ЧЕЗнещото под килима
Всяко знамение за три седмици – това е новият рефрен що се отнася до една от най-скандалните покупко-продажби, на които България стана очевидец. Ако сте не запомнили – става въпрос за договорката с ЧЕЗ.
След като преди две седмици беше доближат пикът на недоволството – с чуването на собственичката на покупател " Инерком България " Гинка Върбакова в Народното събрание, нещата полека-лека отиват към забвение. А политиците, изключително когато ръководят, доста обичат при огромен скандал нещата да се заметат под килима и там да си останат.
И както толкоз доста кавги в България – напряко казано всички по-значими, по този начин и този отива малко по малко по пътя на безобразието, за което няма да се търси отговорност. Не вярвате ли – вижте единствено какво се случи през последната седмица.
1. Мълчанието за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Това е изключително крещящо обезпокоителен сигнал поради обстоятелството по какъв начин беше обявена тази оставка. Лично министър председателят Бойко Борисов разгласи, че посъветвал Петкова да отиде в Народното събрание да си подава оставката, като още тогава породи въпросът откъде-накъде това ще става в Народното събрание, а не пред Министерския съвет? Последваха уточнения по кое време ще се гледа оставката на Петкова на съдружен съвет от ръководещите – първо беше след 5 дни, след това след 6, с цел да излезе най-после вицепремиерът и министър по защитата (?!?!?!) Красимир Каракачанов и да каже в предаването " Лице в лице " на bTV, че Теменужка Петкова си остава енергиен министър, като това било решено на общо заседание сред ГЕРБ и " Обединени патриоти ", без обаче на него да участват " всички министри ". И това е – оттук-нататък нито дума по въпроса, изключително от страна толкоз разговорливия другояче Борисов. Защо по този начин - нали той е министър председател, негово обвързване е да разгласи приема или отхвърля дефинитивно оставката на собствен министър, а не нещата да стоят в състояние " stand by "?
2. Намеците страната да не се меси. На първо място думите излязоха от устата на финансовия министър Владислав Горанов, който незабавно побърза да посочи, че това си е негово персонално мнение и щом държавното управление желало страната да влезе в ЧЕЗ, той щял да се съобрази. После обаче и от " Инерком България " заеха такава позиция – не персонално Гинка Върбакова обаче, която Горанов държеше за ръчичка в Министерския съвет след срещата с Бойко Борисов, само че не и преди Движение за права и свободи да стори същото – откакто партията на Ахмед Доган направи семинар и ръководителят ѝ за пред обществото Мустафа Карадайъ съобщи, че тематиката " ЧЕЗ " е подготовка за ръководство от страна на Движение за права и свободи. Всички интересуващи доста добре знаят кой от настоящето държавно управление ходеше по кафенетата с Делян Пеевски – Владислав Горанов!
3. Липсата на законов механизъм за държавна интервенция преди да бъде де факто определена " Инерком България " за покупател на българския бизнес на ЧЕЗ. Куп специалисти и политици изприказваха един звук приказки по какъв начин страната нямало по какъв начин да се меси в частна договорка и Законът за енергетиката бил отговорен за това. Като оставим настрани въпросът със законодателния развой и какви хора пишат законите в България, остава един още по-голям въпрос – откакто и ДАНС, и външното разузнаване знаят, че ЧЕЗ желае да си тръгне от България и са докладвали за това преди години, страната за какво не се включи тогава в наддаването? От ЧЕЗ също обявиха, че са предложили такова нещо, въпреки че в този момент ръководещите, които са на власт действително от 2009 година насам като се изключи провалената година на Пламен Орешарски като кукла на конци на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, гледат да отхвърлят до дупка, че чешкото предложение пристигнало по тяхно време. Явно страната, без значение кой я е управлявал, когато ЧЕЗ са ѝ предложили договорка, не е желала. Защо? Защото няма пари ли? Или тъй като е нерентабилно? А в случай че предлагането е пристигнало по времето на Орешарски, значи е още по-скандална позицията на Българска социалистическа партия в този момент – за какво не са се сетили преди 4 години?!
Всички тези условия единствено сочат по какъв начин нещата отиват към това българският бизнес на ЧЕЗ да отиде под контрола на неизвестно кого – най-малко обществено. А зад кулисите по този начин смърди, че никой сигурно не може да каже при КОЙ тъкмо ще върви енергото. Със сигурност е ясно едно – ще е при някой, който елементарно ще бъде следен от тези, докарали ли ни до ситуацията на модерна парадайса.
Автор: Ивайло Ачев
След като преди две седмици беше доближат пикът на недоволството – с чуването на собственичката на покупател " Инерком България " Гинка Върбакова в Народното събрание, нещата полека-лека отиват към забвение. А политиците, изключително когато ръководят, доста обичат при огромен скандал нещата да се заметат под килима и там да си останат.
И както толкоз доста кавги в България – напряко казано всички по-значими, по този начин и този отива малко по малко по пътя на безобразието, за което няма да се търси отговорност. Не вярвате ли – вижте единствено какво се случи през последната седмица.
1. Мълчанието за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Това е изключително крещящо обезпокоителен сигнал поради обстоятелството по какъв начин беше обявена тази оставка. Лично министър председателят Бойко Борисов разгласи, че посъветвал Петкова да отиде в Народното събрание да си подава оставката, като още тогава породи въпросът откъде-накъде това ще става в Народното събрание, а не пред Министерския съвет? Последваха уточнения по кое време ще се гледа оставката на Петкова на съдружен съвет от ръководещите – първо беше след 5 дни, след това след 6, с цел да излезе най-после вицепремиерът и министър по защитата (?!?!?!) Красимир Каракачанов и да каже в предаването " Лице в лице " на bTV, че Теменужка Петкова си остава енергиен министър, като това било решено на общо заседание сред ГЕРБ и " Обединени патриоти ", без обаче на него да участват " всички министри ". И това е – оттук-нататък нито дума по въпроса, изключително от страна толкоз разговорливия другояче Борисов. Защо по този начин - нали той е министър председател, негово обвързване е да разгласи приема или отхвърля дефинитивно оставката на собствен министър, а не нещата да стоят в състояние " stand by "?
2. Намеците страната да не се меси. На първо място думите излязоха от устата на финансовия министър Владислав Горанов, който незабавно побърза да посочи, че това си е негово персонално мнение и щом държавното управление желало страната да влезе в ЧЕЗ, той щял да се съобрази. После обаче и от " Инерком България " заеха такава позиция – не персонално Гинка Върбакова обаче, която Горанов държеше за ръчичка в Министерския съвет след срещата с Бойко Борисов, само че не и преди Движение за права и свободи да стори същото – откакто партията на Ахмед Доган направи семинар и ръководителят ѝ за пред обществото Мустафа Карадайъ съобщи, че тематиката " ЧЕЗ " е подготовка за ръководство от страна на Движение за права и свободи. Всички интересуващи доста добре знаят кой от настоящето държавно управление ходеше по кафенетата с Делян Пеевски – Владислав Горанов!
3. Липсата на законов механизъм за държавна интервенция преди да бъде де факто определена " Инерком България " за покупател на българския бизнес на ЧЕЗ. Куп специалисти и политици изприказваха един звук приказки по какъв начин страната нямало по какъв начин да се меси в частна договорка и Законът за енергетиката бил отговорен за това. Като оставим настрани въпросът със законодателния развой и какви хора пишат законите в България, остава един още по-голям въпрос – откакто и ДАНС, и външното разузнаване знаят, че ЧЕЗ желае да си тръгне от България и са докладвали за това преди години, страната за какво не се включи тогава в наддаването? От ЧЕЗ също обявиха, че са предложили такова нещо, въпреки че в този момент ръководещите, които са на власт действително от 2009 година насам като се изключи провалената година на Пламен Орешарски като кукла на конци на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, гледат да отхвърлят до дупка, че чешкото предложение пристигнало по тяхно време. Явно страната, без значение кой я е управлявал, когато ЧЕЗ са ѝ предложили договорка, не е желала. Защо? Защото няма пари ли? Или тъй като е нерентабилно? А в случай че предлагането е пристигнало по времето на Орешарски, значи е още по-скандална позицията на Българска социалистическа партия в този момент – за какво не са се сетили преди 4 години?!
Всички тези условия единствено сочат по какъв начин нещата отиват към това българският бизнес на ЧЕЗ да отиде под контрола на неизвестно кого – най-малко обществено. А зад кулисите по този начин смърди, че никой сигурно не може да каже при КОЙ тъкмо ще върви енергото. Със сигурност е ясно едно – ще е при някой, който елементарно ще бъде следен от тези, докарали ли ни до ситуацията на модерна парадайса.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ