Пенсиониран учител получи награда за проявен героизъм, обещана му преди 75 години
Връчиха премия с съвсем 75 години забавяне. Пенсионираният преподавател Цонко Филипов получи от Министерството на образованието обещаната му в средата на предишния век химикалка за проявен подвиг.
Годината е 1944-та. Втората международна война е в разгара си. На брега на Дунава са ситуирани немски и румънски войски.
17-годишният възпитаник Цонко от видинското Ново село се приготвя за съревнование по гребане, когато пред очите му румънски транспортен съд попада на речна мина.
„ Видях, че корабът е във въздуха. И аз там, и стана страховит въртоп. Потъва корабът, потъват хората. Какво да правиш”, описа Цонко.
Младежът издърпва в лодката си двама бойци и ги кара на румънския бряг.
Министърът на националното просвещение Михаил Арнаудов издава заповед да бъде награден с химикалка. Няколко месеца по-късно обаче властта се сменя и Цонко е пропуснат.
„ И не знам къде сложих тази заповед за награждаване. Оттогава до момента, аз го открих преди месец. Всичко е седяло в ето това портмоне. Намерих я и ми олекна”.
Пенсионираният преподавател изпраща писмо до сегашния министър, че си желае премията.
„ Аз желаех да я получа – по какъв начин да кажа на децата, по какъв начин да кажа на жена ми, по какъв начин да кажа на внуците какъв съм бил”.
В министерството откриват заповедта и извършват обещаното преди съвсем 75 години.
„ Онова, което си заречен, е наложително, тъй като това е човешкото в човека”.
Годината е 1944-та. Втората международна война е в разгара си. На брега на Дунава са ситуирани немски и румънски войски.
17-годишният възпитаник Цонко от видинското Ново село се приготвя за съревнование по гребане, когато пред очите му румънски транспортен съд попада на речна мина.
„ Видях, че корабът е във въздуха. И аз там, и стана страховит въртоп. Потъва корабът, потъват хората. Какво да правиш”, описа Цонко.
Младежът издърпва в лодката си двама бойци и ги кара на румънския бряг.
Министърът на националното просвещение Михаил Арнаудов издава заповед да бъде награден с химикалка. Няколко месеца по-късно обаче властта се сменя и Цонко е пропуснат.
„ И не знам къде сложих тази заповед за награждаване. Оттогава до момента, аз го открих преди месец. Всичко е седяло в ето това портмоне. Намерих я и ми олекна”.
Пенсионираният преподавател изпраща писмо до сегашния министър, че си желае премията.
„ Аз желаех да я получа – по какъв начин да кажа на децата, по какъв начин да кажа на жена ми, по какъв начин да кажа на внуците какъв съм бил”.
В министерството откриват заповедта и извършват обещаното преди съвсем 75 години.
„ Онова, което си заречен, е наложително, тъй като това е човешкото в човека”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ