Всички знаем емблематичното парче на „Щурците“ „Рок в минало време“,

...
Всички знаем емблематичното парче на „Щурците“ „Рок в минало време“,
Коментари Харесай

Щурецът Кирил Маричков в паника от страшна диагноза

Всички знаем емблематичното парче на „ Щурците “ „ Рок в минало време “, само че за жалост в минало време остана и младостта на музикантите, които от дългокоси бунтари се трансфораха в доайени на българския шоубизнес.

Третата възраст съществено нагази напоследък емблемата на великата тайфа – Кирил Маричков, който неотдавна бил изплашен от страховита диагноза при обзор във висше лечебно заведение в София, твърди „ Таблоид “. Басистът и вокал на именитата рокгрупа, който е връстник на 9 септември и тази есен ще чукне 74 години, постъпил за проучвания с дребни недоволства – мигренозни главоболия, „ играещо “ кръвно, лек световъртеж. Тестовете обаче посочили ниски равнища на магнезий в кръвта и доцентът, към който бил ориентиран Маричков, отсякъл – Алцхаймер. Рокаджията си глътнал граматиката, обезпокоен от грозните последици на най-жестокия камшик за третата възраст.

Прогресивната загуба на паметта и умствените качества паникьосали китариста, който се страхувал от това да се трансформира в гротеска повече от гибелта. За благополучие на Маричков обаче се оказало, че проблемите му идват от хронично, само че безобидно инфектиране на червата. Именно поради него организмът му не усвоявал магнезия и го изхвърлял скорпостижно. Кирил се разминал с рецепта за таблетки, само че терзанието продължава да го преследва и през днешния ден, месеци след здравословната драма. Старият рокаджия признава, че е развил жестока уплаха от заболявания около дългогодишната битка на другари си и сътрудник от „ Щурците “ Петър Гюзелев.

Преди гибелта си през 2013-а година китаристът води жестока, 6-годишна борба с израстък в мозъка, претърпя редица тежки интервенции у нас и в Съединени американски щати, само че в последна сметка се съобщи пред подлото заболяване. „ Надали ще мога да приема сходна диагноза философски като Пеци. Той беше същински воин, а и вярата му го крепеше, в последните си години се обърна към Евангелската черква. На негово място сигурно щях да рухна, а него в никакъв случай не съм го чул да се оплаква. Само като го гледах по какъв начин страда развих тежка меланхолия “, споделял е с близки и другари Маричков.

Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР