10 ужасяващи личности, по-страшни от Хитлер и Менсън, които ги няма в учебниците
Всички сме учили за някои страховити персони, живели обратно във времето - от Адолф Хитлер до Чалрс Менсън. Но, несъмнено, те не са единствените злодеи, тъй като историята пази доста секрети за хора, които не са упоменати в учебниците по история.
Лицата, които ще видите в тази публикация са на хора - чудовища, направили доста несгоди.
Опитите да бъдат заличени от историята с липса на повече информация се дължат на това, че тези персони са се къпали в кръв, убивали са голям брой почтени деца или са правили отвратителни непростими закононарушения против човечеството във времена на безредици и войни.
10. Тъг Бейрам (1765 - 1840) - най-изобретателният сериен палач в света
http://www.oddee.com
Между 1790 и 1840 година индийският водач (на демонски култ) на име Тъг Бейрам умъртвил 9 031 души в Авад, Индия. Всъщност, британската дума " thug”, която значи " главорез” произлиза от първото име на Бейрам (Thug).
С помощта на специфична церемониална забрадка наречена " Rumal”, наподобяваща носна кърпичка, Бейрам удушавал жертвите си по специфичен обред като очевидци му били безчет членове на неговия фетиш.
През 1840 година Бейрам бил екзекутиран за закононарушенията си посредством обесване.
9. Императрица У Дзътиен (625 - 705) - " Очарователната” императрица
http://www.oddee.com
* Забележка: Изображението е художествена интерпретация на императрицата
У Дзътиен била единствената жена императрица в историята на Китай. Известно е, че е била страховита и безмилостна персона, която в никакъв случай не се поколебавала да убива в интерес на страната си или просто за лични облаги. Императрицата довела Китай до интервал на политическо и военно превъзходство, тя е виновна за разширението на територията на китайската империя. Но макар триумфите си, тя била безмилостен, нечовечен и сексуално-покварен човек и жесток водач. Тя даже умъртвила невръстното си момиченце, с цел да продължи политическата си кариера.
Всеки ден от властването й У разпореждала мъчения, изтезания и насилствени самоубийства. Тя провела убийствата на нейните противници, членове на фамилията, духовници и още безчет доста хора. Императрица Дзътиен заповядвала десетки хиляди от хората й да бъдат отравяни или сварявани живи, а от време на време " просто” осакатявани. Управлявала Китай до гибелта си, която била просто от напреднала възраст на 81 години.
8. Бел Гюнес (1859 -? ) - " Красавицата на Ада”
http://www.oddee.com
Бел Гюнес, родена в Норвегия през 1859 година, водела естествен живот до момента в който през тийнейджърските си години не била ударена мощно в стомаха от мъж, което довело до загубата на първото й дете. От тогава Гюнес се трансформирала фрапантно. Сякаш по съвпадане мъжът, който я наранил починал скоро от рак на стомаха.
През 1881 година Гюнес имигрирала в Съединени американски щати, където работела като слугиня, омъжила се и родила деца. Тя разкрила осигурителни полици на всички членове на фамилията си, само че скоро по-късно децата й почнали да умират от стомашни проблеми. После брачният партньор й умрял от болест на червата - това се случило в същия ден, когато неговата лавица била разкрита. Гюнес събрала всички пари от полиците на мъртвото си семейство, а след това се омъжила наново.
Само седмица след втората си женитба детето на втория й брачен партньор от предходен брак умряло до момента в който Бел се грижела за него. След година умрял и вторият й брачен партньор от мистериозна рана в главата. Гюнес още веднъж събрала парите от застрахователните полици и се преместила.
Престъпленията й били разкрити от момче, което работило в една от къщите и чиито усеща тя отхвърлила. Всъщност, тя умъртвила множеството от ухажорите и гаджетата си, както и двете си дъщери, а най-вероятно и двамата си съпрузи и всички останали деца (общо жертвите й са от 20 до 40) за интервал от 20 години.
Бел забогатяла доста от застрахователните полици, благосъстоянията на мъжете си и полезностите на жертвите си. Уви, Гюнес в никакъв случай не била наказана за дейностите си. Тя изпразнила банковите си сметки и изчезнала първоначално 1900 година
7. Лиу Пенгли (неизвестни години, само че евентуално към 144 година прочие Хр) - един от първите серийни убийци в историята на човечеството
http://www.oddee.com
* Забележка: изображението не е на Лиу Пенгли, тъй като няма открити такива
Лиу Пенгли бил принцът на провинция Жидонг в Китай и братовчед на императорът. Пенгли бил нахален и нечовечен. Забавлявал се като събирал също толкоз зли роднини и плебеи, с които провел засади на близките селища. Нападали мястото, изнасилвали, плячкосвали и взимали още плебеи като сувенири. Принцът тероризирал хора за спорта, обирал ги, убивал обичаните им и ги оставял в пустощта да умрат от апетит. Хората на Жидонг живеели в непрекъснат боязън, криели се в домовете си и избягвали да остават на открито по мрачно. Пенгли бил виновникът за гибелта на най-малко 1 000 индивида, само че евентуално действителната численост е доста по-голяма.
Когато императорът научил за зверствата на Лиу, той отказал да екзекутира личния си братовчед, по тази причина му лишил кралските привилегии, земята и имуществото. Направил го елементарен жител и го заточил в далечна страна.
6. Ранавалона I (1778 - 1861) - Лудата кралица на Мадагаскар
http://www.oddee.com
Ранавалона I била кралица на кралство Мадагаскар в продължение на 33 години. По време на ръководството си тя работила старателно, с цел да понижи зависимостта на Мадагаскар от Европа, да отблъсне френските офанзиви и да образува голяма и внушителна войска. Тя събирала войските си като карала на мощ небогати селяни да й служат в борби и по този метод да изплатят насъбраните задължения. Милиони починали през нейното ръководство поради войните, заболяванията, глада, тежките санкции за дребни нарушавания и принудителен труд.
През живота си Ранавлона била одобрявана като тиранична владетелка, която не е несъмнено дали е била напълно постоянна душевен. Често прибягвала до грубо принуждение върху личния си народ и европейците (особено французи) и това бил мотивът европейците да стартират да я назовават " Лудата кралица на Мадагаскар”, " Ранавалона жестоката”, " Кървавата Мери от Мадагаскар”, " Най-откачената кралица в историята”, " Злата кралица Ранавалона” и " Женският вид на Калигула”. Очаквайте останалите 5 безмилостни персони, прикрити някъде в тайните книги на историята.
5. Илзе Кох (1906 - 1967) - " Кучката от Бухенвалд”
Историята на Илзе Кох е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.
Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със брачна половинка си в Бухенвалд, само че животът й по никакъв начин не бил на елементарна брачна половинка на пълководец. Тя се включила към нацисткото придвижване и станала надзорник в лагера.
Илзе била безспорен садист - постоянно яздела край лагера, удряйки брутално с бич (често до смърт) пандизчиите без безусловно никаква причина. Обичала да избира пандизчии, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като по-късно правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или облекла. Имала си даже обичана чанта, която непрекъснато носела и също била направена от човешка плът.
Кох била задържана за закононарушенията си, а брачният партньор й бил екзекутиран през 1945 година По-късно тя била наказана на пожизнен затвор. Единственият наследник на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, некадърен да живее с обстоятелствата за зверствата на родителите си по време на Холокаста.
Докато била в пандиза Кох забременяла от незнаен мъж и деветнадесет години по-късно синът й постоянно почнал да я посещава в пандиза. След двадесет години в пандиза Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещаване от сина си.
4. Тимур (1336 - 1405) - безсърдечен поробител и всеобщ палач
http://www.oddee.com
Макар Темерлан (тоест Тимур) е прочут азиатски поробител, основал тимуридската империя и тимуридската династия, той е още прочут с бруталните си варварства и кърваво ръководство, оставил дълга диря на гибелта диря след себе си. Завоевателските му способи били безжалостни и потресаващи, причиняващи безчет опустошения и заличавания на милиони хора.
Тимур обичал да принуждава бойци и цивилни да се самоубиват като скачат от огромни височини. В Индия той наредил на повече от 200 000 пленени бойци да скочат от канара, с цел да намерят гибелта си в бездната. Освен това наредил на прислужниците си да обезглавят десетки хиляди селяни и бойци от Алепо, Ифшан, Тикрит, Багдад и други.
Жестокият държател имал кули, построени от човешки кости единствено и само за негово персонално задоволство. Според откриватели, през живота си Тимур е отговoрен за гибелта на 20 милиона души.
3. Максимилиан де Робеспиер (1758 - 1794) - захласнат от гилотината
http://www.oddee.com
Максимилиан де Робеспиер бил френски юрист и политик - една от най-влиятелните фигури на френската гражданска война. Робеспиер бил надарен оратор, умеещ да грабне публиката с речите си за добродетел, национализъм и морал. Той мощно желаел независимост и цивилен права за жителите на Франция. Уви, когато взел властта, той се трансформирал в тиранин, който вярвал, че единственият метод да реализира демократичните си цели бил да тероризира хората със закани за екзекуция.
Де Робеспиер последователно се вманиачил по френският способ за екзекуция - гилотината. През 10 месечното " Управление на терор” Максимилиан наредил да бъде осъществена всеобща екзекуция на хора, за които той считал, че не поддържат революцията.
Стотици хора починали под гилотината без предварителни правосъдни процеси. Някои от жертвите били неговите най-близки другари и членове на фамилията му. Дори най-малкото непокорство, дезертиране или протест били причина за екзекуция. Карикатуристите от онази ера изобразявали Робеспиер застанал до гилотината и убиващ палача, откакто всички други били към този момент убити.
Приблизително 4 000 индивида били или екзекутирани или наказани на пожизнен затвор. Сред тях били и известни персони като крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета. Де Робеспиер наредил също хиляди бойци да се бият в борби, които нямало по какъв начин да завоюват - починали безчет млади мъже, дами и деца. Накрая Максимилиан де Робеспиер бил сполетян от същата орис като жертвите си - той бил обезглавен на гилотината без прелиминарен правосъден развой през 1794 година
2. Елизабет Батори (1560 - 1614) - " Кървавата графиня”
http://www.oddee.com
Елизабет Батори била графиня от благородно унгарско семейство. Добре образована, способна да чете и написа на четири езика и доста известна във Виена и провинциите поради високия си обществен статус. Именно поради благородната кръв и авторитетния брачен партньор нейните свиреп закононарушения останали ненаказани дълго време.
Когато през 1604 година брачният партньор й умрял, слуховете, носещи се измежду селяните не можели към този момент да бъдат подценявани от управляващите. Говорело се, че млади дами и девойки изчезвали непрекъснато към владенията на графинята. Повечето от тях били селянки и слугини, за които Батори считала, че няма да липсват никому, само че към края на нейното владичество над бедните хора, тя направила грешката да отвлече дъщерите на различен аристократ. Именно тогава била хваната и съдена за ликвидиране.
Процесът против Батори се проточил няколко седмици и изслушал стотици очевидци, множеството от които били от фамилиите на изчезналите девойки. Имало, обаче, и дами, съумели да избягат от клопките на графинята - те разкрили мръсни секрети.
Жената била принудена да се признае за отговорна, дружно с четирите си съучастници. Били упрекнати в изтезаване и ликвидиране на стотици девойки. Един от очевидците твърдял, че графинята и нейната групичка доближени умъртвили повече от 650 млади девойки, само че можели да дават доказателства единствено за 80.
Елизабет е наречена " Кървавата графиня”, тъй като съгласно слуховете тя се къпела в кръвта на девиците, които взимала за жертви, с цел да резервира младоликия си образ за по-дълго.
Присъдата й била пожизнен затвор в личния й дом. Била зазидана в няколко стаи от вкъщи като били оставени единствено процепи, през които да влиза храна и О2. Останала там четири години до гибелта си през 1614 година
1. Жил дьо Ре (1404 - 1440) - сериен палач на деца
http://www.oddee.com
Жил дьо Ре бил почетен рицар от Бретон, който се бил за френската войска и бил предан прислужник на краля и родината. Но не с това е запомнен този човек. Неговият живот завършил, откакто признал, че е умъртвил минимум 80 до 200 деца на прислужници и селяни.
Реалният брой на жертвите му в никакъв случай няма да стане явен. Някои учени, обаче настояват, че рицарят е умъртвил повече от 100 деца за интервал от 7 години.
След като дьо Ре се пенсионирал от военната работа, той признал, че има тъмни свръхестествени каузи и опити за свързване с демони, на които предложил чати от жертвите си като жертвоприношение.
Намирането на деца не било мъчно, тъй като селските деца постоянно ходели до замъка му да просят храна. Точно тъй като жертвите му били от небогати фамилии, никой не смеел да го упрекна или набеди за нещо, когато децата им изчезвали. Вкастта, както и в този момент, била в този с парите.
Щом успеел да плени някое дете, той първо се наслаждавал да го изтезава, содомизира и най-после убива. Обичал да ги обезглавява, само че от време на време единствено прерязвал гърлата им, режел крайниците или чупел вратовете. Признал, че му било табиет да се задоволява половите си потребности с кървавите остатъци на жертвите си.
През 1440 дьо Ре направил съдбовната неточност да отвлече дете на прочут свещеник, с което провокирал публично следствие и правосъден развой. Злодеят бил малтретиран до момента в който не признал за убийството на стотиците почтени души. През същата 1440 година бил обесен и изгорял на клада.
Източник: Inews.bg
Лицата, които ще видите в тази публикация са на хора - чудовища, направили доста несгоди.
Опитите да бъдат заличени от историята с липса на повече информация се дължат на това, че тези персони са се къпали в кръв, убивали са голям брой почтени деца или са правили отвратителни непростими закононарушения против човечеството във времена на безредици и войни.
10. Тъг Бейрам (1765 - 1840) - най-изобретателният сериен палач в света
http://www.oddee.com
Между 1790 и 1840 година индийският водач (на демонски култ) на име Тъг Бейрам умъртвил 9 031 души в Авад, Индия. Всъщност, британската дума " thug”, която значи " главорез” произлиза от първото име на Бейрам (Thug).
С помощта на специфична церемониална забрадка наречена " Rumal”, наподобяваща носна кърпичка, Бейрам удушавал жертвите си по специфичен обред като очевидци му били безчет членове на неговия фетиш.
През 1840 година Бейрам бил екзекутиран за закононарушенията си посредством обесване.
9. Императрица У Дзътиен (625 - 705) - " Очарователната” императрица
http://www.oddee.com
* Забележка: Изображението е художествена интерпретация на императрицата
У Дзътиен била единствената жена императрица в историята на Китай. Известно е, че е била страховита и безмилостна персона, която в никакъв случай не се поколебавала да убива в интерес на страната си или просто за лични облаги. Императрицата довела Китай до интервал на политическо и военно превъзходство, тя е виновна за разширението на територията на китайската империя. Но макар триумфите си, тя била безмилостен, нечовечен и сексуално-покварен човек и жесток водач. Тя даже умъртвила невръстното си момиченце, с цел да продължи политическата си кариера.
Всеки ден от властването й У разпореждала мъчения, изтезания и насилствени самоубийства. Тя провела убийствата на нейните противници, членове на фамилията, духовници и още безчет доста хора. Императрица Дзътиен заповядвала десетки хиляди от хората й да бъдат отравяни или сварявани живи, а от време на време " просто” осакатявани. Управлявала Китай до гибелта си, която била просто от напреднала възраст на 81 години.
8. Бел Гюнес (1859 -? ) - " Красавицата на Ада”
http://www.oddee.com
Бел Гюнес, родена в Норвегия през 1859 година, водела естествен живот до момента в който през тийнейджърските си години не била ударена мощно в стомаха от мъж, което довело до загубата на първото й дете. От тогава Гюнес се трансформирала фрапантно. Сякаш по съвпадане мъжът, който я наранил починал скоро от рак на стомаха.
През 1881 година Гюнес имигрирала в Съединени американски щати, където работела като слугиня, омъжила се и родила деца. Тя разкрила осигурителни полици на всички членове на фамилията си, само че скоро по-късно децата й почнали да умират от стомашни проблеми. После брачният партньор й умрял от болест на червата - това се случило в същия ден, когато неговата лавица била разкрита. Гюнес събрала всички пари от полиците на мъртвото си семейство, а след това се омъжила наново.
Само седмица след втората си женитба детето на втория й брачен партньор от предходен брак умряло до момента в който Бел се грижела за него. След година умрял и вторият й брачен партньор от мистериозна рана в главата. Гюнес още веднъж събрала парите от застрахователните полици и се преместила.
Престъпленията й били разкрити от момче, което работило в една от къщите и чиито усеща тя отхвърлила. Всъщност, тя умъртвила множеството от ухажорите и гаджетата си, както и двете си дъщери, а най-вероятно и двамата си съпрузи и всички останали деца (общо жертвите й са от 20 до 40) за интервал от 20 години.
Бел забогатяла доста от застрахователните полици, благосъстоянията на мъжете си и полезностите на жертвите си. Уви, Гюнес в никакъв случай не била наказана за дейностите си. Тя изпразнила банковите си сметки и изчезнала първоначално 1900 година
7. Лиу Пенгли (неизвестни години, само че евентуално към 144 година прочие Хр) - един от първите серийни убийци в историята на човечеството
http://www.oddee.com
* Забележка: изображението не е на Лиу Пенгли, тъй като няма открити такива
Лиу Пенгли бил принцът на провинция Жидонг в Китай и братовчед на императорът. Пенгли бил нахален и нечовечен. Забавлявал се като събирал също толкоз зли роднини и плебеи, с които провел засади на близките селища. Нападали мястото, изнасилвали, плячкосвали и взимали още плебеи като сувенири. Принцът тероризирал хора за спорта, обирал ги, убивал обичаните им и ги оставял в пустощта да умрат от апетит. Хората на Жидонг живеели в непрекъснат боязън, криели се в домовете си и избягвали да остават на открито по мрачно. Пенгли бил виновникът за гибелта на най-малко 1 000 индивида, само че евентуално действителната численост е доста по-голяма.
Когато императорът научил за зверствата на Лиу, той отказал да екзекутира личния си братовчед, по тази причина му лишил кралските привилегии, земята и имуществото. Направил го елементарен жител и го заточил в далечна страна.
6. Ранавалона I (1778 - 1861) - Лудата кралица на Мадагаскар
http://www.oddee.com
Ранавалона I била кралица на кралство Мадагаскар в продължение на 33 години. По време на ръководството си тя работила старателно, с цел да понижи зависимостта на Мадагаскар от Европа, да отблъсне френските офанзиви и да образува голяма и внушителна войска. Тя събирала войските си като карала на мощ небогати селяни да й служат в борби и по този метод да изплатят насъбраните задължения. Милиони починали през нейното ръководство поради войните, заболяванията, глада, тежките санкции за дребни нарушавания и принудителен труд.
През живота си Ранавлона била одобрявана като тиранична владетелка, която не е несъмнено дали е била напълно постоянна душевен. Често прибягвала до грубо принуждение върху личния си народ и европейците (особено французи) и това бил мотивът европейците да стартират да я назовават " Лудата кралица на Мадагаскар”, " Ранавалона жестоката”, " Кървавата Мери от Мадагаскар”, " Най-откачената кралица в историята”, " Злата кралица Ранавалона” и " Женският вид на Калигула”. Очаквайте останалите 5 безмилостни персони, прикрити някъде в тайните книги на историята.
5. Илзе Кох (1906 - 1967) - " Кучката от Бухенвалд”
Историята на Илзе Кох е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.
Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със брачна половинка си в Бухенвалд, само че животът й по никакъв начин не бил на елементарна брачна половинка на пълководец. Тя се включила към нацисткото придвижване и станала надзорник в лагера.
Илзе била безспорен садист - постоянно яздела край лагера, удряйки брутално с бич (често до смърт) пандизчиите без безусловно никаква причина. Обичала да избира пандизчии, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като по-късно правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или облекла. Имала си даже обичана чанта, която непрекъснато носела и също била направена от човешка плът.
Кох била задържана за закононарушенията си, а брачният партньор й бил екзекутиран през 1945 година По-късно тя била наказана на пожизнен затвор. Единственият наследник на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, некадърен да живее с обстоятелствата за зверствата на родителите си по време на Холокаста.
Докато била в пандиза Кох забременяла от незнаен мъж и деветнадесет години по-късно синът й постоянно почнал да я посещава в пандиза. След двадесет години в пандиза Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещаване от сина си.
4. Тимур (1336 - 1405) - безсърдечен поробител и всеобщ палач
http://www.oddee.com
Макар Темерлан (тоест Тимур) е прочут азиатски поробител, основал тимуридската империя и тимуридската династия, той е още прочут с бруталните си варварства и кърваво ръководство, оставил дълга диря на гибелта диря след себе си. Завоевателските му способи били безжалостни и потресаващи, причиняващи безчет опустошения и заличавания на милиони хора.
Тимур обичал да принуждава бойци и цивилни да се самоубиват като скачат от огромни височини. В Индия той наредил на повече от 200 000 пленени бойци да скочат от канара, с цел да намерят гибелта си в бездната. Освен това наредил на прислужниците си да обезглавят десетки хиляди селяни и бойци от Алепо, Ифшан, Тикрит, Багдад и други.
Жестокият държател имал кули, построени от човешки кости единствено и само за негово персонално задоволство. Според откриватели, през живота си Тимур е отговoрен за гибелта на 20 милиона души.
3. Максимилиан де Робеспиер (1758 - 1794) - захласнат от гилотината
http://www.oddee.com
Максимилиан де Робеспиер бил френски юрист и политик - една от най-влиятелните фигури на френската гражданска война. Робеспиер бил надарен оратор, умеещ да грабне публиката с речите си за добродетел, национализъм и морал. Той мощно желаел независимост и цивилен права за жителите на Франция. Уви, когато взел властта, той се трансформирал в тиранин, който вярвал, че единственият метод да реализира демократичните си цели бил да тероризира хората със закани за екзекуция.
Де Робеспиер последователно се вманиачил по френският способ за екзекуция - гилотината. През 10 месечното " Управление на терор” Максимилиан наредил да бъде осъществена всеобща екзекуция на хора, за които той считал, че не поддържат революцията.
Стотици хора починали под гилотината без предварителни правосъдни процеси. Някои от жертвите били неговите най-близки другари и членове на фамилията му. Дори най-малкото непокорство, дезертиране или протест били причина за екзекуция. Карикатуристите от онази ера изобразявали Робеспиер застанал до гилотината и убиващ палача, откакто всички други били към този момент убити.
Приблизително 4 000 индивида били или екзекутирани или наказани на пожизнен затвор. Сред тях били и известни персони като крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета. Де Робеспиер наредил също хиляди бойци да се бият в борби, които нямало по какъв начин да завоюват - починали безчет млади мъже, дами и деца. Накрая Максимилиан де Робеспиер бил сполетян от същата орис като жертвите си - той бил обезглавен на гилотината без прелиминарен правосъден развой през 1794 година
2. Елизабет Батори (1560 - 1614) - " Кървавата графиня”
http://www.oddee.com
Елизабет Батори била графиня от благородно унгарско семейство. Добре образована, способна да чете и написа на четири езика и доста известна във Виена и провинциите поради високия си обществен статус. Именно поради благородната кръв и авторитетния брачен партньор нейните свиреп закононарушения останали ненаказани дълго време.
Когато през 1604 година брачният партньор й умрял, слуховете, носещи се измежду селяните не можели към този момент да бъдат подценявани от управляващите. Говорело се, че млади дами и девойки изчезвали непрекъснато към владенията на графинята. Повечето от тях били селянки и слугини, за които Батори считала, че няма да липсват никому, само че към края на нейното владичество над бедните хора, тя направила грешката да отвлече дъщерите на различен аристократ. Именно тогава била хваната и съдена за ликвидиране.
Процесът против Батори се проточил няколко седмици и изслушал стотици очевидци, множеството от които били от фамилиите на изчезналите девойки. Имало, обаче, и дами, съумели да избягат от клопките на графинята - те разкрили мръсни секрети.
Жената била принудена да се признае за отговорна, дружно с четирите си съучастници. Били упрекнати в изтезаване и ликвидиране на стотици девойки. Един от очевидците твърдял, че графинята и нейната групичка доближени умъртвили повече от 650 млади девойки, само че можели да дават доказателства единствено за 80.
Елизабет е наречена " Кървавата графиня”, тъй като съгласно слуховете тя се къпела в кръвта на девиците, които взимала за жертви, с цел да резервира младоликия си образ за по-дълго.
Присъдата й била пожизнен затвор в личния й дом. Била зазидана в няколко стаи от вкъщи като били оставени единствено процепи, през които да влиза храна и О2. Останала там четири години до гибелта си през 1614 година
1. Жил дьо Ре (1404 - 1440) - сериен палач на деца
http://www.oddee.com Жил дьо Ре бил почетен рицар от Бретон, който се бил за френската войска и бил предан прислужник на краля и родината. Но не с това е запомнен този човек. Неговият живот завършил, откакто признал, че е умъртвил минимум 80 до 200 деца на прислужници и селяни.
Реалният брой на жертвите му в никакъв случай няма да стане явен. Някои учени, обаче настояват, че рицарят е умъртвил повече от 100 деца за интервал от 7 години.
След като дьо Ре се пенсионирал от военната работа, той признал, че има тъмни свръхестествени каузи и опити за свързване с демони, на които предложил чати от жертвите си като жертвоприношение.
Намирането на деца не било мъчно, тъй като селските деца постоянно ходели до замъка му да просят храна. Точно тъй като жертвите му били от небогати фамилии, никой не смеел да го упрекна или набеди за нещо, когато децата им изчезвали. Вкастта, както и в този момент, била в този с парите.
Щом успеел да плени някое дете, той първо се наслаждавал да го изтезава, содомизира и най-после убива. Обичал да ги обезглавява, само че от време на време единствено прерязвал гърлата им, режел крайниците или чупел вратовете. Признал, че му било табиет да се задоволява половите си потребности с кървавите остатъци на жертвите си.
През 1440 дьо Ре направил съдбовната неточност да отвлече дете на прочут свещеник, с което провокирал публично следствие и правосъден развой. Злодеят бил малтретиран до момента в който не признал за убийството на стотиците почтени души. През същата 1440 година бил обесен и изгорял на клада.
Източник: Inews.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ