48-часов фестивал радва жители и гости в старата част на Велико Търново
Все повече стават селищата у нас, чиито централни квартали претърпяват самобитен подем, трансформирайки се в зони, където изкуство, просвета и качествена храна се съчетават в идеален коктейл от страсти. София, Пловдив, Варна, Габрово са единствено част от градовете, в които тези пространства към този момент са обичано място за срещи както на локалните, по този начин и на гостите на града. По пътя на сходна промяна върви и един от най-старите квартали на Велико Търново – Варуша-Юг.
Неговите калдъръмени улички в миналото са се огласяли от десетки ханове и странноприемници. В южната му част се намирало и едно от най-големите градски борси в следосвобожденската ера - Самоводската чаршия, която през днешния ден е непокътната територия за локалните занаятчии и притегля туристи от целия свят. А група младежи взема решение да концентрира публичното внимание към трансформацията на тази централна градска част по най-предпочитания метод – създавайки фестивал „ 48 часа Варуша-Юг “.
„ Не градете толкова дувари, дето да ви разделят, а повече мостове, дето да ви събират “, споделя строителят на две от емблематичните здания на чаршията - „ Къщата с Маймунката “ (1849 г.) и Ханът на хаджи Николи (строен от 1858 до 1862 г.) - уста Кольо Фичето.
Макар да не е единственият, на който градът дължи своя образ, думите му са самобитен завет за поколенията.
Идеята на фестивала на 19, 20 и 21 август също е в унисон с посланието на ненадминатия строител от епохата на Българското възобновление:
„ Един от най-важните мостове, които този фестивал построява, е този сред жители и институции – разясни пред Радио България един от уредниците, Галин Попов. – Повече от 10 години аз провеждам културни събития в региона и в никакъв случай до момента не съм виждал толкоз огромна ангажираност на институциите, колкото сега с фестивала „ 48 часа Варуша-Юг “. Вероятно тъй като той е основан от доста хора и институциите го припознават като представящ значима част от жителите на Велико Търново. “
В рамките на фестивала ще се проведат над 20 изложения.
„ Метър квадратен изкуство “ е една самодейност, при която от 4 години, в пространство от 1 кв. м., кураторът Мартина Йорданова показва разнообразни създатели. По време на фестивала фокусът ще бъде върху Михаил Михайлов, който показва България на Венецианското биенале. Дом за друга галерия ще бъде изложба „ Наратива “, където ще показват художника Крум Багелски - прочут в региона на Велико Търново като създателя на един голям стенна живопис, който той рисува от няколко години на промишлен комин в Дряново. “
Към тези два акцента от художествената стратегия на фестивала, които показа Галин Попов, би трябвало да прибавим и музикалната част. Тя ще се състои на четири подиуми, две от които се намират на основната градска улица, която в събота вечер ще бъде затворена за коли за към три часа.
„ По този метод ще обърнем внимание на опциите тази улица да стане пешеходна или пък да остане в разбъркан тип като пешеходно-транспортна артерия – изясни уредникът на фестивала. – Голяма част от трафикът, който минава през квартала е директен и има опция да бъде преместен към пътя, свързващ Велико Търново със прилежащите селища Арбанаси и Горна Оряховица. След фестивала ще продължим и задълбочим нашия разбор, за да определим действителните мащаби на директния трафик. Със сигурност не желаеме концепцията тази улица да стане пешеходна, да остане единствено наша. Затова и вършим тази тричасова симулация, с цел да могат хората да усетят по какъв начин би изглеждала улицата, в случай че по нея бъде неразрешено да се движат коли. “
Вече две години екипът, който стои зад реализацията на „ 48 часа Варуша-Юг “, не стопира да се разисква с живеещите и работещите в квартала хрумвания за възобновяване на разнообразни места в него.
В този смисъл работата им за възобновяване на квартала не е предизвикана от съществуващите сполучливи мостри, като квартала на креативните промишлености „ Капана “ в Пловдив.
„ Капана беше основан по самодейност на Община Пловдив. Те осъзнаха, че мястото има капацитет и би трябвало да бъде развито. Наеха няколко частни парцела там и поканиха актьори и млади бизнесмени да се реалокират в квартала, с цел да започват там своя бизнес. При нас обаче цялата динамичност не е ръководена от институциите. Колкото и да обичам това, което се случи в Капана, би трябвало да признаем, че в един миг изобретателните промишлености отстъпиха място най-вече на заведения за хранене, бирарии и питейни заведения. Това също има своя сексапил, само че се надявам ние да успеем да запазим салдото сред културата и изкуството, които дават храна за сетивата и душата и стилните заведения, в които да можем да заситим и тялото си. “
Неговите калдъръмени улички в миналото са се огласяли от десетки ханове и странноприемници. В южната му част се намирало и едно от най-големите градски борси в следосвобожденската ера - Самоводската чаршия, която през днешния ден е непокътната територия за локалните занаятчии и притегля туристи от целия свят. А група младежи взема решение да концентрира публичното внимание към трансформацията на тази централна градска част по най-предпочитания метод – създавайки фестивал „ 48 часа Варуша-Юг “.
„ Не градете толкова дувари, дето да ви разделят, а повече мостове, дето да ви събират “, споделя строителят на две от емблематичните здания на чаршията - „ Къщата с Маймунката “ (1849 г.) и Ханът на хаджи Николи (строен от 1858 до 1862 г.) - уста Кольо Фичето.
Макар да не е единственият, на който градът дължи своя образ, думите му са самобитен завет за поколенията.
Идеята на фестивала на 19, 20 и 21 август също е в унисон с посланието на ненадминатия строител от епохата на Българското възобновление:
„ Един от най-важните мостове, които този фестивал построява, е този сред жители и институции – разясни пред Радио България един от уредниците, Галин Попов. – Повече от 10 години аз провеждам културни събития в региона и в никакъв случай до момента не съм виждал толкоз огромна ангажираност на институциите, колкото сега с фестивала „ 48 часа Варуша-Юг “. Вероятно тъй като той е основан от доста хора и институциите го припознават като представящ значима част от жителите на Велико Търново. “
В рамките на фестивала ще се проведат над 20 изложения.
„ Метър квадратен изкуство “ е една самодейност, при която от 4 години, в пространство от 1 кв. м., кураторът Мартина Йорданова показва разнообразни създатели. По време на фестивала фокусът ще бъде върху Михаил Михайлов, който показва България на Венецианското биенале. Дом за друга галерия ще бъде изложба „ Наратива “, където ще показват художника Крум Багелски - прочут в региона на Велико Търново като създателя на един голям стенна живопис, който той рисува от няколко години на промишлен комин в Дряново. “
Към тези два акцента от художествената стратегия на фестивала, които показа Галин Попов, би трябвало да прибавим и музикалната част. Тя ще се състои на четири подиуми, две от които се намират на основната градска улица, която в събота вечер ще бъде затворена за коли за към три часа.
„ По този метод ще обърнем внимание на опциите тази улица да стане пешеходна или пък да остане в разбъркан тип като пешеходно-транспортна артерия – изясни уредникът на фестивала. – Голяма част от трафикът, който минава през квартала е директен и има опция да бъде преместен към пътя, свързващ Велико Търново със прилежащите селища Арбанаси и Горна Оряховица. След фестивала ще продължим и задълбочим нашия разбор, за да определим действителните мащаби на директния трафик. Със сигурност не желаеме концепцията тази улица да стане пешеходна, да остане единствено наша. Затова и вършим тази тричасова симулация, с цел да могат хората да усетят по какъв начин би изглеждала улицата, в случай че по нея бъде неразрешено да се движат коли. “
Вече две години екипът, който стои зад реализацията на „ 48 часа Варуша-Юг “, не стопира да се разисква с живеещите и работещите в квартала хрумвания за възобновяване на разнообразни места в него.
В този смисъл работата им за възобновяване на квартала не е предизвикана от съществуващите сполучливи мостри, като квартала на креативните промишлености „ Капана “ в Пловдив.
„ Капана беше основан по самодейност на Община Пловдив. Те осъзнаха, че мястото има капацитет и би трябвало да бъде развито. Наеха няколко частни парцела там и поканиха актьори и млади бизнесмени да се реалокират в квартала, с цел да започват там своя бизнес. При нас обаче цялата динамичност не е ръководена от институциите. Колкото и да обичам това, което се случи в Капана, би трябвало да признаем, че в един миг изобретателните промишлености отстъпиха място най-вече на заведения за хранене, бирарии и питейни заведения. Това също има своя сексапил, само че се надявам ние да успеем да запазим салдото сред културата и изкуството, които дават храна за сетивата и душата и стилните заведения, в които да можем да заситим и тялото си. “
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ