Всеки четвърти българин има диплома за висше образование. Това съобщиха

Всеки четвърти българин има тапия за висше обучение. Това оповестиха от Националния статистически институт въз основа на последното броене на популацията.

От Национален статистически институт прецизират, че има наклонност за увеличение в междинния брой на висшистите у нас. Спрямо последното пребояване от 2011 те са нарастнали с близо 6%. Положителна наклонност и във връзка с лицата с ниско или с никакво обучение. Те също понижават, като приключилите единствено начално обучение са 350 хиляди и понижават с 2% по отношение на 2011 година

2 695 хиляди души имат приключено цялостно приблизително обучение в общообразователни учебни заведения и професионални гимназии.

Напълно необразовани са 1,3% от популацията.

Към 7 септември 2021 година броят на лицата с висше обучение е 1 560.0 хиляди, или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В съпоставяне с предходното броене относителният дял на лицата с висше обучение се усилва с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата сред приключилите висше обучение по пол. Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като спрямо 2011 година се усилва надлежно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.

 

 

 

Значителни са разликите и в просветителната конструкция на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше обучение в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко.

В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).

Най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско обучение в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-голям е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).

Делът на необразованото население е по-висок в селата (2.3%) в сравнение с в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на необразованите в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.

Всички данни за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Икономически дейното население обгръща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през следения интервал.

През следения интервал в страната има 2 953 937 стопански дейни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от популацията на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.

Броят на стопански дейните лица нараства до 1985 година, когато доближава и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През идващите години той понижава, с цел да доближи 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 година броят на стопански дейните лица понижава с 376 хиляди души, или с 11.3%.

 

През следения интервал в страната има 2 835 хиляди стопански дейни лица на възраст сред 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като отношение на броя на стопански дейните лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа интензивност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).

С най-голям коефициент на икономическа интензивност е област София (столица) - 78.6%, следвана от Габрово - 73.5%, и Перник - 72.1%. Най-нисък е този индикатор в областите Кърджали - 54.1%, Силистра - 60.6%, и Сливен - 61.1%.