Всеобщата Декларация за правата на човека е приета от Общото

Всеобщата Декларация за правата на индивида е призната от Общото заседание на Организация на обединените нации на 10 декември 1948 година Тя е преведена на най-малко 375 езика и диалекта, което я прави най-превежданият документ в света. От 1950 година по този мотив на 10 декември се отбелязва Международният ден за правата на индивида.

Декларацията е първото доста достижение на международната организация в тази област и първото записване на международно равнище на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в следващи интернационалните съглашения, районни принадлежности за отбрана на човешките права, национални конституции и закони

Историята на моралните и ценностни правила, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развиването на разнообразни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението създават Естествени закони, съгласно които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „ положително " положение. От този факт те стигат до заключението, че би трябвало да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек.

Вижданията на тези философи последователно построяват единна идея, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и Съединени американски щати и Декларацията за правата на индивида и жителя във Франция. Първите интернационалните документи от сходно естество са Женевската спогодба от 1864 година, отнасяща се до отбраната на ранени противникови бойци и на медицинския личен състав, грижещ се за тях, и Хагската спогодба от 1899 година, която не разрешава използването на химически оръжия.