За какво и как мислят котките?
Всеки притежател на котка е угрижен за благополучието на своя питомец и това обгръща и размишления за прочувственото и мисловно положение на мъркащия домакински любим.
Какво ли се върти в главата на котката, до момента в който седи и следи нещо, или до момента в който гледа с полузатворени очи? За какво мислят котките?
Отговорът на тези въпроси е сложен, тъй като котешкото войнство не е способно на интроспективно или нереално мислене. Колкото и необичайно да наподобява на хората, котките не мислят за себе си, страстите си или бъдещето. В техния мозък липсват избрани зони като таза на Вернике. Затова те не са способни да се учат или да мислят на някакъв език.
На какво са способни тогава?
Насоките и знанията на специалистите по държание на котките дават отговори на въпросите, които вълнуват стопаните на котаците. Само до момента в който седи, котката е способна да мисли за предишните си прекарвания, като си ги спомня и да разсъждава върху тези събития, променяйки своето държание. Това деяние при тях не е умишлено, то е изцяло неволеви развой.
Освен това обсегът на това, за което мислят котките, е прекомерно стеснен. Те са подвластни единствено от спомените си. Ако са щастливи, не изискват повече.
За да се разбере дали писаната мисли за нещо, би трябвало да се види дали се е фокусирала върху някакъв предмет. Обектът на наблюдението също предизвика размишления у нея. Ако обаче следи нещо, което се движи, най-често пухкавата топчица не мисли, а следи предмета, водена от ловните си инстинкти.
Ако гледа право към стопанина, това е знак за връзка, равностоен на мяукането. Трябва обаче да бъде ясно, че котките не мислят като хората. Те не умеят да проучват. Мислите им са свързани единствено с нещата, които ги заобикалят.
Ако на домашния мъркащ питомец бъде поднесена нова котешка играчка, нормално реагира. Тогава включва работната си памет, с цел да разучи новия обект. Не умишлено се пробва да съпостави новото си владеене с минали събития, с цел да дефинира дали е безвредна за нея. В взаимозависимост от предходния си опит ще се държи друго.
Снимка: StockSnap/pixabay.com Котките не могат да мислят нито на някакъв котешки език, нито за бъдещето. Личността им се дефинира от прекарванията им като коте. Ако то получи контузия по-късно ще се опасява и ще заобикаля обстановки, напомнящи му на контузията. Това отбягване е единствено инстинкт за самозапазване.
Интересен е въпросът какво мислят котките една за друга. Всъщност не мислят нищо. Ако се харесат, те споделят аромата си, като се трият една в друга. Има податливост да се грижат за себеподобни, ближейки се и като си играят.
След като не могат да мислят с думи, по какъв начин тогава мислят нашите пухчовци?
Те мислят с облици. Обработват информацията на тази база и това ги освобождава от потребността да употребяват думите. Осмислят го със сетивата си, сходно на новородените.
За наслада на множеството стопанки, би трябвало да се каже, че котките ги възприемат като свои майки. Котките имат вяра, че хората са котки като тях.
Мисловният развой на котката е елементарен и е обвързван със мемоари за минали прекарвания, които връщат чувствата от това време. Това дефинира и реакциите им.
