Ако намерим път без тотална ядрена война, това ще главното през този век
Времето, безконечният основен воин, което забулваше предишното в мъгла... Времето, което моделира паметта, както грънчарят вае глината, изкривява я, съкратява я и я разтегля съгласно прищевките си...*
Още по тематиката
Украйна, Русия, затвор, Навални, новичок, интервенция в избори, наказания, измама, гибел, дипломатически рецесии и какво ли още не - всичко това съпроводено с обвинявания и закани.
С дипломата Валентин Радомирски, чест наш посетител по горещи тематики, разсъждаваме за минало и настояще с размиващи се граници, за натежалите от страсти междудържавни връзки - за забележимото и невидимото през призмата на времето.
- Г-н Радомирски, дано стартираме с най-набиващия се напоследък на интернационалната сцена въпрос: дали това, на което сме очевидци, е нова Студена война?
- Има редица прилики сред настоящето положение на интернационалните връзки и оня интервал (до разпадането на СССР), който е признато да се назовава Студена война. Но има и основни разлики.
През втората половина на ХХ век светът като цяло беше биполярен и така наречен Студена война се водеше сред две групи страни, ръководени от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Сегашният интервал е преход от тоталната надмощие на Съединени американски щати, която се оформи при започване на 90-те години на предишното столетие след разпадането на Варшавския контракт, към многополярен свят. Този преход се характеризира с много решителни дейности на досегашния хегемон за опазване на неговото владичество против главните му съперници - Китай и Русия. А в някои случаи и против Европейски Съюз. Тези дейности обгръщат както способи, отработени по време на Студената война, по този начин и нови похвати, които станаха вероятни с помощта на актуалните научни, военни и политтехнологични достижения. Поради това сме очевидци на това, което специалистите назовават Хибридна война. При това пълномащабна за тези, които я управляват, само че невидима за необятната аудитория, защото се води в космоса, киберпространството, арктическата пустота и подводните дълбини.
За феновете са забележими единствено обособени елементи от повърхността на този конфронтационен " айсберг ", като " цветните революции ", предшестващите ги митинги , без значение от мотивите за тях, повишаването на популизма и деградацията на главните институции на демокрацията, в това число и на тези интернационалните организации, които успяваха да запазят мира през Студената война.
- Какво разделят Западът и Русия? В какво се състои конкуренцията сред тях - геополитика, бизнес, сфери на въздействие, нещо друго?
- Най-общо казано - " място под слънцето ". Всичко изброено от Вас - " геополитика, бизнес, сфери на въздействие, нещо друго " - се включва в конкуренцията сред тях. Тази конкуренция е присъща за всички интервали от развиването на човешката цивилизация и е съществена за цикъла " мир - подготовка за война - война - урегулиране на новите правила на идващия кротичък интервал ". Войните в нашата история постоянно са били оня отблъскващ механизъм, с който, откакто не съумеят да се договорят по кротичък път, са били разрешавани разногласията сред ретроградните, само че нежелаещи да предадат господството си политически и стопански сили от една страна, a от друга - прогресивните пластове, стремящи към нов, по-съответстващ на икономическите и обществени промени публичен ред.
След основаването на нуклеарната бомба и осъзнаването, че нова международна война ще унищожи и ретроградните, само че и прогресивните детайли, т.е цялото човечество, тоталната война губи ролята си на финален детайл от цикъла. Необходимо е да бъде изобретен от политическите инженери нов постепенен път за превъзмогване на този минус. Именно това липсва сега - няма хрумвания по какъв начин да излезем от този обаян кръг на все по-тежки несъгласия освен сред страните, само че и вътре в самите тях, които заплашват да взривят цялата структура на актуалната цивилизация. От своя страна политиците, без значение от полюса, към който се дефинират, при неналичието на сходни идеологически постулати за излизане от рецесията, под паника търсят способи да се оправят с явно приближаващите се политически стихии. Но вършат това в съвсем всички случаи по емпиричен път, а в множеството от тях и реактивно - т.е. вървят след събитията. В това се състои нещастието на настоящия исторически миг , най-малко съгласно моето непретенциозно мнение.
И още нещо - съвременниците на Гутенберг не са разбирали обществено-политическите последици от неговото откритие, което считам за една от най-важните аргументи на прекосяването от един остарял - феодалния, към един нов, и по-прогресивен за времето си публичен строй - капитализма. За мен по същия метод ние към момента не можем да оценим всички промени в обществено-политическото схващане - към този момент станали, само че още повече идни - от изобретяването на интернета. Т.е. намираме се при започване на преходния интервал от един, явно остаряващ и неподходящ на упованията ни публичен строй - към различен, по-прогресивен, само че към момента незнаен с характерностите си. Ако успеем да намерим еволюционния, без тотална нуклеарна война път, това ще бъде главната характерност на настоящия век. В противоположен случай ще забележим триумфа на прозрението на Фукуяма за " края на историята ", само че не в смисъла, който създателят му влага в това разбиране.
- Някои са склонни да мислят, че за Русия да поддържа напрежението през днешния ден е въпрос на оцеляване като мощ в интернационалния дневен ред, като се постанова изключително на своите съседи. Вие по какъв начин мислите?
- Тази част от въпроса ви - " да поддържа напрежението... е въпрос на оцеляване като мощ в интернационалния дневен ред, като се постанова изключително на своите съседи " - е присъща за всички огромни участници в интернационалните връзки както през днешния ден, по този начин и в историята. Така че това е характерност, която приляга и на Русия, само че и на Съединени американски щати и Китай. Подобни аспирации демонстрират и други играчи, изключително тези, които претендират, в случай че не за геополитическа, то най-малко за ролята на районна суперсила. Не нужно да вървим надалеч - вижте Турция.
А що се отнася до Русия и сегашната рецесия в връзките й със Запада и Украйна ще напомня три цитата, които съгласно мен изясняват позициите на участниците в сегашната ескалация на напрежението:
През ХIX век немският канцлер Бисмарк декларира, че " силата на Русия може да бъде подкопана единствено посредством отделянето на Украйна от нея... належащо е освен да се откъсне, само че и да се опълчи Украйна на Русия. За да извършите това, просто би трябвало да намерите и възпитавате предатели измежду елита и с тяхна помощ да измененията самосъзнанието на една част от великите хора дотам, че те да ненавиждат всичко съветско, да ненавиждат своя тип, без да го осъзнават. Всичко останало е въпрос на време. "
През ХХ век става популярна максимата на британския историк Маккиндер: " Който управлява Източна Европа , той командва Хартленда ; който управлява Хартленда , той командва Световния остров (т.е. Евразия и Африка); който управлява Световния остров , той командва света ".
А в навечерието на настоящия век Бжежински написа, че " без Украйна Русия не може да стане империя ".
- Но пък не носи ли и Западът отговорност за нагнетяване на напрежението и за разиграването на картата за нова Студена война, което още повече утежнява ситуацията?
- Разбира се, че носи! Отговорите ми на предходните два въпроса дават визия за причините на това изказване.
- С повишаването на натиска на открито дали огромните сили - Съединени американски щати, Русия, Европейски Съюз, гледат и във вътрешността към разрешаване на вътрешни спорове, показвайки се мощни и гръмки на интернационалната сцена? Какво може да им помогне борбата с другия в това отношение?
- Това е остарял политически прийом за отклонение на публичното внимание от спешни вътрешни проблеми, които не могат да бъдат решени незабавно. Това, което е особено, че едновременното му потребление от доста играчи в интернационалните връзки може да им донесе краткотрайни вътрешнополитически изгоди, само че в същото време посредством него се придава неведнъж интензивен подтик на ескалацията на напрежението сред страните. А историята демонстрира, че този развой може да излезе отвън контрола на политиците и да прерасне в спор с висока активност, т.е. с военни съставни елементи.
- Какъв свършек виждате на рецесията или не виждате подобен?
- Въпрос с нараснала компликация! Може би отговор би трябвало да се търси в две събития от предишния месец, когато се състояха две значими срещи - американско-китайска в Анкоридж (Аляска) на 18 март и незабавно по-късно - китайско-руска в Гуйлин.
В Анкоридж от американска страна делегацията беше водена от държавния секретар Антъни Блинкен и помощника на президента по националната сигурност Джейк Съливан, а от китайска - от Ян Джиечи, член на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай (CPC) и китайския външен министър Уан И. Това беше първата среща на високопоставени чиновници на двете страни след идването на власт в Съединени американски щати на администрацията, ръководена от Байдън.
Авторитетният The New York Times написа, че Блинкен се придържал към корав звук, с който показал, че дипломацията на администрацията на Байдън е ориентирана към " отбрана на ползите на Съединените щати и подсилване на интернационалния ред, учреден на правила ", защото опция на този ред е " свят, в който силата дефинира правотата, а спечелилите получават всичко. " Той също цитирал Джо Байдън, който бил споделил на среща с китайска делегация преди към 10 години, че " да залагаш против Америка в никакъв случай не е било най-хубавият вид ". Държавният секретар добавил от себе си: " Това остава правилно и през днешния ден ".
Почти незабавно след изявлението на Байдън, в което назова Путин палач, и след американско-китайската среща в Аляска, беше проведена и аудиенция на съветския външен министър в Китай.
Първите две точки от взаимната декларация на двамата министри след срещата им в Гуйлин бяха отдадени на унищожаването на монопола, избран от Запада върху тълкуването на такива концептуални правила, като правата на индивида (т. 1) и демокрацията (т. 2).
В т. 3 на декларацията е отразена китайско-руската позиция на опозиция против диктата на наднационалните структури, които нямат международноправна субектност във връзка с страните, междудържавните съюзи и интернационалните организации, които имат тази субектност. Т.е. опозиция против доминирането на властта в сянка над обществата - противопоставяне, което демонстрира твърдото желание на Китай и Русия за взаимно опазване на системата на интернационалното право, съсредоточена върху правилата на Организация на обединените нации, вместо разпространение на американския " свят, учреден на правила ".
Това е квинтесенцията на руско-китайската позиция, изразена в последната, четвърта точка от декларацията, където се акцентира значимостта от използване в интернационалните връзки на правилата на Хартата на Организация на обединените нации - неприкритост, тъждество, независимост от идеологическа причинност и мотивация, както и взаимно отстояване на мира и стабилността и заслужено систематизиране на резултатите от човешкото развиване измежду всички негови участници.
На процедура това значи, че западната интерпретация на филантропичната интернационална стратегия за първи път след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики има конкурентна, идеологизирана версия .
Всъщност в Гуйлин на света бяха препоръчани нови правила на играта , които могат да бъдат характеризирани като " управляема глобализация ".
На настоящия стадий не мога да предвиждам коя идея ще надделее - американският " свят, учреден на правила " или руско-китайската версия на " управляема глобализация ", защото не са известни детайлите тъкмо какви нови правила оферират американците, както и по какъв начин си показват в Пекин и Москва ръководството на глобализацията.
Може да се чака обаче, че настоящето рисково развиване ще породи оферти и начинания, които да предпазят света от съдбовни последици. За това пишат ръководителят на американския Съвет по външни връзки Ричард Хаас и старши сътрудникът на Съвета Чарлз Купчан в публикацията " The New Concert of Powers ", оповестена на 23 март във авторитетното списание Foreign Affairs.
" Необходимо е искрено да признаем, че демократичният ред, воден от Запада, зародил след Втората международна война, не може да обезпечи световна непоклатимост през 21 век ".
Авторите считат, че " би трябвало да намерим жизнерадостен и ефикасен отговор на това предизвикателство. Най-доброто средство за обезпечаване на непоклатимост през 21 век е основаването на нова, световна Виенска система на интернационалните връзки . "
Сегашното равнище на съмнение сред геополитическите суперсили не ми дава съществени учредения за оптимизъм по отношение на завършъка на рецесията съгласно формулировката на вашия въпрос. Дори единствено заради това, че преди няколко дни Джейк Съливан - съветникът по националната сигурност на Байдън, който се обрисува като основната фигура по външната политика в новата вашингтонска администрация - в едно изявление на въпроса " има ли външнополитическа теория Байдън " отговори позитивно като изясни, че тя се състои в установяването на интернационален ред, " учреден на правила, определяни от Съединени американски щати ", а не от Китай или който и да било различен.
Предстоят забавни развития, които ще дефинират отговора на Вашия финален въпрос.
* Из " Симфонията на времето " от Алваро Арбина, издателство " Сиела " в превод на Светла Христова
Дипломатът Валентин Радомирски е притежател на почетния знак " Златна клонка на Министерство на външните работи " за принос в присъединението на РБългария към Европейски Съюз, има богат стаж в дипломацията като аташе и трети секретар в посолството ни в Лондон, пълномощен министър в Москва, консултант на външната политика и националната сигурност към Министерски съвет, ексклузивен и пълномощен дипломат на РБългария в Румъния, дипломат за специфични поръчения в отдел " Югоизточна Европа " на Министерство на външните работи, неакредитиран дипломат в посолството ни в Молдова. Член е на Българското дипломатическо сдружение, Клуб " 24 май " и изпълнителен шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки. Полиглот, с необятни контакти в интернационален проект и отличен анализатор на интернационалните връзки.
Още по тематиката
Украйна, Русия, затвор, Навални, новичок, интервенция в избори, наказания, измама, гибел, дипломатически рецесии и какво ли още не - всичко това съпроводено с обвинявания и закани.
С дипломата Валентин Радомирски, чест наш посетител по горещи тематики, разсъждаваме за минало и настояще с размиващи се граници, за натежалите от страсти междудържавни връзки - за забележимото и невидимото през призмата на времето.
- Г-н Радомирски, дано стартираме с най-набиващия се напоследък на интернационалната сцена въпрос: дали това, на което сме очевидци, е нова Студена война?
- Има редица прилики сред настоящето положение на интернационалните връзки и оня интервал (до разпадането на СССР), който е признато да се назовава Студена война. Но има и основни разлики.
През втората половина на ХХ век светът като цяло беше биполярен и така наречен Студена война се водеше сред две групи страни, ръководени от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Сегашният интервал е преход от тоталната надмощие на Съединени американски щати, която се оформи при започване на 90-те години на предишното столетие след разпадането на Варшавския контракт, към многополярен свят. Този преход се характеризира с много решителни дейности на досегашния хегемон за опазване на неговото владичество против главните му съперници - Китай и Русия. А в някои случаи и против Европейски Съюз. Тези дейности обгръщат както способи, отработени по време на Студената война, по този начин и нови похвати, които станаха вероятни с помощта на актуалните научни, военни и политтехнологични достижения. Поради това сме очевидци на това, което специалистите назовават Хибридна война. При това пълномащабна за тези, които я управляват, само че невидима за необятната аудитория, защото се води в космоса, киберпространството, арктическата пустота и подводните дълбини.
За феновете са забележими единствено обособени елементи от повърхността на този конфронтационен " айсберг ", като " цветните революции ", предшестващите ги митинги , без значение от мотивите за тях, повишаването на популизма и деградацията на главните институции на демокрацията, в това число и на тези интернационалните организации, които успяваха да запазят мира през Студената война.
- Какво разделят Западът и Русия? В какво се състои конкуренцията сред тях - геополитика, бизнес, сфери на въздействие, нещо друго?
- Най-общо казано - " място под слънцето ". Всичко изброено от Вас - " геополитика, бизнес, сфери на въздействие, нещо друго " - се включва в конкуренцията сред тях. Тази конкуренция е присъща за всички интервали от развиването на човешката цивилизация и е съществена за цикъла " мир - подготовка за война - война - урегулиране на новите правила на идващия кротичък интервал ". Войните в нашата история постоянно са били оня отблъскващ механизъм, с който, откакто не съумеят да се договорят по кротичък път, са били разрешавани разногласията сред ретроградните, само че нежелаещи да предадат господството си политически и стопански сили от една страна, a от друга - прогресивните пластове, стремящи към нов, по-съответстващ на икономическите и обществени промени публичен ред.
След основаването на нуклеарната бомба и осъзнаването, че нова международна война ще унищожи и ретроградните, само че и прогресивните детайли, т.е цялото човечество, тоталната война губи ролята си на финален детайл от цикъла. Необходимо е да бъде изобретен от политическите инженери нов постепенен път за превъзмогване на този минус. Именно това липсва сега - няма хрумвания по какъв начин да излезем от този обаян кръг на все по-тежки несъгласия освен сред страните, само че и вътре в самите тях, които заплашват да взривят цялата структура на актуалната цивилизация. От своя страна политиците, без значение от полюса, към който се дефинират, при неналичието на сходни идеологически постулати за излизане от рецесията, под паника търсят способи да се оправят с явно приближаващите се политически стихии. Но вършат това в съвсем всички случаи по емпиричен път, а в множеството от тях и реактивно - т.е. вървят след събитията. В това се състои нещастието на настоящия исторически миг , най-малко съгласно моето непретенциозно мнение.
И още нещо - съвременниците на Гутенберг не са разбирали обществено-политическите последици от неговото откритие, което считам за една от най-важните аргументи на прекосяването от един остарял - феодалния, към един нов, и по-прогресивен за времето си публичен строй - капитализма. За мен по същия метод ние към момента не можем да оценим всички промени в обществено-политическото схващане - към този момент станали, само че още повече идни - от изобретяването на интернета. Т.е. намираме се при започване на преходния интервал от един, явно остаряващ и неподходящ на упованията ни публичен строй - към различен, по-прогресивен, само че към момента незнаен с характерностите си. Ако успеем да намерим еволюционния, без тотална нуклеарна война път, това ще бъде главната характерност на настоящия век. В противоположен случай ще забележим триумфа на прозрението на Фукуяма за " края на историята ", само че не в смисъла, който създателят му влага в това разбиране.
- Някои са склонни да мислят, че за Русия да поддържа напрежението през днешния ден е въпрос на оцеляване като мощ в интернационалния дневен ред, като се постанова изключително на своите съседи. Вие по какъв начин мислите?
- Тази част от въпроса ви - " да поддържа напрежението... е въпрос на оцеляване като мощ в интернационалния дневен ред, като се постанова изключително на своите съседи " - е присъща за всички огромни участници в интернационалните връзки както през днешния ден, по този начин и в историята. Така че това е характерност, която приляга и на Русия, само че и на Съединени американски щати и Китай. Подобни аспирации демонстрират и други играчи, изключително тези, които претендират, в случай че не за геополитическа, то най-малко за ролята на районна суперсила. Не нужно да вървим надалеч - вижте Турция.
А що се отнася до Русия и сегашната рецесия в връзките й със Запада и Украйна ще напомня три цитата, които съгласно мен изясняват позициите на участниците в сегашната ескалация на напрежението:
През ХIX век немският канцлер Бисмарк декларира, че " силата на Русия може да бъде подкопана единствено посредством отделянето на Украйна от нея... належащо е освен да се откъсне, само че и да се опълчи Украйна на Русия. За да извършите това, просто би трябвало да намерите и възпитавате предатели измежду елита и с тяхна помощ да измененията самосъзнанието на една част от великите хора дотам, че те да ненавиждат всичко съветско, да ненавиждат своя тип, без да го осъзнават. Всичко останало е въпрос на време. "
През ХХ век става популярна максимата на британския историк Маккиндер: " Който управлява Източна Европа , той командва Хартленда ; който управлява Хартленда , той командва Световния остров (т.е. Евразия и Африка); който управлява Световния остров , той командва света ".
А в навечерието на настоящия век Бжежински написа, че " без Украйна Русия не може да стане империя ".
- Но пък не носи ли и Западът отговорност за нагнетяване на напрежението и за разиграването на картата за нова Студена война, което още повече утежнява ситуацията?
- Разбира се, че носи! Отговорите ми на предходните два въпроса дават визия за причините на това изказване.
- С повишаването на натиска на открито дали огромните сили - Съединени американски щати, Русия, Европейски Съюз, гледат и във вътрешността към разрешаване на вътрешни спорове, показвайки се мощни и гръмки на интернационалната сцена? Какво може да им помогне борбата с другия в това отношение?
- Това е остарял политически прийом за отклонение на публичното внимание от спешни вътрешни проблеми, които не могат да бъдат решени незабавно. Това, което е особено, че едновременното му потребление от доста играчи в интернационалните връзки може да им донесе краткотрайни вътрешнополитически изгоди, само че в същото време посредством него се придава неведнъж интензивен подтик на ескалацията на напрежението сред страните. А историята демонстрира, че този развой може да излезе отвън контрола на политиците и да прерасне в спор с висока активност, т.е. с военни съставни елементи.
- Какъв свършек виждате на рецесията или не виждате подобен?
- Въпрос с нараснала компликация! Може би отговор би трябвало да се търси в две събития от предишния месец, когато се състояха две значими срещи - американско-китайска в Анкоридж (Аляска) на 18 март и незабавно по-късно - китайско-руска в Гуйлин.
В Анкоридж от американска страна делегацията беше водена от държавния секретар Антъни Блинкен и помощника на президента по националната сигурност Джейк Съливан, а от китайска - от Ян Джиечи, член на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай (CPC) и китайския външен министър Уан И. Това беше първата среща на високопоставени чиновници на двете страни след идването на власт в Съединени американски щати на администрацията, ръководена от Байдън.
Авторитетният The New York Times написа, че Блинкен се придържал към корав звук, с който показал, че дипломацията на администрацията на Байдън е ориентирана към " отбрана на ползите на Съединените щати и подсилване на интернационалния ред, учреден на правила ", защото опция на този ред е " свят, в който силата дефинира правотата, а спечелилите получават всичко. " Той също цитирал Джо Байдън, който бил споделил на среща с китайска делегация преди към 10 години, че " да залагаш против Америка в никакъв случай не е било най-хубавият вид ". Държавният секретар добавил от себе си: " Това остава правилно и през днешния ден ".
Почти незабавно след изявлението на Байдън, в което назова Путин палач, и след американско-китайската среща в Аляска, беше проведена и аудиенция на съветския външен министър в Китай.
Първите две точки от взаимната декларация на двамата министри след срещата им в Гуйлин бяха отдадени на унищожаването на монопола, избран от Запада върху тълкуването на такива концептуални правила, като правата на индивида (т. 1) и демокрацията (т. 2).
В т. 3 на декларацията е отразена китайско-руската позиция на опозиция против диктата на наднационалните структури, които нямат международноправна субектност във връзка с страните, междудържавните съюзи и интернационалните организации, които имат тази субектност. Т.е. опозиция против доминирането на властта в сянка над обществата - противопоставяне, което демонстрира твърдото желание на Китай и Русия за взаимно опазване на системата на интернационалното право, съсредоточена върху правилата на Организация на обединените нации, вместо разпространение на американския " свят, учреден на правила ".
Това е квинтесенцията на руско-китайската позиция, изразена в последната, четвърта точка от декларацията, където се акцентира значимостта от използване в интернационалните връзки на правилата на Хартата на Организация на обединените нации - неприкритост, тъждество, независимост от идеологическа причинност и мотивация, както и взаимно отстояване на мира и стабилността и заслужено систематизиране на резултатите от човешкото развиване измежду всички негови участници.
На процедура това значи, че западната интерпретация на филантропичната интернационална стратегия за първи път след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики има конкурентна, идеологизирана версия .
Всъщност в Гуйлин на света бяха препоръчани нови правила на играта , които могат да бъдат характеризирани като " управляема глобализация ".
На настоящия стадий не мога да предвиждам коя идея ще надделее - американският " свят, учреден на правила " или руско-китайската версия на " управляема глобализация ", защото не са известни детайлите тъкмо какви нови правила оферират американците, както и по какъв начин си показват в Пекин и Москва ръководството на глобализацията.
Може да се чака обаче, че настоящето рисково развиване ще породи оферти и начинания, които да предпазят света от съдбовни последици. За това пишат ръководителят на американския Съвет по външни връзки Ричард Хаас и старши сътрудникът на Съвета Чарлз Купчан в публикацията " The New Concert of Powers ", оповестена на 23 март във авторитетното списание Foreign Affairs.
" Необходимо е искрено да признаем, че демократичният ред, воден от Запада, зародил след Втората международна война, не може да обезпечи световна непоклатимост през 21 век ".
Авторите считат, че " би трябвало да намерим жизнерадостен и ефикасен отговор на това предизвикателство. Най-доброто средство за обезпечаване на непоклатимост през 21 век е основаването на нова, световна Виенска система на интернационалните връзки . "
Сегашното равнище на съмнение сред геополитическите суперсили не ми дава съществени учредения за оптимизъм по отношение на завършъка на рецесията съгласно формулировката на вашия въпрос. Дори единствено заради това, че преди няколко дни Джейк Съливан - съветникът по националната сигурност на Байдън, който се обрисува като основната фигура по външната политика в новата вашингтонска администрация - в едно изявление на въпроса " има ли външнополитическа теория Байдън " отговори позитивно като изясни, че тя се състои в установяването на интернационален ред, " учреден на правила, определяни от Съединени американски щати ", а не от Китай или който и да било различен.
Предстоят забавни развития, които ще дефинират отговора на Вашия финален въпрос.
* Из " Симфонията на времето " от Алваро Арбина, издателство " Сиела " в превод на Светла Христова
Дипломатът Валентин Радомирски е притежател на почетния знак " Златна клонка на Министерство на външните работи " за принос в присъединението на РБългария към Европейски Съюз, има богат стаж в дипломацията като аташе и трети секретар в посолството ни в Лондон, пълномощен министър в Москва, консултант на външната политика и националната сигурност към Министерски съвет, ексклузивен и пълномощен дипломат на РБългария в Румъния, дипломат за специфични поръчения в отдел " Югоизточна Европа " на Министерство на външните работи, неакредитиран дипломат в посолството ни в Молдова. Член е на Българското дипломатическо сдружение, Клуб " 24 май " и изпълнителен шеф на Института по стопанска система и интернационалните връзки. Полиглот, с необятни контакти в интернационален проект и отличен анализатор на интернационалните връзки.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ