Всички ще загубят от конфликта с ТурцияКонфликтът между президента на

...
Всички ще загубят от конфликта с ТурцияКонфликтът между президента на
Коментари Харесай

Всички ще загубят от конфликта с Турция

Всички ще изгубят от спора с Турция
Конфликтът сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган не отслабва, и това би трябвало да ни безпокои, написа коментаторът на в. „ Дейли мейл “ Оуен Матюс.

Ердоган се е позиционирал като мощен водач. Както и Владимир Путин, той е подготвен да упреква за проблемите в своята страна интернационалните здаговори и хвърля в пандиза съперниците си, наричайки ги предатели.

Но в този момент Ердоган се сблъска със също толкоз твърдоглав водач – американския президент Доналд Тръмп. И това може да докара освен до рецесия на международните пазари, само че и до раздор в връзките с най-близкия съдружник на запада в мюсюлманския свят, позволява Матюс.

Престоят в пандиза на американския свещеник и отхвърли за въвеждане на наказания против Иран доведоха до внезапна реакция от страна на Тръмп. Той разгласи въвеждането на мита за турския експорт, след което лирата се срути. Миналата седмица тя загуби една трета от цената си, което докара до внезапна инфлация.

Очаквано, Ердоган назова дейностите на Тръмп удар с нож в гърба и охарактеризира като предатели публицистите, които популяризират лъжливи клюки за плачевното положение на стопанската система на страната.

Всъщност да се търси причина за огромната част от проблемите в стопанската система на страната би трябвало да се прави в самата Турция. През последните 10 години Ердоган се появи като властнически властник, да вземем за пример и с това, че назначи шурей си за финансов министър и забранявайки на централната банка да усили лихвения %. Всичко това влияе отрицателно върху стопанската система, отбелязва Матюс.

В същото време огромни турски компании интензивно взимаха заеми от Запада в долари и евро при доста ниски проценти. Сега заради рухването на лирата връщането на заемите ще бъде проблематично. Чуждестранните вложители в суматоха изтеглят капиталите си от страната, сменяйки лирата с други, по-стабилни валути. Това оказа още по-голямо въздействие за рухването на лирата.

Инвеститорите от Съединени американски щати, Европа и Япония са вложили милиарди долари м разрастващите се страни и в техни компании. Опасенията за допустимо отдръпване на западните капитали от нестабилните активи на разрастващите се страни провокираха раздразнителност на доста финансови пазари – от Южна Америка до Аржентина и Индия. Падането на лирата докара до невиждано обезценяване на аржентинското песо и на индийската рупия. А съветската рубла, южноафриканският ранд и индонезийската рупия паднаха до най-ниското през последните две години равнище.

Вече сме се сблъсквали с аналогична обстановка. През 1997 година имаше мощно обезценяване на парите в тайланд, което докара до азиатската финансова рецесия. Тогава вложителите напускаха разрастващите се пазари, което докара до стопански и политически безпорядък в доста страни, включително в русия, Аржентина, Индонезия и Южна Корея, чиито държавни управления Бяха принудени да разгласят неспособност да покрива своите дългови отговорности, отбелязва създателят на разбора.

Урокът, който може да бъде теоретичен, се заключава в това, че когато някоя обременена с задължения стопанска система стартира да се плъзга към пропастта, след нея следват и други страни. И следствията се оказват освен стопански. Кризата от 1997 година повлия на международната политика през идващите 20 години. Тя носи отговорността за идването на власт на Владимир Путин и Ердоган, които обещаваха да вкарат ред в стопанската система на своите страни.

През последните няколко години западните страни подлагат на критика Ердоган за преследването на своите политически съперници и за затварянето на самостоятелни медии, само че това единствено го сближи с Путин. Миналата година Ердоган подписа многомилиарден контракт за покупката на ракети от Русия, а също по този начин той се контракти с Москва за градежа на нова атомна електроцентрала. Макар Путин и Ердоган да поддържат разнообразни страни в спора в сирия, на тях им стана табиет да се хвалят един различен и да ругаят Съединени американски щати и запада като цяло, написа Матюс.

Ердоган също по този начин заимства доста от Путин в метода на ръководене. Почти всички турски медии се намират под контрола на лоялни на Ердоган олигарси. След опита за прелом през 2016 година Ердоган хвърли в пандиза повече от 150 000 политически деятели, учени, публицисти и офицери от армията. До тогава Турция беше считана за бранител на демокрацията, само че в този момент нея я ръководи един човек, както и Путин – Русия, употребявайки освен това твърдоглав шовинизъм и антизападна нервност.

За да нервира Съединени американски щати Ердоган може да отиде на сключване на съглашение за съдействие в областта на сигурността с Русия за регионите на Кавказ и Черно море, което ще заплаши с появяването на рецесия в НАТО. И Ердоган, и Путин обичат да се кичат с независимостта на техните страни от западната надмощие, само че стопански и двете страни изцяло зависят от западните финанси.

Ердоган може да направи три неща, с цел да избегне злополуката: да освободи пастора Брънсън и да се вслуша в позициите на Вашингтон към Иран, а също по този начин да заяви на вложителите, че ще завърши с непотизма в турската банкова сфера и ще увеличи лихвените проценти. Но всичко това не е в стила на Ердоган.

По-скоро той още веднъж ще стартира да сипе закани и нападателни изказвания. Той може да заплаши Европа с отварянето на страната си за прекосяване на мигранти, в случай че турските задължения не бъдат реструктурирани. А към Съединени американски щати той може да насочи опасността за закриване на базите на НАТО в Турция.

Всичко това може да докара до по-нататъшно утежняване на рецесията в страната, а по-късно да прерасне в пълномащабна световна финансова злополука, заключава Матюс./БГНЕС
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР