Любов или зависимост?
Всички ние копнеем за обич. Когато изпитваме към някого мощни и разтърсващи усеща, мислим, че същински обичаме. Ако обаче тези връзки ни предизвикват повече болежка, в сравнение с наслада, си построяваме визията, че любовта е изтезание, надали не заразна болест. Действително, допустимо е, връзки ни да станат патологични. Тогава по-правилното им наименование е не обич, а взаимозависимост.
В какво се състои зависимостта в връзките? Нормално е когато сме влюбени постоянно да мислим за обичаният човек. При подвластните обаче тези мисли се трансформират в цялостно отнемане, а връзката в единствена и най-важна цел в живота им. В същността си любовното пристрастяване не се разграничава от останалите зависимости – наркоманията, алкохолизма и хазарта. Сценарият е подобен – в своята нерешителност, самотност или душевно страдалчество подвластният търси избавление в „ любовта ”, алкохола или дрогата. Отдавайки се напълно на пристрастеността си той стартира последователно да подценява околните си, работата и личните си ползи и по този начин попада в обаян кръг.
Голямата неточност, която се позволява при зависимостта, е упованието другият да ни даде чувството за пълноценност. А то може да бъде единствено в нас самите и няма по какъв начин да пристигна извън. Затова в този случай щастието е невероятно. Колкото повече се отдава подвластният, колкото повече потъпква себе си в името на другия, толкоз по-мъчителни стават връзките им. Емоционалната му взаимозависимост, даже униженията, на които се подлага, провокират студенината и даже жестокостта в другия и по този начин се получава един безконечен обаян кръг. Когато връзката стане прекомерно мъчителна, пристрастеният има предпочитание да се откопчи, само че повишената му малоценност и страхът от загуба на „ смисъла на живота ” са по-силни. Защо на процедура е толкоз мъчно да се пресечен сходни връзки?
Причината за прочувствената взаимозависимост се корени още в детството и по-точно в непълноценни връзки с майката. Ако потребността на човек от обич, грижа и внимание не бъде задоволена още в тази възраст, той по този начин и няма да успее да се отдели душевен от родителите си и ще се стреми към непълноценни връзки и в бъдеще с другите хора. Ако попадате в обстановка на прочувствена взаимозависимост още веднъж и още веднъж при всяка последваща връзка, една ли това се дължи само на неприятния ви шанс. По всяка възможност повода се корени във вас самите и единствено осъзнаването на казуса ще ви помогне да го преодолеете.
Възможен е, несъмнено, и другият вид – да станете жертва на нарцистична персона, която изисква от вас цялостно отдаване, единствено с цел да подхранва егото си. В този случай обаче рано или късно ще прогледнете за ловките му операции и в бъдеще ще избягвате сходни мъчителни връзки.
В какво се състои зависимостта в връзките? Нормално е когато сме влюбени постоянно да мислим за обичаният човек. При подвластните обаче тези мисли се трансформират в цялостно отнемане, а връзката в единствена и най-важна цел в живота им. В същността си любовното пристрастяване не се разграничава от останалите зависимости – наркоманията, алкохолизма и хазарта. Сценарият е подобен – в своята нерешителност, самотност или душевно страдалчество подвластният търси избавление в „ любовта ”, алкохола или дрогата. Отдавайки се напълно на пристрастеността си той стартира последователно да подценява околните си, работата и личните си ползи и по този начин попада в обаян кръг.
Голямата неточност, която се позволява при зависимостта, е упованието другият да ни даде чувството за пълноценност. А то може да бъде единствено в нас самите и няма по какъв начин да пристигна извън. Затова в този случай щастието е невероятно. Колкото повече се отдава подвластният, колкото повече потъпква себе си в името на другия, толкоз по-мъчителни стават връзките им. Емоционалната му взаимозависимост, даже униженията, на които се подлага, провокират студенината и даже жестокостта в другия и по този начин се получава един безконечен обаян кръг. Когато връзката стане прекомерно мъчителна, пристрастеният има предпочитание да се откопчи, само че повишената му малоценност и страхът от загуба на „ смисъла на живота ” са по-силни. Защо на процедура е толкоз мъчно да се пресечен сходни връзки?
Причината за прочувствената взаимозависимост се корени още в детството и по-точно в непълноценни връзки с майката. Ако потребността на човек от обич, грижа и внимание не бъде задоволена още в тази възраст, той по този начин и няма да успее да се отдели душевен от родителите си и ще се стреми към непълноценни връзки и в бъдеще с другите хора. Ако попадате в обстановка на прочувствена взаимозависимост още веднъж и още веднъж при всяка последваща връзка, една ли това се дължи само на неприятния ви шанс. По всяка възможност повода се корени във вас самите и единствено осъзнаването на казуса ще ви помогне да го преодолеете.
Възможен е, несъмнено, и другият вид – да станете жертва на нарцистична персона, която изисква от вас цялостно отдаване, единствено с цел да подхранва егото си. В този случай обаче рано или късно ще прогледнете за ловките му операции и в бъдеще ще избягвате сходни мъчителни връзки.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ