Всеки втори български учител не се чувства подготвен да използва

Всеки втори български преподавател не се усеща квалифициран да употребява информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в процеса на преподаване на образователния материал . Ако у нас делът на тези преподаватели е 49.8% (през 2018 г.), то желанието е процентът им да се усили до 75 на 100. Такава цел си слага страната ни в плана на Национална стратегия за развиване " България 2030 " в частта й за обучение.

За повишение на привлекателността и престижа на учителската специалност от МОН показват, че ще бъдат подхванати ограничения за повишение на приходите на педагогическите експерти, за стимулирането им съгласно напредъка на учениците им, както и за привличане към учителската специалност на младежи, експерти от други специалности и представители на бизнеса. Оттам пресмятат, че до 2030 за това ще са нужни общо 36 840 000 000 лева, които следва да дойдат от държавния бюджет, европейски и интернационалните фондове и програми/проекти, лични доходи на общини, събрани доходи от такси, в това число от държавни висши учебни заведения.

По линия на академична подготовка на учителите ще бъдат подхванати ограничения за реформиране на образователния развой в педагогическите специалности - в посока бъдещите педагози да могат да ползват компетентностния метод, да преподават новаторско, да подобрят цифровите си умения и да разширят практическата си подготовка. За това ще са нужни 30 млн.лв. национални и европейски средства. 35 млн.лв. пък следва да се влагат за продължаваща подготовка на педагогическите експерти.

Сред другите по-конкретни цели в проекто-програмата, свързани с учителската специалност, са педагозите, работещи на цялостно и ненапълно работно време в главно и приблизително обучение да се усилят от 1.7 на 1.9% от общото интензивно население, а преподавателите, които се усещат готови за преподаване в мултикултурни условия, да скочат от 25.8%, каквото е било равнището им през 2018 година, на 50% през 2030 година

За учене през целия живот са планувани към 300 хил.лв. , като относителният дял на младежите на 20‐24 навършени години със приключено най‐малко приблизително обучение следва да се увеличи от 84.4% на 92%. За цифровизация и нововъведения пък до 2030 година са планувани над 1.4 млрл.лв., като хората, притежаващи съществени цифрови умения, следва да се усилят от 29% през 2019 година на 37% през 2030 година

 

КАЧЕСТВО

Сред задачите на Програмата за развиване " България 2030 " е и повишение на качеството на образованието, което съгласно просветното министерство ще стане посредством въвеждане на компетентностния метод в образованието. В тази връзка съотношението ученик‐учител в начално учебно заведение следва да се промени от 18:1 на 15:1, коефициентът на претовареност на неотдавна приключилите професионално обучение, които не не престават своето обучение, да се усили от 68 на 80%, а мястото на просветителната ни система съгласно Global Competitiveness Report (World Economic Forum) следва да се увеличи от 83-то на 63-65 място. За тази цел ще са нужни над 1 млрд.лв.

 

ОБХВАТ

Ако през 2018 година делът на българските деца от 4 година до 7 година, обхванати в детски градини, е 82.4%, то задачата за 2030 година е този дял да стигне 86.3% (при приблизително за Европейски Съюз 95%). Тогава степента на отпадане от началното учебно заведение следва да спадне от 6.5% през 2018 година на 2%, делът на хората над 25 година със приключено приблизително обучение да се увеличи от 96.2% през 2019 година на 99%, а лицата сред 30‐34 години със приключено висше образование  да се усилят от 32.7% за 2019 година на 40%. Общо за по-пълен обсег на учениците в образованието, за пълноценно присъединяване в просветителния развой, за мотивация за учене и за рационализация на материалната база ще са нужни над 20 млрл.лв. за 9-те години от 2021 до 2030 година