Всички си поставяме цели. Някои изпълняваме с лекота, други –

Всички си слагаме цели. Някои изпълняваме с лекост, други – с цената на доста старания и ограничения, а трети въобще не реализираме в никакъв случай. Когато отчайващо мощно се стремим към нещо, само че не можем да го реализираме, идват на помощ няколко странни и шантави, само че доста ефикасни трикове. Ето какво можем да създадем:

Нека действаме в действителност, но в действителност явно.

Ако задачата е да вършиме йога да вземем за пример, само че в случай че стаята, в която се упражнявате, е със скучни бели стени и тв приемникът е постоянно включен, мотивацията може напълно да замре. Ето какво можете да извършите – поставете постелката си за йога на очевидно място, включвайте тв приемника единствено в избрани часове и си сложете някакъв мотивиращ афиш на стената.

Специалистите психолози споделят, че пространствата несъмнено оказват въздействие на метода, по който се усещаме. Контекстът е ключът към триумфа. Ако подобрим средата/контекста, в случай че отстраним, които не желаеме и не харесваме и ги сменяем с неща, които харесваме, мотивацията и настроението ни ще се подобрят.

Минимум старания в градация.

Да четете единствено по една страница дневно, е доста по-лесно, в сравнение с да четете цяла глава. Започнете отсам. Изберете нещо малко, нещо елементарно и постижимо. След това си поставете цел да го надграждате всяка седмица, след това всеки месец. Тръгнете по директния път. Изберете фитнес, който е най-близо до дома ви и така нататък

Всеки път, когато поставяме повече старания, в сравнение с сме подготвени да дадем, част от ентусиазма ни се губи. Ако фитнесът изисква напредване с кола или превоз, вероятността да го посещаваме постоянно, е минимална. Затова възползвайте се от всичко, което би могло да ви улесни, с цел да започнете, тъй като знаем, че началото е най-трудно.



Украсете действителността, с цел да я постигнете.

Ако да вземем за пример желаете да бягате доста бързо и да спечелите маратон, а пък се занимавате единствено с джогинг на този стадий, може да опитате да казвате на хората, че сте бегач. Може да не дава отговор напълно на истината, само че когато приемете нещо като част от вас и свинете с него, по-късно е доста по-лесно да го постигнете.

Мотивацията идва, когато пожелаем нещо откровено и повярваме в него. Навикът е огромна част от мотивацията, тъй че е значимо да си го създадем.

Награждавайте се.

Измислете си метод да се награждавате, когато извършите нещо мъчно за вас, нещо, което ви изважда отвън зоната на комфорт. Изградете си системата на деяние. Дали ще е обичаното ви лакомство, дали ще си купите нещо, което от дълго време желаете, мозъкът ви ще получи сигнал, че премията е заслужена, тъй като е в резултат на изпитание, което сте положили.

Навиците се грижат да понижат силата от мозъка. Повторението основава привички. Колкото повече повтаряте действието, което ви затруднява, толкоз по-лесно ще се трансформира в табиет и мозъкът ви ще го схване като рутина.

А награждаването е част от процеса и може да бъде единствено в услуга на мозъка ни, с цел да схване по-бързо сложното като елементарно.


Открийте фантазиите си и ги преследвайте, само че останете реалисти.

Обичате да готвите, готвите добре и един ден осъзнавате, че желаете да станете готвач. Честито! Сега спрете за миг, не слагайте розовите очила. Целите и фантазиите са единствено началото на едно дълго странствуване.

Ако трансформираме желанията си в огромни цели, е допустимо да се откажем от тях. Демотивацията е рискова, по тази причина се старайте да се освободите от напрежението по пътя към реализирането на своите фантазии. Важно е също да не попадате в психологическия капан на мислите си, че към този момент сте там, което автоматизирано покачва упованията ви и надлежно усилва риска от разочарования. Затова напредвайте с дребни, само че сигурни стъпки към задачите си.

Успех!