Кризата с вируса е мечта за всяка власт
Всяка рецесия ражда герои. Притиснато от събитията, обществото търси своите водачи. Целият континент ръкопляска на лекарите, които се борят през днешния ден с ковид. Въпреки, че 10% от инфектираните във Франция и Испания са доктори и нито страната, нито обществото са им обезпечили задоволително защитни средства, макар че 17 души от инфектираните в България също са медицински личен състав, ние сме наясно с едно - те са герои.
При рецесия хората освен търсят нови герои, само че и инстинктивно се осланят на наличните институционални водачи. Това се случва на всички места - от Съединени американски щати през Европа до Русия и Китай - няма никакво значение дали една страна е демократична или тоталитарна, дали е развита или не - рецесията изисква същинска, а не нарисувана непоклатимост. Затова
рецесията е фантазия на всеки управленец -
това е времето, в което той може да сплоти зад себе си всички налични сили. Колкото е по-голяма рецесията, колкото по-силен зложелател стои отсреща, толкоз по-добре.
Но какво става, в случай че един водач не се оправя? Ако рецесията удари тежко страната, в случай че тя търпи жертви? Това няма никакво значение - рейтингите скачат. Пандемията към този момент е обрисувана задоволително ясно като мощен съперник, който може да бъде надвит не от 1 човек, а с напъните на цялото общество. Транскрибирано от езика на PR-а: Ако се оправяме - това е поради Лидера. Ако не се оправяме - значи всички сме си отговорни. Не спазвате карантината, примерно.
Британците, които харесват Борис Джонсън, да вземем за пример, към този момент са 55% (ръст от 12% за седмица по данни на YouGov) - и това в седмицата, преди да стане ясно, че БоДжо е пипнал вируса. В момента Джонсън е толкоз известен, колкото Маргарет Тачър по време на Фолклендската рецесия. Колкото Тони Блеър при първата му изборна победа в края на 90-те. Сега разлика сред утвърждението и неодобрението за БоДжо е 20%, което също е неповторимо и се дължи на обстоятелството, че той печели поддръжка от британци, които не са обичаен електорат на торите - преди беше харесван от 11% от лейбъристите, в този момент всеки 4-и го утвърждава. Речта на Джонсън от 23 март, с която той вкара твърда карантина, бе гледана от 27 млн. британци - исторически връх. (Разбира се,
това, че един политик е одобряван, напълно не значи, че е слушан
- ограниченията бяха утвърдени от 93% от британците, само че не се съблюдават.)
Огромен рейтинг във Англия натрупа и Риши Сунак, финансовият министър. Той е одобряван от 60%, а единствено 11% не го харесват. Ясно е за какво - поради огромния пакет за поддръжка, който си имат във Англия.
Вижте Франция. В момента Макрон е одобряван от 52% от французите - той не е имал такава поддръжка от 2018 година насам. В Италия пък правителството на Джузепе Конте също откри връх на утвърждение, което нито едно италианско държавно управление не е имало от 10 години насам. Вие може би подозирате, че италианците са недоволни от кабинета, тъй като не се е справил с ограниченията против Ковид-19 и това докара до голяма, библейска рецесия, само че в действителност 71% от италианците поддържат държавното управление си. Предишният връх принадлежеше на Матео Ренци, който имаше утвърждение от 69% през 2014 година На полуострова издигат в фетиш и президента Серджо Матарела, който предишния петък се появи неподстриган по малкия екран, т.е. страда като всеки различен италианец. Аналогична е обстановката в Америка - рейтингът на Доналд Тръмп пораства. В момента той е подкрепян от 55% (ABC News/Ipsos) - растеж с 12% за седмица, т.е. отчетливо американците харесват по какъв начин той се оправя с рецесията.
Навсякъде, където властта работи уверено, тя получава спомагателен бонус доверие. Дори подложената на критика от месеци Ангела Меркел си подвигна рейтинга след добре премереното телевизионно послание и ограниченията, които кабинетът й предприе. Според последното изследване на телевизия ZDF 89% от германците считат, че ръководещите се спряват добре в рецесията, а Меркел е най-подходящият политик да води страната в подобен миг. Това обаче не би трябвало да успокоява Меркел, тъй като един различен политик също внезапно печели доверие и може да се окаже опция след края на рецесията - министър председателят на Бавария Маркус Зьодер. Бавария страда тежко от вируса, а Зьодер се отличи с въвеждането на строги ограничения за ограничение на обществените контакти още преди останалата част от Германия.
Къде сме ние ?
Отношението към политиците ни следва компактно наклонността. Рейтингът на Бойко Борисов пораства като гъба след дъжд. В момента одобрението към Борисов е 73%, против единствено 21% отрицание. Същата " Галъп ", която мери рейтинга на Борисов в този момент, изясни през февруари, че доверието към премиера спада прогресивно и за два месеца и половина е достигнало... 24%. Дори и растежът при Борисов да не е 50%, колкото мери " Галъп ", той е явен и изразителен. Дори и обичайно неодобрявани политици като Влади Горанов, през днешния ден имат 45% утвърждение. Всъщност, в момента в страната има единствено един човек с по-високо доверие от това на премиера - ген. Мутафчийски (89%) и този факт бе видян от Борисов: " Абе я по-добре от твойто место, не сядай на мойто, че с тоя рейтинг ставаш рисков ". Т.е. даже и в рецесия като сегашната, Борисов разпозна опаснастта, колкото и ефимерна да е тя. Мутафчийски сега е надалеч от политическа кариера. За всеки случай, Борисов отвърна заплахата с успореден щаб.
Сплотеността на жителите към водачите, които са подготвени да подхващат решителни ограничения във времена на рецесия, е разбираемо и предсказуемо събитие - даже и водачите да подхващат мощно ограничаващи свободата ограничения. Напротив - колкото по-строги и решителни ограничения подхващат политиците, толкоз по-големи са възможностите им за увеличение на известността и основаването на имидж на покровители на обществото. Тъкмо по тази причина всички гласове от вида: " Това е единствено грип, не е нужна такава суматоха ", нямат късмет - нито в този момент, нито след рецесията.
Ако политик поддържа такава теза в този момент, той поставя завършек на кариерата си.
В дълготраен проект обаче е малко евентуално наклонността на растящите рейтинги да е постоянна, считат специалистите. Както институционалното доверие свършва с напускането на поста, по този начин и " спешното " доверие внезапно понижава по време на рецесията. „ Лесно е да си представим обстановка, в която след известно време хората ще се уморят да седят изолирани, а икономическите последствия от карантината ще се отразят по-очевидно на всекидневието - тогава границата на сигурност на водачите ще стартира да изтънява “, сподели да вземем за пример генералният шеф на съветския Съвет по външни работи Андрей Кортунов.
На процедура се получава по този начин - рецесията дава заем на доверие. Това не е доверие към съответна персона, това е доверие към поста, към институцията. Ако динамиката на рецесията не може да бъде забавена до края на лятото, тогава политическите водачи ще се сблъскат с публичното неодобрение, хората ще изискат отчетливо преразгреждане на разпоредбите и ще потърсят нови играчи. Тези нови играчи също натрупат рейтинг сега, те са в полезрението ни.
При рецесия хората освен търсят нови герои, само че и инстинктивно се осланят на наличните институционални водачи. Това се случва на всички места - от Съединени американски щати през Европа до Русия и Китай - няма никакво значение дали една страна е демократична или тоталитарна, дали е развита или не - рецесията изисква същинска, а не нарисувана непоклатимост. Затова
рецесията е фантазия на всеки управленец -
това е времето, в което той може да сплоти зад себе си всички налични сили. Колкото е по-голяма рецесията, колкото по-силен зложелател стои отсреща, толкоз по-добре.
Но какво става, в случай че един водач не се оправя? Ако рецесията удари тежко страната, в случай че тя търпи жертви? Това няма никакво значение - рейтингите скачат. Пандемията към този момент е обрисувана задоволително ясно като мощен съперник, който може да бъде надвит не от 1 човек, а с напъните на цялото общество. Транскрибирано от езика на PR-а: Ако се оправяме - това е поради Лидера. Ако не се оправяме - значи всички сме си отговорни. Не спазвате карантината, примерно.
Британците, които харесват Борис Джонсън, да вземем за пример, към този момент са 55% (ръст от 12% за седмица по данни на YouGov) - и това в седмицата, преди да стане ясно, че БоДжо е пипнал вируса. В момента Джонсън е толкоз известен, колкото Маргарет Тачър по време на Фолклендската рецесия. Колкото Тони Блеър при първата му изборна победа в края на 90-те. Сега разлика сред утвърждението и неодобрението за БоДжо е 20%, което също е неповторимо и се дължи на обстоятелството, че той печели поддръжка от британци, които не са обичаен електорат на торите - преди беше харесван от 11% от лейбъристите, в този момент всеки 4-и го утвърждава. Речта на Джонсън от 23 март, с която той вкара твърда карантина, бе гледана от 27 млн. британци - исторически връх. (Разбира се,
това, че един политик е одобряван, напълно не значи, че е слушан
- ограниченията бяха утвърдени от 93% от британците, само че не се съблюдават.)
Огромен рейтинг във Англия натрупа и Риши Сунак, финансовият министър. Той е одобряван от 60%, а единствено 11% не го харесват. Ясно е за какво - поради огромния пакет за поддръжка, който си имат във Англия.
Вижте Франция. В момента Макрон е одобряван от 52% от французите - той не е имал такава поддръжка от 2018 година насам. В Италия пък правителството на Джузепе Конте също откри връх на утвърждение, което нито едно италианско държавно управление не е имало от 10 години насам. Вие може би подозирате, че италианците са недоволни от кабинета, тъй като не се е справил с ограниченията против Ковид-19 и това докара до голяма, библейска рецесия, само че в действителност 71% от италианците поддържат държавното управление си. Предишният връх принадлежеше на Матео Ренци, който имаше утвърждение от 69% през 2014 година На полуострова издигат в фетиш и президента Серджо Матарела, който предишния петък се появи неподстриган по малкия екран, т.е. страда като всеки различен италианец. Аналогична е обстановката в Америка - рейтингът на Доналд Тръмп пораства. В момента той е подкрепян от 55% (ABC News/Ipsos) - растеж с 12% за седмица, т.е. отчетливо американците харесват по какъв начин той се оправя с рецесията.
Навсякъде, където властта работи уверено, тя получава спомагателен бонус доверие. Дори подложената на критика от месеци Ангела Меркел си подвигна рейтинга след добре премереното телевизионно послание и ограниченията, които кабинетът й предприе. Според последното изследване на телевизия ZDF 89% от германците считат, че ръководещите се спряват добре в рецесията, а Меркел е най-подходящият политик да води страната в подобен миг. Това обаче не би трябвало да успокоява Меркел, тъй като един различен политик също внезапно печели доверие и може да се окаже опция след края на рецесията - министър председателят на Бавария Маркус Зьодер. Бавария страда тежко от вируса, а Зьодер се отличи с въвеждането на строги ограничения за ограничение на обществените контакти още преди останалата част от Германия.
Къде сме ние ?
Отношението към политиците ни следва компактно наклонността. Рейтингът на Бойко Борисов пораства като гъба след дъжд. В момента одобрението към Борисов е 73%, против единствено 21% отрицание. Същата " Галъп ", която мери рейтинга на Борисов в този момент, изясни през февруари, че доверието към премиера спада прогресивно и за два месеца и половина е достигнало... 24%. Дори и растежът при Борисов да не е 50%, колкото мери " Галъп ", той е явен и изразителен. Дори и обичайно неодобрявани политици като Влади Горанов, през днешния ден имат 45% утвърждение. Всъщност, в момента в страната има единствено един човек с по-високо доверие от това на премиера - ген. Мутафчийски (89%) и този факт бе видян от Борисов: " Абе я по-добре от твойто место, не сядай на мойто, че с тоя рейтинг ставаш рисков ". Т.е. даже и в рецесия като сегашната, Борисов разпозна опаснастта, колкото и ефимерна да е тя. Мутафчийски сега е надалеч от политическа кариера. За всеки случай, Борисов отвърна заплахата с успореден щаб.
Сплотеността на жителите към водачите, които са подготвени да подхващат решителни ограничения във времена на рецесия, е разбираемо и предсказуемо събитие - даже и водачите да подхващат мощно ограничаващи свободата ограничения. Напротив - колкото по-строги и решителни ограничения подхващат политиците, толкоз по-големи са възможностите им за увеличение на известността и основаването на имидж на покровители на обществото. Тъкмо по тази причина всички гласове от вида: " Това е единствено грип, не е нужна такава суматоха ", нямат късмет - нито в този момент, нито след рецесията.
Ако политик поддържа такава теза в този момент, той поставя завършек на кариерата си.
В дълготраен проект обаче е малко евентуално наклонността на растящите рейтинги да е постоянна, считат специалистите. Както институционалното доверие свършва с напускането на поста, по този начин и " спешното " доверие внезапно понижава по време на рецесията. „ Лесно е да си представим обстановка, в която след известно време хората ще се уморят да седят изолирани, а икономическите последствия от карантината ще се отразят по-очевидно на всекидневието - тогава границата на сигурност на водачите ще стартира да изтънява “, сподели да вземем за пример генералният шеф на съветския Съвет по външни работи Андрей Кортунов.
На процедура се получава по този начин - рецесията дава заем на доверие. Това не е доверие към съответна персона, това е доверие към поста, към институцията. Ако динамиката на рецесията не може да бъде забавена до края на лятото, тогава политическите водачи ще се сблъскат с публичното неодобрение, хората ще изискат отчетливо преразгреждане на разпоредбите и ще потърсят нови играчи. Тези нови играчи също натрупат рейтинг сега, те са в полезрението ни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ