Всички влизаме във връзка с отворени обятия, розови очила (за

Всички влизаме по отношение на отворени прегръдки, розови очила (за себе си и другия), даже и да сме плахи и внимателни. Н е можем да знаем по какъв начин ще се развият нещата и рядко познаваме индивида толкоз добре, колкото единствено интимните взаимоотношения могат да ни покажат.

Така стартира предходната ми връзка: инцидентна среща под ореховата сянка на хотелска градина. Веднага имаше химия и безшумно схващане сред двама ни. Последваха години, в които ту бяхме разграничени от физическо разстояние, ту живеехме дружно. И когато най-сетне заживяхме дружно за по-дълго, открихме какъв брой е мъчно в действителност да си кадърен на същинска непосредственост.

Отначало всичко беше прелестно. Не прелестно като от приказка, само че прелестно в смисъла на човешко съгласие, любов и поддръжка – неща които в последно време са необичайност. Бяхме доста щастливи, че сме се намерили и че най-сетне сме дружно и се сгодихме. На повърхността всичко изглеждаше ужасно. Но и двамата по този начин и не се научихме, че любовта, която сами не можем да си дадем, не можем да дадем на различен.

Ето по какъв начин разбрах, че всичко сред нас е завършило и, че би трябвало да сложа край преди да е прекомерно късно. И съм сигурна, че доста от вас са изживели или живеят в такава обич.