Младежи с увреждания въртят работилничка за картички
Всяка утрин дребна работилничка от веригата на Дядо Коледа отваря под една от панелките в ЖР „ Тракия ”. Грамадни цветни картони се разчертават на по-малки парчета. И на още по-малки, от които се нагъват пликове. С приспособление като куфарче по повърхността се вършат релефи. На друга машинка се залагат железни орнаменти, с дръжка се задвижва валяк, който ги пресова върху хартия. И чудни шейни литват из мастилено синьо небе, а заснежени елхи извисяват снага, завършена от надпис „ Весела Коледа ” върху готовите честитки, които майсторите окачват на щипки край прозореца. Не са джуджета, а младежите от обществено дружество, което започва по план дружно с Книжарница с задача „ Надежда ”. И на двете места са наети хора, които до момента не са имали опция да работят на заплата. Идеята е за година труд, колкото обезпечава финансирането, обектите да се разработят и дейностите да станат устойчиви.
Миналата неделя ваучър за рожден ден събрал младежи с интелектуални усложнения в офиса на съдружие „ Паралелен свят ”. Още в 12 часа 25-годишната Жулиета станала да си върви - би трябвало да се къпе, че на другата заран е на работа. Жужа е учила цветарство в тогавашното СУПЗ „ Св. Георги ”, само че за първи път има опция да работи. „ Идвам заран, вършим картички и заготовки. Спокойно ми е, тук имам другари и не се връщам ядосана вечер ”, споделя тя. Преди да я наемат, скучаела вкъщи и денят минавал с превключване на каналите от „ Откраднат живот ” на „ Семейни войни ”. Повече ми харесва да съм в работилницата за картички, научих се по какъв начин да нарязвам, греят очите на Жужа. Вече е взела първа заплата. Купила си панталон и завела татко си на ресторант. Докато ситни снежинки, си мисли какво би си поискала за Коледа. Да съм здрава и някакъв подарък, отсъжда най-после.
Между дилемите за деня подпитва сътрудника Константин дали може да танцува - с цел да се пробват в състезанието за най-хубава двойка на коледния ваучър на съдружие „ Паралелен свят ”, който ще събере 50-ина младежи с увреждания. Оказва се обаче, че Коцето не е по танците. От картичките обичаният сюжет му е „ Весела Коледа ”, а за празника си мечтае да получи таблет. Ако е прекомерно скъпо, може и батерия за преносимия компютър. Константин ще икономисва от заплатата си, с цел да си разреши такива екстри. Засега си е купил единствено нови обувки със заработеното през първия месец в общественото дружество.
Заедно с младежите в него се трудят и родители, които поради грижите за децата си са били принудени да спрат работа. Майката на Константин Елена Пеева дълго не можела да се помири с това състояние. Търсила нещо, което да носи приходи, само че и да разрешава да поставя грижи за момчето. Докато Константин ходел на учебно заведение, някак се получавало, въпреки и с огромно бягане. Била е библиотекар на 4 часа, уредник по теоретичен план с плаващо работно време, пробвала и свободна специалност, като особено се учила да бъде фотограф. Откакто синът е приключил учебно заведение, 3 година двамата са вкъщи - до момента в който се отворила опцията да бъдат наети по плана. „ Изглежда тиха работа, а в действителност има доста адреналин. Разпределяме дилемите, огромно предизвикателство е, всеки открива в какво е мощен, има креативен миг ”, разказва дамата.
И за Невена Гешева общественото дружество е първо завръщане към действителна работа. Своята изоставила преди 22 година, когато се родила щерка Драгомира. Първите 3-4 година на процедура двете живели по лечебни заведения. После дамата била персонален помощник на момичето. Сега няколко дни от седмицата то посещава Дневния център към КСУ „ Св. Георги ”, а когато не е там, идва в работилницата като доброволка. „ Много е значимо младежи като нея да свикнат да вървят на работа, не да си стоят у дома и да ги обгрижваме, споделя Невена. Те си чакат развлечения, празници. Защо да не ги научим да работят и да се веселят, доколкото са опциите им ”.
Понякога вечер Мира се хвали на татко си, че е рязала. Той пък пита с съмнение майка дали е правилно, тъй като момичето има двигателни усложнения. Реже от отрязъци по-малки отрязъци, само че при нас няма боклук - всичко се употребява, усмихва се Невена. Картичките и дребните сувенири след това се продават в Книжарница с задача „ Надежда ”, където екипът също е от младежи с интелектуални усложнения.
Не желаят подаяния
„ Иска ми се с достолепие да печелим парите си. Да се купува, тъй като хората харесват продукта, а не тъй като сме обществено дружество. Другото е страдание и пиар, който се пробват да си вършат всякакви компании. На нас ни е нужна същинска оценка ”, споделя председателката на Сдружение „ Паралелен свят ” Кремена Стоянова. Тия дни била на среща за новия Закон за обществено предприемачество, който ще влезе в действие през март. В него е заложено да има регистри за такива компании, само че страната няма да им оказва помощ със дотации. За да оцелее сходен бизнес, би трябвало да е конкурентоспособен, споделя Стоянова и към този момент регистрира, че сдружението си е избрало най-тежката, само че пък най-удовлетворяващата форма. Драго е да гледа по какъв начин наетите 7 индивида в общественото дружество бързат за работа. Вече са се разписали на първия си значим документ - фиша за заплата. Трудовия контракт не могли да осъзнаят в такава степен. Оказва се, че множеството са икономисали от първото заплащане, а някои дали част от него на родителите, отчитайки, че те поставят грижите за тях.
Останали и искащи, които не могат да бъдат назначени поради ограничавания запас по плана. Петима от тях идват да оказват помощ на благосклонност.
Социалното дружество сега е в атака за коледни картички, само че прави също сувенири от глина, ръчна хартия, пликове, значки, магнити и ключодържатели с ведри послания. Самата Кремена е била дизайнер-моделиер и основава част от моделите, само че не остава доста време за такава „ трудотерапия ”. Задачата е да сътвори комфорт на младежите.
Търси се занаятчия
За да създадем модел, който работи, би трябвало продукцията да е конкурентна, уверени са от „ Паралелен свят ”. Затова търсят помощ от хора, които се занимават с изкуства и занаяти. Надеждата им е те да отделят един ден, с цел да покажат на младежите някои техники. После ние ще ги опростим, с цел да могат да ги извършват, а в следствие ще имаме по-добро качество, споделя Кремена Стоянова. Младежите са пробвали работа с хартия и плъстене, само че случайно. Трябва ни нещо несъмнено и стабилно, тъй като е мъчно в един миг да кажеш, че няма пари за заплати, споделя Стоянова.
Миналата неделя ваучър за рожден ден събрал младежи с интелектуални усложнения в офиса на съдружие „ Паралелен свят ”. Още в 12 часа 25-годишната Жулиета станала да си върви - би трябвало да се къпе, че на другата заран е на работа. Жужа е учила цветарство в тогавашното СУПЗ „ Св. Георги ”, само че за първи път има опция да работи. „ Идвам заран, вършим картички и заготовки. Спокойно ми е, тук имам другари и не се връщам ядосана вечер ”, споделя тя. Преди да я наемат, скучаела вкъщи и денят минавал с превключване на каналите от „ Откраднат живот ” на „ Семейни войни ”. Повече ми харесва да съм в работилницата за картички, научих се по какъв начин да нарязвам, греят очите на Жужа. Вече е взела първа заплата. Купила си панталон и завела татко си на ресторант. Докато ситни снежинки, си мисли какво би си поискала за Коледа. Да съм здрава и някакъв подарък, отсъжда най-после.
Между дилемите за деня подпитва сътрудника Константин дали може да танцува - с цел да се пробват в състезанието за най-хубава двойка на коледния ваучър на съдружие „ Паралелен свят ”, който ще събере 50-ина младежи с увреждания. Оказва се обаче, че Коцето не е по танците. От картичките обичаният сюжет му е „ Весела Коледа ”, а за празника си мечтае да получи таблет. Ако е прекомерно скъпо, може и батерия за преносимия компютър. Константин ще икономисва от заплатата си, с цел да си разреши такива екстри. Засега си е купил единствено нови обувки със заработеното през първия месец в общественото дружество.
Заедно с младежите в него се трудят и родители, които поради грижите за децата си са били принудени да спрат работа. Майката на Константин Елена Пеева дълго не можела да се помири с това състояние. Търсила нещо, което да носи приходи, само че и да разрешава да поставя грижи за момчето. Докато Константин ходел на учебно заведение, някак се получавало, въпреки и с огромно бягане. Била е библиотекар на 4 часа, уредник по теоретичен план с плаващо работно време, пробвала и свободна специалност, като особено се учила да бъде фотограф. Откакто синът е приключил учебно заведение, 3 година двамата са вкъщи - до момента в който се отворила опцията да бъдат наети по плана. „ Изглежда тиха работа, а в действителност има доста адреналин. Разпределяме дилемите, огромно предизвикателство е, всеки открива в какво е мощен, има креативен миг ”, разказва дамата.
И за Невена Гешева общественото дружество е първо завръщане към действителна работа. Своята изоставила преди 22 година, когато се родила щерка Драгомира. Първите 3-4 година на процедура двете живели по лечебни заведения. После дамата била персонален помощник на момичето. Сега няколко дни от седмицата то посещава Дневния център към КСУ „ Св. Георги ”, а когато не е там, идва в работилницата като доброволка. „ Много е значимо младежи като нея да свикнат да вървят на работа, не да си стоят у дома и да ги обгрижваме, споделя Невена. Те си чакат развлечения, празници. Защо да не ги научим да работят и да се веселят, доколкото са опциите им ”.
Понякога вечер Мира се хвали на татко си, че е рязала. Той пък пита с съмнение майка дали е правилно, тъй като момичето има двигателни усложнения. Реже от отрязъци по-малки отрязъци, само че при нас няма боклук - всичко се употребява, усмихва се Невена. Картичките и дребните сувенири след това се продават в Книжарница с задача „ Надежда ”, където екипът също е от младежи с интелектуални усложнения.
Не желаят подаяния
„ Иска ми се с достолепие да печелим парите си. Да се купува, тъй като хората харесват продукта, а не тъй като сме обществено дружество. Другото е страдание и пиар, който се пробват да си вършат всякакви компании. На нас ни е нужна същинска оценка ”, споделя председателката на Сдружение „ Паралелен свят ” Кремена Стоянова. Тия дни била на среща за новия Закон за обществено предприемачество, който ще влезе в действие през март. В него е заложено да има регистри за такива компании, само че страната няма да им оказва помощ със дотации. За да оцелее сходен бизнес, би трябвало да е конкурентоспособен, споделя Стоянова и към този момент регистрира, че сдружението си е избрало най-тежката, само че пък най-удовлетворяващата форма. Драго е да гледа по какъв начин наетите 7 индивида в общественото дружество бързат за работа. Вече са се разписали на първия си значим документ - фиша за заплата. Трудовия контракт не могли да осъзнаят в такава степен. Оказва се, че множеството са икономисали от първото заплащане, а някои дали част от него на родителите, отчитайки, че те поставят грижите за тях.
Останали и искащи, които не могат да бъдат назначени поради ограничавания запас по плана. Петима от тях идват да оказват помощ на благосклонност.
Социалното дружество сега е в атака за коледни картички, само че прави също сувенири от глина, ръчна хартия, пликове, значки, магнити и ключодържатели с ведри послания. Самата Кремена е била дизайнер-моделиер и основава част от моделите, само че не остава доста време за такава „ трудотерапия ”. Задачата е да сътвори комфорт на младежите.
Търси се занаятчия
За да създадем модел, който работи, би трябвало продукцията да е конкурентна, уверени са от „ Паралелен свят ”. Затова търсят помощ от хора, които се занимават с изкуства и занаяти. Надеждата им е те да отделят един ден, с цел да покажат на младежите някои техники. После ние ще ги опростим, с цел да могат да ги извършват, а в следствие ще имаме по-добро качество, споделя Кремена Стоянова. Младежите са пробвали работа с хартия и плъстене, само че случайно. Трябва ни нещо несъмнено и стабилно, тъй като е мъчно в един миг да кажеш, че няма пари за заплати, споделя Стоянова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ