Всичко започна с това, че Жълтата стена нарече футболистите на

Всичко стартира с това, че Жълтата стена назова футболистите на своя тим „ провали” и „ ментета” („ Никой не въплъщава толкоз малко Борусия (Дортмунд) колкото вас”, бе изписано на голям транспарант), и приключи с това, че хардкор почитателите от южната естрада изнесоха серенада на състезател от противника Байер (Леверкузен).

Между тези два забележителни епизода имаше мач, който приключи с въодушевяваща победа 4:0, гарантираща на процедура място на тима на Петер Щьогер в идващото издание на Шампионската лига. И въпреки всичко това не бе задоволително да успокои публиката в съботната вечер. В клуба, който маркетира своите продукти с мотото „ Echte Liebe” („ Истинска любов”), статусът за обязаност остава… „ комплицирано е”.

Поражението с 2:0 от Шалке 04 в дербито в предния кръг изкара на напред във времето прояви на неодобрение, каквито не бяха виждани от първата половина на последния сезон на Юрген Клоп във Вестфалия – тогава тимът флиртуваше с изпадането. Макар мнозина наблюдаващи да бяха показали след капитулацията на „ Фелтинс Арена” пасивността на треньора Щьогер край тъчлинията и отдавнашната липса на каквато и да било тактическа кохезия на терена, ултрите на BVB бяха почувствали, че играчите „ не са разбрали смисъла на дербито” и са излезли „ без воля, без пристрастеност, без смелост” против омразните си врагове.



Въпреки тези тежки обвинявания, изписани на две големи флагове, отборът се насочи към южната естрада след последния съдийски сигнал с жадност да чества. „ Феновете обаче ни споделиха да се връщаме – сподели халфът Юлиан Вайгъл. – Гневът към момента не си бе отишъл.”

За да подсилят посланието, че още не считат своя тим за заслужен за поклонението им, от Жълтата стена вместо това въодушевено приветстваха тогавашния си паметен воин Свен Бендер. Този 28-годишен халф с прякор Мани, който отиде в Леверкузен предишното лято след осем години на „ Вестфален-Щадион”, остана сюрпризиран и трогнат: „ Никой в никакъв случай не ме бе приветствал толкоз доста след толкоз тежка загуба.”

Екзалтацията по Бендер – един от безшумно значимите и постоянно изцяло отдадени на отбора играчи от сполучливата епоха „ Клоп”, бе в тона на думите на изпълнителния шеф на клуба отпреди няколко седмици, че са нужни повече подготвени да се борят и кървят за фланелката футболисти. С помощта на предстоящите доходи от Шампионската лига Дортмунд се чака да предприеме радикална чистка в състава. Има непотвърдени, само че красноречиво не и ясно отречени, информации за черен лист с девет набелязани за преследване играчи. Сред тях са и ветерани като Нури Шахин и Гонсало Кастро, и нови имена като Джереми Толян.



Качеството и равнището на показване не са единствените критерии за преценка за оставане, в случай че се има вяра на Вацке. Дортмунд желае повече футболисти, които същински да се отъждествяват с клуба и да изковат липсвала в последните сезони задруга. Шефовете схванаха, че построяването на състав от надарени характерности, гледащи на предстоя си там единствено като на стъпка преди огромния скок в кариерата си към някой от еврограндовете, може и да има финансов смисъл, но вреди на спортните триумфи.

Откриването на същински „ отборни играчи”, сплотяващи всички основни характерности (цена, възраст, гений, темперамент) няма да е елементарно. Обръщане на повече внимание на някои чисто човешки фактори в бъдещото вербуване може и да помогне, но същинската работа ще се свърши по-късно – и на подготвителния терен, и в съблекалнята. Неособено дълбокомислените недоволства от неналичието на водачи или взаимност, нормални при рецесии във всеки клуб, постоянно са комфортен метод за отклонение на рецензиите настрана от индивида, който е претрупан със задачата да сплоти в един пестник 23-ма футболисти.

Петер Щьогер може и да е заслужен човек с повече тактически знания от това, което издава, но непостоянното показване на неговия отбор и общественото неодобрение от страна на шефовете поради разпуснатата съблекалня не обрисуват в най-хубавата светлина умеенето му да менажира човешкия запас.



В Дортмунд настояват, че извънредно решение за бъдещето на австриеца към момента не е взето, само че в последните седмици 52-годишният експерт съвсем на глас си призна, че работата евентуално е оттатък неговите благоприятни условия. Нужен е по-динамичен, самодеен треньор, който да добави очертаващото се обновяване на състава.

Вероятно, поради видяното против Леверкузен, измененията даже няма да е нужно да са тотални. Съботната победа с блясъка на неукротимия Марко Ройс и правещия куп неточности, само че и показващ голямо заричане младеж Джейдън Санчо плюс двама мистериозно закотвени на пейката в последно време основни фигури като Вайгъл и Марио Гьотце пристигна тъкмо в точния момент, с цел да напомни за суперкачеството в тима, изключително в офанзива.

Решението на Щьогер да прати излезлия от форма капитан Марсел Шмелцер на трибуните също бе изцяло целесъобразно. Мануел Аканжи, другояче централен защитник, размени ослепително 30-годишния си сътрудник на левия бек. „ Ще играя там където ме сложат, в случай че ще и нападател”, пошегува се по-късно швейцарският национал.

Всички във и към клуба ще изпитат голямо облекчение, когато този ялов сезон приключи, изключително при предстоящото класиране в Шампионската лига. Две следващи провалени треньорски назначения и някои неточности на трансферния пазар не трябва да заслепяват нито ръководителите, нито последователите: в този тим към момента има забележителна огнева мощност. Няколко положителни попълнения в защитния вал, изключително на бековете, още малко тактически хрумвания и още мъничко повсеместен баланс биха изстреляли за нула време Дортмунд на доста по-високо равнище от настоящето.

А с по-добрия футбол сигурно ще се завърне и любовта по трибуните.
Рафаел Хьонихщайн, ESPN Бундеслига 31 кръг, събота 21 април Борусия (Дортмунд) 4:0краен резулат Байер (Леверкузен)