Всеки втори лев правителствени харчове е прахосан на вятъра
Всеки втори лев, разходван от българските държавни управления от 1998 година насам, е прахосан без да реализира някаква цел и да усъвършенства живота на хората. Управляващите и администрацията се разпореждат с голямо безгрижие с парите, събрани от данъкоплатците, и на процедура колкото повече страната харчи, толкоз повече губят жителите и бизнеса.
Това са печалните заключения от мащабно изследване на Института за пазарна стопанската система (ИПИ) „ Уcпexитe и пpoвaлитe нa бългapcĸитe пpaвитeлcтвa 1998-2020 “. То е направено на базата на над 1000 одитни отчети на Сметната палата за последните 23 години, с които е тествано по какъв начин са разходвани обществени средства за близо 156 милиарда лева
На базата на поставените оценки от инспекторите и на авансово определени критерии специалистите от ИПИ са квалифицирали работата на администрацията като „ триумф ” или „ неуспех ”. Дейностите, чието осъществяване и резултати не разрешават да се причислят към една от двете групи, са избрани като „ некласифицирани ”.
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни отчета наподобява по този начин:
438 случая на „ неуспех ” (възлизащи на 82,6 милиарда лева ) 257 случая на „ триумф ” (възлизащи на 35,3 милиарда лева ) 340 „ некласифицирани ” случая (възлизащи на 37,8 милиарда лева )
Близо половината от одитираните разноски, осъществени от централната администрация в интервала 1998-2020 година могат да се дефинират като „ неуспех ” . Около 1/4 от останалите средства са изхарчени по-скоро сполучливо, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Класификация на всички 1035 одитни отчета за 1998-2020 година
(ИПИ по данни на Сметната палата)
Класификация по брой на прегледаните случаи
Класификация по мярка на изхарчените средства
В някои случаи „ неуспехът ” на администрацията е в резултат на непълен административен потенциал (вкл. липса на експертиза и неприятно управление), липса на средства и външни фактори, показват от ИПИ. Много са и случаите обаче, в които се установи индиферентност към ръководството на обществения запас или умишлени злоупотреби.
Основните проявления на неуспеха са в:
Размиване на отговорностите при разнообразни равнища на изпълнение;Опорочени публични поръчки;Лошо ръководство на имуществото;Липса на ясни цели и знаци, показващи постигането на резултати;Неикономично харчене.
В проучването на ИПИ не се разисква дали дадена стратегия е непотребна или дадена конструкция е ненужна, а единствено осъществяването на задачите на стратегиите и структурите по този начин, както са заложени от самата администрация. Често самите цели, сложени от администрацията, са изначално неправилни, прекомерно общи, с цел да бъдат оценени или изцяло неизпълними, само че това не е обект на проучването, прецизират анализаторите.
Направеният обзор подсказва и какви ще са резултатите от одитите на дейностите на администрацията във връзка със справяне на следствията от Ковид-епидемията, считат от ИПИ. Оттам напомнят, че в началото на 2021 година проектите на държавното управление са да похарчи над 3 милиарда лева за справяне с пандемията. Спешността, неизвестността и нуждата от несвойствени действия само ще усилят неефективността на така и така недобре работещата администрация.
" Прегледът на одитните отчети показва като съществени непрекъснати проблеми неприятно ръководство, порочни публични поръчки и неикономично харчене – все характерности, които не имаме вяра, че са изчезнали по време на пандемията. Точно назад, можем с огромна степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от изхарчените Ковид средства страдат от пороците на неприятното ръководство ", показват от ИПИ.
Това са печалните заключения от мащабно изследване на Института за пазарна стопанската система (ИПИ) „ Уcпexитe и пpoвaлитe нa бългapcĸитe пpaвитeлcтвa 1998-2020 “. То е направено на базата на над 1000 одитни отчети на Сметната палата за последните 23 години, с които е тествано по какъв начин са разходвани обществени средства за близо 156 милиарда лева
На базата на поставените оценки от инспекторите и на авансово определени критерии специалистите от ИПИ са квалифицирали работата на администрацията като „ триумф ” или „ неуспех ”. Дейностите, чието осъществяване и резултати не разрешават да се причислят към една от двете групи, са избрани като „ некласифицирани ”.
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни отчета наподобява по този начин:
438 случая на „ неуспех ” (възлизащи на 82,6 милиарда лева ) 257 случая на „ триумф ” (възлизащи на 35,3 милиарда лева ) 340 „ некласифицирани ” случая (възлизащи на 37,8 милиарда лева )
Близо половината от одитираните разноски, осъществени от централната администрация в интервала 1998-2020 година могат да се дефинират като „ неуспех ” . Около 1/4 от останалите средства са изхарчени по-скоро сполучливо, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Класификация на всички 1035 одитни отчета за 1998-2020 година
(ИПИ по данни на Сметната палата)
Класификация по брой на прегледаните случаи
Класификация по мярка на изхарчените средства
В някои случаи „ неуспехът ” на администрацията е в резултат на непълен административен потенциал (вкл. липса на експертиза и неприятно управление), липса на средства и външни фактори, показват от ИПИ. Много са и случаите обаче, в които се установи индиферентност към ръководството на обществения запас или умишлени злоупотреби.
Основните проявления на неуспеха са в:
Размиване на отговорностите при разнообразни равнища на изпълнение;Опорочени публични поръчки;Лошо ръководство на имуществото;Липса на ясни цели и знаци, показващи постигането на резултати;Неикономично харчене.
В проучването на ИПИ не се разисква дали дадена стратегия е непотребна или дадена конструкция е ненужна, а единствено осъществяването на задачите на стратегиите и структурите по този начин, както са заложени от самата администрация. Често самите цели, сложени от администрацията, са изначално неправилни, прекомерно общи, с цел да бъдат оценени или изцяло неизпълними, само че това не е обект на проучването, прецизират анализаторите.
Направеният обзор подсказва и какви ще са резултатите от одитите на дейностите на администрацията във връзка със справяне на следствията от Ковид-епидемията, считат от ИПИ. Оттам напомнят, че в началото на 2021 година проектите на държавното управление са да похарчи над 3 милиарда лева за справяне с пандемията. Спешността, неизвестността и нуждата от несвойствени действия само ще усилят неефективността на така и така недобре работещата администрация.
" Прегледът на одитните отчети показва като съществени непрекъснати проблеми неприятно ръководство, порочни публични поръчки и неикономично харчене – все характерности, които не имаме вяра, че са изчезнали по време на пандемията. Точно назад, можем с огромна степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от изхарчените Ковид средства страдат от пороците на неприятното ръководство ", показват от ИПИ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ