни банкрути или да разрешат на инфлацията да остане неконтролирана.
Нова игра на власт
В продължение на 50 години американската стопанска система поддържа чистия експорт на Европа, Япония, Южна Корея, по-късно Китай и други нововъзникващи стопански системи, до момента в който лъвският дял от облагите на тези чужденци се насочи към Уолстрийт в търсене на по-висока възвръщаемост. На фона на това цунами от капитали, насочващо се към Съединени американски щати, финансистите изграждаха пирамиди от частни пари (като варианти и деривати), с цел да финансират корпорациите, изграждащи световен лабиринт от пристанища, кораби, хранилища, складови площадки, пътен и железопътен превоз. Когато сривът от 2008 година изгори тези пирамиди, целият превзет от финансовия бранш лабиринт от световни вериги за доставки " в последната секунда ", беше заплашен.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Енергетика 1 Политика 2 Политика 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Пловдив 3 Политика Реклама
За да спасят освен банкерите, само че и самия лабиринт, централните банкери се намесиха, с цел да заместят пирамидите на финансистите с обществени пари. Междувременно държавните управления съкращаваха обществените разноски, работните места и услугите. Този развой представляваше не по-малко от обилен социализъм за капитала и сурови ограничения за труда. Заплатите се свиха, а цените и облагите бяха в застой, само че цената на активите, закупени от богатите (и по този метод тяхното богатство) набъбна до небесата. По този метод вложенията (спрямо наличните пари) спаднаха до най-ниските си равнища, потенциалът се сви, пазарната мощност набъбна и капиталистите станаха по-богати и по-зависими от парите на централните банка от всеки път.
Това беше нова игра на власт. Традиционната битка сред капитала и труда за увеличение на съответните им дялове от общия приход посредством надбавки и нараствания на заплатите продължи, само че към този момент не беше източник на множеството ново благосъстояние. След 2008 година универсалните строги икономии доведоха до ниски вложения (търсене на пари), което, съчетано с изобилната ликвидност предоставена от централните банки (парично предлагане), поддържаше цената на парите (лихвените проценти) покрай нула. Тъй като индустриалният потенциал (дори при строителството на нови жилища) понижава, положителните работни места са нищожни, а заплатите стагнират, благосъстоянието победи на пазарите на акции и недвижими парцели, които се отделиха от действителната стопанска система.
След това пристигна пандемията, която промени едно огромно нещо: западните държавни управления бяха принудени да насочат някои от новите реки от пари, създавани от централните банки, към затворените у дома маси в стопански системи, които през десетилетията изчерпаха потенциала си да създават неща, а с пандемията се изправиха и пред счупени вериги за доставки. Тъй като затворените милиони хора похарчиха част от парите си за отпуск за нищожен импорт, цените започнаха да се повишават. Корпорациите с огромно хартиено благосъстояние дадоха отговор, като експлоатираха голямата си пазарна мощ (породена от понижения им индустриален капацитет), с цел да избутат цените до тавана.
След две десетилетия на поддържан от централните банки ваучър на покачващи се до небесата цени на активите и възходящ корпоративен дълг, всичко, което беше належащо, с цел да постави завършек на играта на власт, която оформи света след 2008 година в облика на възродена ръководеща класа, беше малко ценова инфлация. И по този начин, какво следва оттук насетне?
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ