&14:21:34)
Планината беше моя - Петър и Цветан, които покориха 4 върха за 24 часа
Първата дата, която избират, е 09 юни, но лошото време не позволява на двамата да стартират. Преходът им изисква сериозна организация - шосейно колоездене между планините, достигане и преминаване през Първенците с бягане. Ако беше лесно, нямаше да тръгнат да го правят, но все пак екипът около тях е категоричен, че няма как да потеглят в тези лоши условия, и отменят събитието. Така стартът е от Драгалевци точно в полунощ на 09 юли. Този път планината ги пуска.
Финалът е след 21 часа и 55 минути. Как го постигнаха? С мотото Live. Fight. Win. Ние се срещнахме с тях, преди да тръгнат и след като се върнаха от рекордния си преход. Ето какво разказаха в навечерието на старта:
- Да стартираме историята в обратна посока. Как се запознахте и по какъв начин решихте да тръгнете на спортно премеждие в планината?
Цветан: И двамата сме студенти по дентална медицина и сме фенове на спорта и планината. Това ни събра в една необикновена среда. Малко е нереално по какъв начин двама спортисти, които от години се занимават с това, се срещат в СУ във Факултета по дентална медицина.
Петър: Запознахме се през общ другар, бяхме дружно на море през 2020 година И двамата се бяхме подготвили да караме колела и незабавно разбрахме, че ще бъдем другари и ще реализираме забавни планове дружно, какъвто е и Passion4Peaks, в който като се изключи че сме участници, които ще би трябвало да слагат връх, сме и уредници. Междувременно съчетаваме плана и с ученето в университета. Надяваме се времето да е с нас, защото рисковото ни предизвикателство да свържем 4 планини за 24 часа става още по-сложно при неприятни метеорологични условия. Защото задачата ни не е да оцелеем и да изминем маршрута, а да го създадем оптимално бързо, да сложим връх. Целта ни е да покажем, че с елементарни човешки старания - тренировки и здравословен метод на живот, можем да се оправим с това предизвикателство.
Това е, меко казано, амбициозна цел…
Цветан: Ако човек постоянно отсрочва провокациите, в никакъв случай няма да пристигна вярното време за тях. Идеята за плана се роди в един дъждовен ден през януари. Бях у дома, карах тренажора и внезапно ми хрумна, че с Петър можем да свържем 3 планини и 3 върха. Обадих му се и реакцията му беше: „ Правим го, несъмнено! ”. Две минути по-късно той ми се обади и ми сподели: „ Хайде да го създадем с 4 планини и 4 върха ”. От този ден нататък започнахме организацията. Винаги сме подготвени за конкуренция със самите себе си.
 )
Кога започнахте със спорта?
Цветан: Първо започнах с футбола, само че не беше моето нещо. На 10-годишна възраст преоткрих колелото, то ми даде независимост, каквато не бях усещал до този миг. Две години по-късно бях на първото ми съревнование, на което финиширах на трето място. И ето ме през днешния ден - народен и балкански първенец по колоездене.
Петър: Целта ни е да оставим диря, да бъдем образец и да въодушевяваме, тъй като това е спортът. Той взема доста (що се отнася до свободно време), само че и дава доста. Кара те да бъдеш проведен и да си подредиш дилемите съвършено.
 )
Вие сте ентусиазъм, а кой е вашето ентусиазъм?
Петър: Животът ни въодушевява. Ако би трябвало да бъда по-конкретен, сега съм доста въодушевен от журналиста Иво Иванов, който в този момент живее в Съединени американски щати. Той съумява да съобщи всяка история по необикновен метод и това ме кара да се модернизирам като персона.
Цветан: Аз имам три музи измежду спортистите - катерача Крис Шарма, бегача Килиан Журнет и татко ми, който ме заведе в планината и ме възпламени по бягането.
Как си представяте финала?
Петър: Мрачен, нека времето да е хубаво, тъй като към този момент прогнозата е мрачна. Имам предчувствието, че ще се оправи на планина Славянка, която е доста мистична. След като се върнаха от предизвикването, се срещахме още веднъж и им зададохме този въпрос, откакто бяха минали финала.
Цветан: Финалът беше леко дъждовен и ужасно прочувствен. Неочаквано, се усещах доста добре. Успяхме да възпитаме тялото и душeвността си и всичко, което постигнахме като организация, беше скъпо. На последните 30 км към този момент бях доста изтощен, даже не усещах апетит, съумях да се тонизирам. 5 км преди финала тялото ми като че ли стартира да се изключва. Най-хубавото е, че има място за напредък при последващо сходно предизвикателство.
Петър: Планината ни позволи, всичко зависеше доста повече от нея, в сравнение с от личните ни благоприятни условия. Затова предизвикването е ентусиазъм и независимост. Свободата да полетиш към идната цел.
 )
Смятате ли, че открихте нов лимит на опциите си - както физически, по този начин и душевен?
Цветан: Не мисля, че сме достигнали абсолютния си предел, а станахме още по-издръжливи. Първоначалната ни настройка беше, че може би няма да успеем да приключим за 24 часа. Мислехме, че ще ни трябват най-малко 25, а ние успяхме за 21:55, което е безспорен връх.
Спирахме за отмора, да хапнем, да се хидратираме, имахме цяла кола, заредена с, която ни оказа помощ да се заредим с сила. Виждахме по какъв начин изпреварваме графика и това доста ни стимулира. Със силaта на мисълта и волята успяхме да реализираме връх. Имаше и детайли на изненада, тъй като не знаехме какво ни чака във всеки един от стадиите. Затова и не се движехме с оптималното ни допустимо движение, можехме да сме и още по-бързи.
Как се чувствахте, преди да тръгнете към предизвикването, и по какъв начин се чувствате в този момент?
Петър: Бяхме доста въодушевени и продължаваме да бъдем. Бихме го създали още веднъж, тъй като тези провокации ни окриляват.
 )
Има събития, които трансформират живота, това от тези ли беше за вас?
Петър: Определено! Не единствено тъй като се преборихме и го завършихме доста по-бързо, в сравнение с чакахме, а и тъй като цялата организация беше наша отговорност. Това събитие беше необикновен урок, само че несъмнено не утоли жаждата ни за провокации.
Финалът е след 21 часа и 55 минути. Как го постигнаха? С мотото Live. Fight. Win. Ние се срещнахме с тях, преди да тръгнат и след като се върнаха от рекордния си преход. Ето какво разказаха в навечерието на старта:
- Да стартираме историята в обратна посока. Как се запознахте и по какъв начин решихте да тръгнете на спортно премеждие в планината?
Цветан: И двамата сме студенти по дентална медицина и сме фенове на спорта и планината. Това ни събра в една необикновена среда. Малко е нереално по какъв начин двама спортисти, които от години се занимават с това, се срещат в СУ във Факултета по дентална медицина.
Петър: Запознахме се през общ другар, бяхме дружно на море през 2020 година И двамата се бяхме подготвили да караме колела и незабавно разбрахме, че ще бъдем другари и ще реализираме забавни планове дружно, какъвто е и Passion4Peaks, в който като се изключи че сме участници, които ще би трябвало да слагат връх, сме и уредници. Междувременно съчетаваме плана и с ученето в университета. Надяваме се времето да е с нас, защото рисковото ни предизвикателство да свържем 4 планини за 24 часа става още по-сложно при неприятни метеорологични условия. Защото задачата ни не е да оцелеем и да изминем маршрута, а да го създадем оптимално бързо, да сложим връх. Целта ни е да покажем, че с елементарни човешки старания - тренировки и здравословен метод на живот, можем да се оправим с това предизвикателство.
Това е, меко казано, амбициозна цел…
Цветан: Ако човек постоянно отсрочва провокациите, в никакъв случай няма да пристигна вярното време за тях. Идеята за плана се роди в един дъждовен ден през януари. Бях у дома, карах тренажора и внезапно ми хрумна, че с Петър можем да свържем 3 планини и 3 върха. Обадих му се и реакцията му беше: „ Правим го, несъмнено! ”. Две минути по-късно той ми се обади и ми сподели: „ Хайде да го създадем с 4 планини и 4 върха ”. От този ден нататък започнахме организацията. Винаги сме подготвени за конкуренция със самите себе си.
Кога започнахте със спорта?
Цветан: Първо започнах с футбола, само че не беше моето нещо. На 10-годишна възраст преоткрих колелото, то ми даде независимост, каквато не бях усещал до този миг. Две години по-късно бях на първото ми съревнование, на което финиширах на трето място. И ето ме през днешния ден - народен и балкански първенец по колоездене.
Петър: Целта ни е да оставим диря, да бъдем образец и да въодушевяваме, тъй като това е спортът. Той взема доста (що се отнася до свободно време), само че и дава доста. Кара те да бъдеш проведен и да си подредиш дилемите съвършено.
Вие сте ентусиазъм, а кой е вашето ентусиазъм?
Петър: Животът ни въодушевява. Ако би трябвало да бъда по-конкретен, сега съм доста въодушевен от журналиста Иво Иванов, който в този момент живее в Съединени американски щати. Той съумява да съобщи всяка история по необикновен метод и това ме кара да се модернизирам като персона.
Цветан: Аз имам три музи измежду спортистите - катерача Крис Шарма, бегача Килиан Журнет и татко ми, който ме заведе в планината и ме възпламени по бягането.
Как си представяте финала?
Петър: Мрачен, нека времето да е хубаво, тъй като към този момент прогнозата е мрачна. Имам предчувствието, че ще се оправи на планина Славянка, която е доста мистична. След като се върнаха от предизвикването, се срещахме още веднъж и им зададохме този въпрос, откакто бяха минали финала.
Цветан: Финалът беше леко дъждовен и ужасно прочувствен. Неочаквано, се усещах доста добре. Успяхме да възпитаме тялото и душeвността си и всичко, което постигнахме като организация, беше скъпо. На последните 30 км към този момент бях доста изтощен, даже не усещах апетит, съумях да се тонизирам. 5 км преди финала тялото ми като че ли стартира да се изключва. Най-хубавото е, че има място за напредък при последващо сходно предизвикателство.
Петър: Планината ни позволи, всичко зависеше доста повече от нея, в сравнение с от личните ни благоприятни условия. Затова предизвикването е ентусиазъм и независимост. Свободата да полетиш към идната цел.
Смятате ли, че открихте нов лимит на опциите си - както физически, по този начин и душевен?
Цветан: Не мисля, че сме достигнали абсолютния си предел, а станахме още по-издръжливи. Първоначалната ни настройка беше, че може би няма да успеем да приключим за 24 часа. Мислехме, че ще ни трябват най-малко 25, а ние успяхме за 21:55, което е безспорен връх.
Спирахме за отмора, да хапнем, да се хидратираме, имахме цяла кола, заредена с, която ни оказа помощ да се заредим с сила. Виждахме по какъв начин изпреварваме графика и това доста ни стимулира. Със силaта на мисълта и волята успяхме да реализираме връх. Имаше и детайли на изненада, тъй като не знаехме какво ни чака във всеки един от стадиите. Затова и не се движехме с оптималното ни допустимо движение, можехме да сме и още по-бързи.
Как се чувствахте, преди да тръгнете към предизвикването, и по какъв начин се чувствате в този момент?
Петър: Бяхме доста въодушевени и продължаваме да бъдем. Бихме го създали още веднъж, тъй като тези провокации ни окриляват.
Има събития, които трансформират живота, това от тези ли беше за вас?
Петър: Определено! Не единствено тъй като се преборихме и го завършихме доста по-бързо, в сравнение с чакахме, а и тъй като цялата организация беше наша отговорност. Това събитие беше необикновен урок, само че несъмнено не утоли жаждата ни за провокации.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ