Ягдтериер
Ягдтериер е самоуверено и интензивно куче, което е уместно за хора, които обичат дългите разходки и придвижването. Ягдтериер мощно се привързва към фамилията и поради външния си тип и дребния си размер е желан за домакински любим.
История на Ягдтериер
През 20-те години на ХХ век група ловци от Германия имали желанието да възстановят първичните работни качества на Фокстериера, който по това време към този момент започвал да се трансформира от ловно куче в желан домакински любим. Опитите за това довели до голям брой несъгласия в съюза на притежателите на Фокстериери, тъй като по това време към този момент се залагало повече на хубостта на кучетата от тази порода, в сравнение с работните им качества. През 1920 година група селекционери получила от шефа на Берлинския зоопарк няколко кученца от породата Фокстериери, които били оцветени в черно и червеникавокафяво. Тези кученца били оповестени за дефектни, защото съчетанието от черно и червеникавокафяво се считало за минус за представителите на породата.
Кученцата били извънредно злобни, само че нямали доста добре развито подушване. Затова селекционерите почнали да ги кръстосват с тъмни Фокстериери с положителни работни качества. Когато се появявали кученца с различен цвят четина, а не с черен с червеникаво кафяви петна, те били отстранявани от отглеждане. Кучетата с дефектния за Фокстериерите цвят четина послужили за основаването на напълно нова порода ловни кучета, която била наречена Немски Ягдтериер. През 1922 година бил учреден клубът на притежателите на Немски Ягдтериери. За отглеждане се допускали единствено Ягдтериери, които отговаряли на критериите за тази порода - да имат съвършено подушване, да са злобни, мощен лай и мощно предпочитание за работа във вода и донасяне на плячка.
Стандарт на Ягдтериер
Мъжките представители на породата Ягдтериер стават високи до 40 сантиметра и тежат до 10 кг, женските са високи до 36 сантиметра и тежат до 9 кг. Ягдтериерът е с клинообразна зурла, която приключва с черен нос. Допустимо е обаче носът да е кафяв, това зависи от оцветяването на козината. Скулите са добре изразени, челюстите са мощни, с едри зъби. Очите са тъмнокафяви на цвят и не доста огромни.
Ушите са изправени, само че с клепнали краища, и не са доста огромни. Гръдният панер е добре развъртян, крайниците са относително дълги и мускулести. Опашката е дълга, само че се купира на една трета. В някои страни купирането е неприемливо и опашката е в естествената си форма. Козината е къса и относително груба на пипане. Козината е черна, мрачно кафява или сивкаво черна, като има наложителни червеникаво кафяви петна на веждите, муцуната, гърдите, на крайниците и под опашката. Допустима е светла или тъмна маска на муцуната, както и напълно дребни бели петънца върху гърдите и по лапите.
Грижи за Ягдтериер
Късата четина на Ягдтериера няма потребност от доста съществени грижи. Достатъчно е един-два пъти седмично да разресвате любимеца си и да следите положението на ушите и очите му, с цел да не се получат инфекции. Най-важното, от което Ягдтериерът има потребност, е опция да изразходва силата си и собственик, който да е подготвен да играе с него.
Когато Ягдтериерът е още дребен, се предлага да се играят с него игри, от които той да излиза като победител. Тъй като на Ягдтериера му е заложено да влиза в разнообразни типове дупки, той ще е доста благополучен, в случай че извършите тунел от някаква тръба или други подръчни материали и криете вътре предмети, които той да ви донася. Не се предлага да събирате Ягдтериера с непознати кучета от едри породи, защото по природа Ягдтериерът желае да господства и ще се опита да прояви водачество, а това няма да докара до добър резултат с едри кучета.
Обучение на Ягдтериер
Ягдтериер е мъдро куче и се поддава на образование. Той може елементарно да бъде теоретичен да донася предмети, защото апортирането - донасянето на плячка на ловеца - му е в кръвта. Но колкото и да бъде обучаван един Ягдтериер, той не може да се научи да заема присъщата за множеството ловни кучета стойка - с един вдигнат крайник и тяло, което е изнесено оптимално напред. Освен това Ягдтериер не може да бъде подготвен да донася тежък дивеч, тъй като колкото и да се старае, дребният му размер не го разрешава. По време на образованието на Ягдтериер може да се срещнат известни компликации, тъй като кучетата от тази порода не търпят да им приказва с нараснал звук.
Но в случай че започнете образованието още когато вашият Ягдтериер е малко кученце, и заложите на команди, които са свързани с лова, всичко ще върви елементарно. Не се предлага да се постановат физически санкции на Ягдтериер при несъблюдение на команди, защото кучето ще изпадне в припадък на завист и след това ще ви отнеме доста време още веднъж да го вкарате в работна форма.
В такива случаи е по-добре да дадете няколко минути отмора на любимеца си и по-късно още веднъж да продължите с образованието, като поощрявате триумфите му с хвалба, погалване или потупване и вкусно лакомство. За да се научи Ягдтериерът да носи плячка от вода, още до момента в който е дребен, би трябвало да бъде воден към разнообразни водоеми, и на брега да се оставя някоя от кучешки му играчки, с цел да желае да я донесе.
След като кучето поотрасне и към този момент може да плува добре, можете да увеличавате последователно дистанцията от брега, като обаче постоянно би трябвало да сте в близост, с цел да помогнете на любимеца ви, в случай че той има потребност от това. Не се предлага да разхождате кучето без мотив, тъй като той ще се опита да хване котка или друго дребно животно и най-вероятно ще се изгуби. Добре е в случай че Ягдтериер има опция най-малко един-два пъти седмично да потича на воля, в останалото време би трябвало да му се обезпечават най-малко два-три часа разходки на ден.
Хранене на Ягдтериер
Ягдтериерът въобще не е придирчив във връзка с храната. Можете да му давате суха храна или консерви за кучета, или да го храните с натурални артикули. Ако храните Ягдтериер с натурални артикули, не забравяйте да допълвате менюто му с минерали и витамини. Не се предлага да се дават пилешки тръбни кокали на кучетата от тази порода, само че понякога може да му давате хрущяли и телешки кокали, с цел да поддържа положителното положение на зъбите си.
Не се предлага да давате на Ягдтериер свинско месо, само че е добре да му давате заешко, пилешко, пуешко, агнешко и телешко месо, както и дивеч. Субпродуктите, както и месото, би трябвало да се дават на Ягдтериер термично обработени. Може да допълвате менюто на Ягдтериер с разнообразни типове зеленчуци - сварени и сурови, със сварен ориз и елда, кисело мляко и разнообразни типове плодове. Не се предлага да давате на Ягдтериер тестени произведения, шоколад, прясно мляко, пикантни и солени храни, пушени меса и риба.
Заболявания на Ягдтериер
Ягдтериер не е предразположен на каквито и да е генетично обусловени болести. Въпреки това кучетата от тази порода могат да страдат от инфекции на очите и на ушите, както и от разнообразни типове дерматити.
Любопитни обстоятелства за Ягдтериер
Ягдтериерът е универсално куче за лов. Той самоуверено влиза в дупки на лисици и язовци, подплашва пернатия дивеч по този начин, че ловецът да може да го уцели във въздуха, надушва всяка диря на диво животно и върви по следата, до момента в който не го открие. Ягдтериерът самоуверено влиза в студена вода, с цел да донесе уцеления дръпнат дивеч на ловеца. Ягдтериер е със завист, която е заложена в породата, само че към фамилията, с което живее, той изпитва най-нежни усеща. С пораснали деца Ягдтериер може да играе с часове. Ягдтериерът е уверен, че той е бранителят на всички членове на фамилията, по тази причина е мнителен към непознати и се пробва постоянно да отбрани стопаните си от други хора.
Недостатъци на Ягдтериер
Не се предлага да оставяте куче от породата Ягдтериер с прекомерно дребни деца, тъй като мощните им крясъци и желанието да играят с любимеца ви, като го дърпат, може да провокира лека експанзия от негова страна. Ягдтериер мъчно може да се разбере с домашни любимци, само че в случай че е израснал с тях, има огромна възможност да се сприятели с други кучета и вероятно даже и котки. Ягдтериерът има доста мощен и съгласно някои даже стряскащ лай.
Ако го оставите самичък дълго време, той ще прояви деструктивно държание и ще лае с часове. Ягдтериерът може да стане доста непокорен, в случай че не му се дава опция да изразходва силата си. Недостатък на Ягдтериера е, че в случай че го изпуснете от мотива по време на разходка, по-късно може да отнеме часове, до момента в който го хванете. Кучетата от тази порода трансформират всичко в игра и то ще ви позволява напълно покрай себе си, само че по този начин, че да не може да го хванете, и ще мисли, че ви е доста занимателно.
Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте нашите разгласи за ягдтериер.
