Ядреното оръжие по света се съкращава, но в същото време

Ядреното оръжие по света се редуцира, само че в това време се модернизира. За нуклеарните страни то е основата на тяхната отбранителна тактика.

За миналата година нуклеарното оръжие по света е намаляло, само че то интензивно се модернизира. Това сочат изводите от годишния отчет на Стокхолмския институт за проучване на мира (SIPRI), който е оповестен през днешния ден.

[b]По-малко, само че по-съвременно[/b]

Миналата 2017 година имаше значение за съперниците на нуклеарното оръжие: 122 страни от Организация на обединените нации утвърдиха контракт, съгласно който те се задължават в никакъв случай и при никакви условия да не създават, да не изпитват и да не създават сходен тип оръжия. Това обаче не ни приближи до свят без нуклеарни оръжия.

По данни на SIPRI през днешния ден в света има 14 465 нуклеарни бойни глави, които са на въоръжение в девет страни – Съединени американски щати, Русия, Англия, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и КНДР. И тези страни изобщо не имат намерение да се отхвърлят от нуклеарните си арсенали.

В съпоставяне с предходната година, общият брой на бойните глави с нуклеарни заряди е намалял нищожно /бяха 14 935/, само че в това време оставащите оръжия се модернизират, съобщи в изявление за „ Дойче Веле “ специалистът на SIPRI Шенън Кайл. „ Т.е. остарелите оръжия се заменят. Някои типове оръжия в действителност са по на 40-50 години, само че се създава ново нуклеарно оръжие с нови благоприятни условия и механически функционалности “, установи той.

[b]Скъпоструваща модернизация[/b]

През февруари Съединени американски щати потвърдиха в своята актуализирана нуклеарна теория, че създават нови типове нуклеарни оръжия. Това би трябвало да засегне и Германия. Федералната република няма свое нуклеарно оръжие, само че на авиобазата в Бюхел се съхраняват до 20 американски нуклеарни заряда от вида В61. Те също би трябвало да бъдат сменени с по-съвременни високоточни нуклеарни бойни глави.
Израел упреква Иран, че създава нуклеарно оръжие. / БГНЕС
Вашингтон има намерение да похарчи за обновяването на нуклеарния си боеприпас 400 милиарда $ до 2026 година Но и дребните нуклеарни страни, като Индия и Пакистан, вземат участие в „ стратегическата оръжейна конкуренция “, предизвестява Шенън Кайл: те създават нови оръжия и по едно и също време усилват своите индустриални мощности за приемането на нуклеарно гориво. Ядреното оръжие остава основа на отбранителните тактики на нуклеарните страни, отбелязва анализаторът на SIPRI.

[b]Контролът над оръжията е под въпрос[/b]

На фона на напрежението сред Вашингтон и Москва се опасяват за бъдещето на контракта за надзор на нуклеарните оръжия: „ В този миг съм смутен от обстоятелството, че политическите и стратегическите връзки сред Съединени американски щати и Русия на процедура са разрушени, а на тези две страни се падат 92% от международния нуклеарен боеприпас “. Ако след приключването на контракта сред Русия и Съединени американски щати по отношение на ограниченията за по-нататъшно редуциране и ограничение на стратегическите нападателни оръжия /СНВ-3/ не бъдат признати нови съглашения, в действителност няма да има договорни ограничавания на арсеналите, предизвестява Шенън Кайл. СНВ-3 е в действие до 2021 година „ Ние очевидно се отдалечаваме от вероятността за свят без нуклеарно оръжие, за което приказва Барак Обама през 2009 година “, продължи той.

Експертът на SIPRI, който от дълго време следи 9 нуклеарни страни, е изумен най-вече през предходната година от техническите триумфи на КНДР при опитите с нуклеарни ракети с огромен обхват. Той мъчно може да предвижда дали срещата на американския президент Доналд Тръмп със севернокорейския водач Ким Чен Ун ще помогне за нуклеарното разоръжаване на Пхенян: „ Гледам на това със песимизъм “. В същото време тази среща отвори вратата за по-нататъшни ограничения за увеличение на взаимното доверие, признава Кайл.

[b]Рекордни военни разноски след края на Студената война[/b]

В отчета на SIPRI също по този начин се акцентира, че от края на Студената война в света не се е харчело толкоз доста за защита, както през 2017 година Общата сума на военните разноски набъбна до 1,739 трилиона $ или 230 $ на всеки гражданин на Земята. Година по-рано този индикатор възлизаше на 227 $ на човек.

Промяната на отбранителните разноски се случваше неравномерно. Забележително е увеличението на отделяните средства в Източна Азия: военният бюджет на Китай е повишен с 5,6% до 228 милиарда $. В Европа картината е разнопосочна: източноевропейските страни през 2017 година редуцираха своите отбранителни разноски спрямо миналата година, а страните от Централна и Западна Европа, тъкмо противоположното, ги покачиха.

Според формалните данни, Германия е похарчила през предходната година за бундесвера 37 милиарда евро /около 43,5 милиарда долара/, т.е. с 2 милиарда евро повече, в сравнение с година по-рано. Най-големият защитителен бюджет имат Съединени американски щати – 610 милиарда $, следвани от Китай, Саудитска Арабия и Русия.

[b]Търговията с оръжие расте[/b]

Данните на SIPRI сочат още една наклонност: през последното десетилетие доста набъбна международната търговия с оръжия. В началото на нашия век тя бе достигнала най-ниското си равнище от края на Студената война, само че по-късно всичко се промени. Сред най-големите експортьори на отбранителна продукция първите места заемат Съединени американски щати и Русия. След тях се подреждат Франция и Германия. /БГНЕС