Втори емигрантски сонетНели СтаневаАз си тръгвам оттук, точно както тогава,преди

Втори емигрантски сонет

Нели Станева

Аз си потеглям отсам, тъкмо както тогава,

преди четвърт век, в зноя на месец

тринайсти.

Със билет за глада, до прозореца вляво,

с дребен куфар, натегнат от възприятие за край.

Пак описвам на пътя, че няма такава

страна - единствено спомен със ръбесто име.

Че покрита от грубия плащ на страната,

тя - родината - към този момент напълно е невидима.

Че от светлите корени там е пораснала

тъмна бурен, рушаща душите и къщите,

тъмна бурен, изринала моето място.

Че без досег до почвата отново се трансформирам

в странстващ облак безмълвно злощастие,

насочен към едно невероятно завръщане.

Безсмислен сонет

Валери Станков

Далеч от теб - все по на юг,

а може би все по на север,

животът потегля си от тук,

додето отлети - forever! -

натам - към безконечния подслон,

де спят обичаните ти близки,

летиш - влъхва, идеалист, шут,

вечерял с кралските огризки,

кому си необходим? - помъдрял

във оглупяващата общественост,

от тиня основан, ставаш тиня,

дали си бедняк, или крал,

дали въобще си живял? -

или не си живял въобще.