За кого са важни влажните зони
Втори февруари се чества всяка година като Ден на влажните зони, които са дом на зависещи от водата и от съжителството си растения, земноводни и птици, както и други животни. Тази година празникът съответства с визитите за определяне на вредите в две от значимите зони в страната - Драгоманското и Орловото тресавище, което е част от предпазената зона на Дуранкулашкото езеро.
Малка повърхност - доста типове
© Министерство на околната среда и водите
Официален афиш на международната акция за Деня на влажните зони за 2020 година
Тази година международната осведомителна акция за Деня на влажните зони се концентрира върху значимостта им за опазването на биологичното многообразие. Обръща се внимание на обстоятелството, че по отношение на повърхността на Земята те не заемат огромна повърхност, само че обезпечават условия за живот на огромен брой разнообразни живи организми.
Кампанията натъртва на смисъла на екосистемите на влажните зони за доста типове растения и животни, които са изцяло подвластни от влажните зони и не могат да оцелеят без тях. Влажните зони покриват относително дребна повърхност от земната повърхнина, спрямо другите екосистеми. Крайбрежните влажни зони, като да вземем за пример естуарите, солените блата и езера, мангровите гори и кораловите рифове, са измежду обитанията с най-голямо многообразие на биологични типове, като това ги прави и едни от най-продуктивните екосистеми в света.
Според данните на акцията последните изследвания в световен мащаб демонстрират, че 35 % от влажните зони са изчезнали от 1970-те години насам. С тези темпове, те изчезват три пъти по-бързо от горите. Като съществени закани се показват пресушаването на влажни зони поради земеделие и строителство, както и замърсяването и изгубването им поради климатичните промени.
Други проблеми са свързани с несъразмерното им и увреждащо прилагане - да вземем за пример свръхриболов. За България с изключение на за лов на риба има и голям брой сигнали за бракониерски лов на водолюбиви птици. Институциите към този момент не са открили какви са аргументите за спорадичните пожари край скъпи влажни зони в България, само че се изричат подозрения за палеж поради търсене на ловна плячка, както и за разногласия сред притежатели на земеделска земя.
В България
Българските управляващи имат обвързване да обезпечават стабилно ръководство на влажните зони както тъй като доста от тях съответстват със зони от европейската природозащитна мрежа " Натура 2000 " и с национални предпазени територии, по този начин и поради уговорката на страната като страна по Рамсарската спогодба.
Кампанията за информиране за влажните зони е годишна самодейност на комитета на Рамсарската спогодба за запазване на влажните зони, подкрепена на международно равнище от голям брой компании, държавни управления и цивилен организации. България е подписала конвенцията през 1976г. При все това освен последните пожари, само че и периодически кавги с бракониерство и пресушаване (виж тук и тук) демонстрират, че защита за избраните за запазване места по конвенцията няма.
В листата на Конвенцията за влажните зони с интернационално значение (Рамсарските места) България е показана с 11 влажни зони с обща повърхност 49 912,43 хектара, което е 0,45% от територията на страната. Това са " Атанасовско езеро ", " Комплекс Беленски острови ", " Дуранкулашко езеро ", " Остров Ибиша ", " Шабленско езеро ", " Местността Пода ", " Поморийско езеро ", " Комплекс Ропотамо ", " Езеро Сребърна ", " Езеро Вая " и " Карстов комплекс Драгоманско тресавище ". Именно за тях страните, подписали конвенцията, се ангажират да обезпечат дейно ръководство.
Как да се включите
Ако желаете да се запознаете с някое от Рамсарските места в България, можете да се свържете с разнообразни организации, които работят на терен за тях (някои от тях можете да видите тук).
За идващия месец визити и беседи за природолюбители провеждат от съдружие " Зелени Балкани " в Пловдив и региона. Те към този момент означиха самия Ден на влажните зони дружно с доброволци от Пловдив и Стара Загора, които срещнаха на място с едни от най-богатите екосистеми в България - влажните зони към Дуранкулак и Шабла и значимостта им за оцеляването на разнообразни редки типове и местообитания.
Доброволците на " Зелени Балкани " съумяха да видят и международно застрашените червеногуши гъски, които съвсем напълно зимуват край влажните зони на българското Черноморие.
За страдание тези редки птици са обект на наблюдаване освен за природозащитници и фотолюбители. " Когато се качихме на кулата за наблюдаване на птици на Дуранкулашкото езеро, на пода й намерихме патрони, " споделя Полина Христова от " Зелени Балкани ".
© Любомир Андреев, Зелени Балкани
Над 70% от международната популация на застрашените в международен мащаб червеногуши гъски зимуват в България - във влажните зони на Шабла, Дуранкулак и Бургаските езера, които са и предпазени зони за птиците от европейската мрежа " Натура 2000 ".
В поддръжка на влажните зони в България тази година можете също да помогнете със средства на Сдружение за дива природа " Балкани ", които от десетилетия работят за запазване и разпространение на Драгоманското тресавище и имат потребност от помощ за възобновяване на изгоряла инфратруктура.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (187)
Малка повърхност - доста типове
© Министерство на околната среда и водите
Официален афиш на международната акция за Деня на влажните зони за 2020 година
Тази година международната осведомителна акция за Деня на влажните зони се концентрира върху значимостта им за опазването на биологичното многообразие. Обръща се внимание на обстоятелството, че по отношение на повърхността на Земята те не заемат огромна повърхност, само че обезпечават условия за живот на огромен брой разнообразни живи организми.
Кампанията натъртва на смисъла на екосистемите на влажните зони за доста типове растения и животни, които са изцяло подвластни от влажните зони и не могат да оцелеят без тях. Влажните зони покриват относително дребна повърхност от земната повърхнина, спрямо другите екосистеми. Крайбрежните влажни зони, като да вземем за пример естуарите, солените блата и езера, мангровите гори и кораловите рифове, са измежду обитанията с най-голямо многообразие на биологични типове, като това ги прави и едни от най-продуктивните екосистеми в света.
Според данните на акцията последните изследвания в световен мащаб демонстрират, че 35 % от влажните зони са изчезнали от 1970-те години насам. С тези темпове, те изчезват три пъти по-бързо от горите. Като съществени закани се показват пресушаването на влажни зони поради земеделие и строителство, както и замърсяването и изгубването им поради климатичните промени.
Други проблеми са свързани с несъразмерното им и увреждащо прилагане - да вземем за пример свръхриболов. За България с изключение на за лов на риба има и голям брой сигнали за бракониерски лов на водолюбиви птици. Институциите към този момент не са открили какви са аргументите за спорадичните пожари край скъпи влажни зони в България, само че се изричат подозрения за палеж поради търсене на ловна плячка, както и за разногласия сред притежатели на земеделска земя.
В България
Българските управляващи имат обвързване да обезпечават стабилно ръководство на влажните зони както тъй като доста от тях съответстват със зони от европейската природозащитна мрежа " Натура 2000 " и с национални предпазени територии, по този начин и поради уговорката на страната като страна по Рамсарската спогодба.
Кампанията за информиране за влажните зони е годишна самодейност на комитета на Рамсарската спогодба за запазване на влажните зони, подкрепена на международно равнище от голям брой компании, държавни управления и цивилен организации. България е подписала конвенцията през 1976г. При все това освен последните пожари, само че и периодически кавги с бракониерство и пресушаване (виж тук и тук) демонстрират, че защита за избраните за запазване места по конвенцията няма.
В листата на Конвенцията за влажните зони с интернационално значение (Рамсарските места) България е показана с 11 влажни зони с обща повърхност 49 912,43 хектара, което е 0,45% от територията на страната. Това са " Атанасовско езеро ", " Комплекс Беленски острови ", " Дуранкулашко езеро ", " Остров Ибиша ", " Шабленско езеро ", " Местността Пода ", " Поморийско езеро ", " Комплекс Ропотамо ", " Езеро Сребърна ", " Езеро Вая " и " Карстов комплекс Драгоманско тресавище ". Именно за тях страните, подписали конвенцията, се ангажират да обезпечат дейно ръководство.
Как да се включите
Ако желаете да се запознаете с някое от Рамсарските места в България, можете да се свържете с разнообразни организации, които работят на терен за тях (някои от тях можете да видите тук).
За идващия месец визити и беседи за природолюбители провеждат от съдружие " Зелени Балкани " в Пловдив и региона. Те към този момент означиха самия Ден на влажните зони дружно с доброволци от Пловдив и Стара Загора, които срещнаха на място с едни от най-богатите екосистеми в България - влажните зони към Дуранкулак и Шабла и значимостта им за оцеляването на разнообразни редки типове и местообитания.
Доброволците на " Зелени Балкани " съумяха да видят и международно застрашените червеногуши гъски, които съвсем напълно зимуват край влажните зони на българското Черноморие.
За страдание тези редки птици са обект на наблюдаване освен за природозащитници и фотолюбители. " Когато се качихме на кулата за наблюдаване на птици на Дуранкулашкото езеро, на пода й намерихме патрони, " споделя Полина Христова от " Зелени Балкани ".
© Любомир Андреев, Зелени Балкани
Над 70% от международната популация на застрашените в международен мащаб червеногуши гъски зимуват в България - във влажните зони на Шабла, Дуранкулак и Бургаските езера, които са и предпазени зони за птиците от европейската мрежа " Натура 2000 ".
В поддръжка на влажните зони в България тази година можете също да помогнете със средства на Сдружение за дива природа " Балкани ", които от десетилетия работят за запазване и разпространение на Драгоманското тресавище и имат потребност от помощ за възобновяване на изгоряла инфратруктура.
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (187)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ