Вулвовагинитът представлява възпаление на външните полови органи. Смята се, че

Вулвовагинитът съставлява инфектиране на външните полови органи. Смята се, че към 30% от дамите в миналото през живота си страдат от вулвовагинит със признаци от раздразнена и зачервена кожа и лигавица на вагината, събреж, засилено вагинално течение (флуор) и дискомфорт при уриниране. Най-честата причина за ифекцията са бактериалните и гъбичните микроорганизми като трихомоназа, кадидозата и бактериалната вагиноза.

Вагиналната кандидоза е доста постоянно положение, което визира до 75% от дамите

най-малко един път в живота им. Рисковите фактори за развиване на инфекцията са честата

промяна на половия сътрудник, неправилна приложимост на антибиотици, бременност и имуносупресивни положения като диабет или неприятно следена зараза със ХИВ.

Най-честият извършител е Candida albicans, само че други типове кандида също могат да се изолират като glabrata, parapsilosis или tropicalis. Гъбичките водят до образуването на гъста бяла слуз, която облепва стените на вагината. Секретът е пенлив и се разказва като "пресечено мляко ".Други признаци могат да бъдат сърбежът, възприятие за парене или зачервеняване.

Понякога гъбичната зараза може да се усложни. Усложнената такава преставлява рекурентната (4 или повече епизода в границите на 12 месеца) зараза или причинителят не е Candida albicans, или имунното положение е компрометирано. При усложнена вагинална кандидоза е подходящо да се мисли за диабет или имунодефицитно положение.

Диагнозата се слага на откритията по време на гинекологичния обзор. Бялото течение, отокът и зачервяването на вагиналните стени са присъщи за типична неусложнена гъбична вагинална зараза. При усложнена кандидоза с изключение на обзор

е значимо да се вземе материал за просвета, която да покаже най-подходящия антибиотик за лекуване.

Освен белия секрет, насоки към гъбична зараза е и измерването на киселиността на вагиналния секрет. При гъбичните инфекции нормално pH е под 4.5. Това е значим индикатор за отдиференцирането сред гъбична и бактериална зараза, защотото бактериалните микроорганизми вършат вагиналната среда съществена. Също капенето на основа не води до обособяване на неприятна миризма.

Лечението на гъбчните микроорганизми във вагината стартира единствено при съществуването на признаци. В малко случаи кандидите могат да бъдат асимптоматична част от вагиналната флора и тогава не се изисква терапия.

Лечението се разделя в зависмост от това дали кандидозата е неусложнена, усложнена или причинителят не е albicans. При неусложненият гъбичен вагинит се употребява клотримазол крем (1% един път на ден за 7 дни, 2% един път на ден за три дни или 10% единствено еднократно), клотримазол свещичка (200 мг един път на ден за три дни или 500 мг еднократно) или миконазол крем (2% един път на ден за 7 дни или 4% един път на ден за три дни), миконазол свещички (100 мг за 7 дни, 400 мг за три дни или 1200 мг еднократно) или терконазол крем 0.4% за 7 дни.

Освен локалното приложение на антимикотици , различен тип терапия е през устата с флуконазол 150 мг еднократно.

Свързани публикации.. Вагинална кандидоза – вярното лекуване 0 Бактериална вагиноза - по какъв начин протича? 1 Трихомоназа – признаци и лекуване 0

За честите (рекурентни) вагинални кандидози се употребяват същите имодазолните кремове както при неусложнените, само че в продължение на 10-14 дни. Флуконазолът през устата се приема в три дози от по 150 мг през 72 часа. Свещичката с клотримазол от 500 мг се слага един път месечно в продължение на 6 месеца. Друг медикамент, който се употребява, е борната киселина като свещичка в доза 300 мг до 600 мг всекидневно за 14 дни.

Горепосочено е лекуването при острата фаза на инфекцията. При рекурентните вагинози, обаче, е нужна и поддържаща терапия, която да обезпечи, че положението няма да се възожнови. Поддържащото лекуване може да бъде с флуконазол през устата 150 мг един път седмично, кетоконазол 100 мг всекидневно или свещичка с борна киселина 300 мг за първите 5 дни от всеки месечен цикъл. Поддържащата терапия пордължава нормално до 6 месеца.

Причинителите на гъбичен вулвовагинит , разнообразни от Candida albicans, се лекуват със свещички с борна киселина 300 мг до 600 мг за 14 дни, флуцотозин крем 5 грама за 14 дни или нистатин свещички 100 000 единици три до 6 месеца.

Антибиотичното лекуване на гъбичната вагиноза има своите тънкости по време на бременност. Само местни (външни) азоли се предлагат като терапия с продължителост до 14 дни. Употребата на флуконазол през устата може да усили риска от развиване на тетралогия на Фало , а вагиналното приложение през първите 4 месеца на бременността на борна киселина удвоява рикса от родилни недостатъци на плода.

Следи идващите публикации за повече информация по отношение на другите причинители на вулвовагинита.

4497