Всеки втори лев, разходван от българските правителства от 1998 г. насам,

Всеки втори лев, разходван от българските правителства от 1998 г. насам, ...

Всеки втори лев правителствени харчове е прахосан на вятъра


Всеки втори лев, разходван от българските правителства от 1998 г. насам, е прахосан без да постигне някаква цел и да подобри живота на хората. Управляващите и администрацията се разпореждат с огромно нехайство с парите, събрани от данъкоплатците, и на практика колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Това са печалните изводи от мащабно проучване на Института за пазарна икономиката (ИПИ) „Уcпexитe и пpoвaлитe нa бългapcĸитe пpaвитeлcтвa 1998-2020“. То е направено на базата на над 1000 одитни доклади на Сметната палата за последните 23 години, с които е проверено как са разходвани публични средства за близо 156 млрд. лв.

На базата на поставените оценки от одиторите и на предварително избрани критерии експертите от ИПИ са квалифицирали работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада изглежда така:
438 случая на „провал” (възлизащи на 82,6 млрд. лв.)257 случая на „успех” (възлизащи на 35,3 млрд. лв.)340 „некласифицирани” случая (възлизащи на 37,8 млрд. лв.)
Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г. могат да се определят като „провал”. Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Класификация на всички 1035 одитни докладаза 1998-2020 г.

(ИПИ по данни на Сметната палата)

Класификация по брой на разгледаните случаи

Класификация по размер на похарчените средства





 

В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори, посочват от ИПИ. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.

Основните проявления на провала са в:
Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;Опорочени обществени поръчки;Лошо управление на имуществото;Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;Неикономично харчене.
В изследването на ИПИ не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация. Често самите цели, поставени от администрацията, са изначално погрешни, прекалено общи, за да бъдат оценени или напълно неизпълними, но това не е обект на изследването, уточняват анализаторите.

Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от Ковид-епидемията, смятат от ИПИ. Оттам припомнят, че в началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията.  Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация. 

"Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене – все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно, можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените Ковид средства страдат от пороците на лошото управление", посочват от ИПИ.

Източник: segabg.com