Смарт часовниците повишават нивата на стрес
Все повече хора носят смарт часовници. Джаджите услужливо мерят равнищата на О2, ревизират сърдечната периодичност, наблюдават физическата интензивност и даже могат да вършат ЕКГ. Носещите смарт часовник не се разделят със своя апарат за „ здравен мониторинг” нито в офиса, нито в колата, нито по време на подготовка. Това единствено провокира най-малко един въпрос: имаме ли потребност от сходно нещо?
Смарт часовниците могат освен да следят здравето, само че и да оферират спомагателни функционалности. Поради това те стават все по-популярни, отбелязва Androidinsider в обява „ Как смарт часовниците покачват равнището на стрес”, оповестява trafficnews.bg
Как се променяме след покупката
Изглежда, че смарт часовниците ни разрешават да вършим заключения за своя метод на живот и здраве и да следим себе си по-стриктно. На доктрина е добре – ще живеем по-здравословно, ще спортуваме по-сериозно, по-рядко ще си разрешаваме вреден мързел. Но сякаш повишаването на известността на тази джаджа ни коства скъпо. Тя провокира вълна от безпокойствие измежду потребителите. Мнозина стават патологично захласнати от „ здравните данни” и са склонни да надценяват всяко предизвестие от своите носими джаджи.
Д-р Линдзи Росман, клиничен психолог и помощник по кардиология в Университета на Северна Каролина, споделя, че в нейната процедура се следи нарастване на броя на пациентите, обезпокоени от информацията, която получават от своите смарт часовници. Един индикативен образец е жена, за която Росман написа в скорошна изследователска публикация. 70-годишната жена с предсърдно мъждене е направила 916 ЕКГ теста посредством часовника си за една година! В резултат на това тя е приета в болница 12 пъти и постоянно е търсила здравна помощ отдалечено (по телефона).
Данните от смарт часовника не са повлияли на лекуването на дамата, само че в последна сметка диагнозата ѝ се е трансформирала в завладяваща тематика. Това оказа „ извънредно отрицателно въздействие върху нейното психологично здраве, взаимоотношенията и качеството на живот”, споделя психологът от Северна Каролина.
Неверни данни
Една от аргументите сходни случаи да стават все по-чести е, че данните за здравословното ни положение се изсипват върху нас с презумпцията, че „ нещо може да не е наред”. Забележим ли някакво разстройване, склонни сме незабавно да мислим, че страдаме от здравно положение, което изисква да предприемем ограничения.
Но до каква степен може да се има вяра на смарт часовниците? Данните няма по какъв начин да бъдат одобрявани като надеждни. Например, даже леко придвижване на китката е задоволително, с цел да накара хипотетичното ЕКГ да даде неправилни резултати. В резултат потребителят ще получи предизвестие, че „ има проблем” и с малко въображение е задоволително той да си показа по какъв начин умира от сърдечно-съдова болест.
Обсебване и суматоха
Смарт часовниците носят със себе си наклонност да постановат на потребителя свръхбдителен, настойчив самоконтрол, споделя Росман. Нейните данни са подкрепени и от други изследвания. Едно от тях е извършено в университета в Копенхаген и визира повече от две дузини пациенти с хронични болести. Автори стигат до същите изводи като Росман.
Д-р Ема Рич, професор по физическа интензивност и здравно обучение в университета в Бат, Англия, е разкрила, че вманиачаването по данните, събирани от смарт часовника, може да докара до здравословни проблеми и при напълно здрави хорa, написа TechNews. Тя показва, че вторачването в индикаторите – да вземем за пример броя изминати стъпки дневно – без вярното схващане за същинското положение, може да докара до това, че хората се държат несъответстващо във връзка с храненето си.
Самият факт, че данните са в несъгласие с това по какъв начин в действителност се усеща човек, може да сътвори още по-голям стрес.
Нужда от схващане
Експертите считат, че е належащо по-тясно съдействие сред производителите на смарт часовници и медицинските организации, с цел да се предотврати безпокойството, причинявано от умните носими джаджи. Пациентите и потребителите се нуждаят от обучение, с цел да могат да схващат планините от данни, които техните носими устройства събират – да знаят до каква степен да им имат вяра, по кое време да се тормозят и по кое време в действителност имат потребност от здравна помощ.
Смарт часовниците могат освен да следят здравето, само че и да оферират спомагателни функционалности. Поради това те стават все по-популярни, отбелязва Androidinsider в обява „ Как смарт часовниците покачват равнището на стрес”, оповестява trafficnews.bg
Как се променяме след покупката
Изглежда, че смарт часовниците ни разрешават да вършим заключения за своя метод на живот и здраве и да следим себе си по-стриктно. На доктрина е добре – ще живеем по-здравословно, ще спортуваме по-сериозно, по-рядко ще си разрешаваме вреден мързел. Но сякаш повишаването на известността на тази джаджа ни коства скъпо. Тя провокира вълна от безпокойствие измежду потребителите. Мнозина стават патологично захласнати от „ здравните данни” и са склонни да надценяват всяко предизвестие от своите носими джаджи.
Д-р Линдзи Росман, клиничен психолог и помощник по кардиология в Университета на Северна Каролина, споделя, че в нейната процедура се следи нарастване на броя на пациентите, обезпокоени от информацията, която получават от своите смарт часовници. Един индикативен образец е жена, за която Росман написа в скорошна изследователска публикация. 70-годишната жена с предсърдно мъждене е направила 916 ЕКГ теста посредством часовника си за една година! В резултат на това тя е приета в болница 12 пъти и постоянно е търсила здравна помощ отдалечено (по телефона).
Данните от смарт часовника не са повлияли на лекуването на дамата, само че в последна сметка диагнозата ѝ се е трансформирала в завладяваща тематика. Това оказа „ извънредно отрицателно въздействие върху нейното психологично здраве, взаимоотношенията и качеството на живот”, споделя психологът от Северна Каролина.
Неверни данни
Една от аргументите сходни случаи да стават все по-чести е, че данните за здравословното ни положение се изсипват върху нас с презумпцията, че „ нещо може да не е наред”. Забележим ли някакво разстройване, склонни сме незабавно да мислим, че страдаме от здравно положение, което изисква да предприемем ограничения.
Но до каква степен може да се има вяра на смарт часовниците? Данните няма по какъв начин да бъдат одобрявани като надеждни. Например, даже леко придвижване на китката е задоволително, с цел да накара хипотетичното ЕКГ да даде неправилни резултати. В резултат потребителят ще получи предизвестие, че „ има проблем” и с малко въображение е задоволително той да си показа по какъв начин умира от сърдечно-съдова болест.
Обсебване и суматоха
Смарт часовниците носят със себе си наклонност да постановат на потребителя свръхбдителен, настойчив самоконтрол, споделя Росман. Нейните данни са подкрепени и от други изследвания. Едно от тях е извършено в университета в Копенхаген и визира повече от две дузини пациенти с хронични болести. Автори стигат до същите изводи като Росман.
Д-р Ема Рич, професор по физическа интензивност и здравно обучение в университета в Бат, Англия, е разкрила, че вманиачаването по данните, събирани от смарт часовника, може да докара до здравословни проблеми и при напълно здрави хорa, написа TechNews. Тя показва, че вторачването в индикаторите – да вземем за пример броя изминати стъпки дневно – без вярното схващане за същинското положение, може да докара до това, че хората се държат несъответстващо във връзка с храненето си.
Самият факт, че данните са в несъгласие с това по какъв начин в действителност се усеща човек, може да сътвори още по-голям стрес.
Нужда от схващане
Експертите считат, че е належащо по-тясно съдействие сред производителите на смарт часовници и медицинските организации, с цел да се предотврати безпокойството, причинявано от умните носими джаджи. Пациентите и потребителите се нуждаят от обучение, с цел да могат да схващат планините от данни, които техните носими устройства събират – да знаят до каква степен да им имат вяра, по кое време да се тормозят и по кое време в действителност имат потребност от здравна помощ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ