Крахът на Римската империя
Впродължение на стотици години Римската империя била най-голямата и могъща суперсила в света. През V век обаче настъпил нейният край. Какви са били аргументите за това?
Историците не престават да спорят по този въпрос и до през днешния ден. Те акцентират разнообразни фактори – като военни провали, политическа неустойчивост, стопански проблеми, естествени бедствия и даже климатични промени.
Някои специалисти пък означават, че Римската империя в действителност не е рухнала тогава, защото източната ѝ част, известна с името Византия, траяла да съществува.
The Western said farewell to their Empire on 4th September AD476 when Odoacer declared himself King of Italy & deposed the last Western Emperor, Romulus Augustus. This marked the end of 503 years of Imperial Roman rule in the west. Romulus survived being deposed
— Trimontium Trust (@TrimontiumTrust)
Така или другояче, признато е да се счита, че 476 година бележи края на Римската империя. Ето кои са главните аргументи, довели до нейното раздробяване:
Рим против варварите
Според множеството историци главната причина за краха на Римската империя станали непрекъснатите нападения на варварските племена. Конфликтът сред тях траял дълги години, само че основни се оказали няколко събития, случили се през V век.
Главно настоящо лице в едното от тях бил първият прочут крал на вестготите Аларих. Той тръгнал на поход против Рим през 408 година Аларих не съумял да нахлуе в града, само че си тръгнал с богата плячка. През 410 година последвал втори поход, а третият му опит да превземе Рим, състоял се през същата година, се оказал сполучлив. В продължение на три дни вестготите вилнели по улиците на града и се отдали на грабежи. Аларих също по този начин отвлякъл Гала Плацидия, щерка на император Теодосий I.
През 455 година Вечният град бил разграбен и от вандалите. Това се случило, откакто към десетилетие по-рано тогавашният император Валентиниан III сключил съюз с вожда на въпросното племе Гейзерик. След като императорът бил погубен при дворцов скрит план, тронът бил узурпиран от сенатора Петроний Максим. Съпругата на Валентиниан III – Лициния Евдокия, се обърнала с молба за помощ към Гейзерик, който с подготвеност се отзовал. Петроний Максим се опитал да избяга, само че бил погубен. Папа Лъв I се споразумял с Гейзерик и вратите на Рим били отворени, само че при изискване, че вандалите няма да убиват или унищожават. Те обаче не спазили обещанието си и подложили града на невъобразим обир, който траял цяла седмица. Любопитна детайлност е, че точно това събитие дава началото на израза „ вандализъм “.
Финалния удар нанесъл римският боец Одоакър. Генерал Флавий Орест изгонил последния законен римски император Юлий Непот през 475 година За нов император той провъзгласил сина си Ромул Августул.
Варварските помощни войски, отпред на които стоял Одоакър, обаче се разбунтували. Те поискали да им бъде предоставена земя, която да ръководят – нещо, което Флавий Орест отказал да направи. Това се оказало огромна неточност, защото по това време варварите били единствената военна мощ в Италия.
Top 10 books about the Roman empire | Greg Woolf
— The Guardian (@guardian)
В края на август 476 година Одоакър умъртвил Флавий Орест и неговия брат, а малко по-късно свалил от престола Ромул Августул и се оповестил за крал. По тази причина историците считат, че точно през 476 година Западната Римска империя престава да съществува.
Икономическа рецесия
Друга причина, довела до краха на Римската империя, била тежката икономическа рецесия, в която тя изпаднала. Постоянните войни и големите разноски на процедура разорили хазната. Пропастта сред богатите и бедните поданици на империята станала непреодолима с помощта на високите налози и инфлацията. Всичко това предиздвикало някои заможни благородници да избягат в провинцията, където основали свои самостоятелни владения.
В същото време, империята била разтърсена и от изострен дефицит на работна ръка. В продължение на епохи нейната стопанска система била мощно подвластна от робския труд. Военните акции на собствен ред осигурявали пресен приток на плебеи. Когато експанзията завършила през II век, приходите на империята внезапно намалели. Нейната стопанска система претърпяла още един тежък удар през V век. Тогава Северна Африка била завладяна от вандалите. Те почнали да кръстосват Средиземно море като пирати, което имало пагубен резултат върху търговията.
The imprints of the once vast ancient Roman Empire have made their presence known in discoveries this week across Europe
— CNN (@CNN)
Тук би трябвало да се означи още една значима детайлност – в своя разцвет, Римската империя била в действителност голяма. Тя се простирала от Атлантическия океан до река Ефрат в Близкия изток. Много специалисти считат, че точно нейното великолепие довело до падението ѝ. Управлението на толкоз обширна територия било административен и логистичен призрачен сън. Въпреки че Римската империя разполагала с отлични пътища, връзката сред обособените региони била извънредно мудна. С течение на времето, от ден на ден запаси били пренасочвани към поддръжката на армията, което забавило софтуерния прогрес и довело до западането на инфраструктурата.
Политическа неустойчивост и възходът на Византия
Да бъдеш държател на Римската империя безспорно било рисково занятие. През II и III век обаче възкачването на престола се трансформирало в нещо като смъртна присъда. За интервал от 75 години се сменили повече от 20 императора, като множеството от тях пристигнали на власт, откакто умъртвили своя предходник. Преторианската армия, която трябвало да охранява императорите, в един миг почнала сама да взема решение кой да ръководи империята. Ширещата се корупцията и некомпетентността на сенаторите довели до един напълно логически резултат – римляните престанали да имат вяра на хората, които ги ръководят.
Армията, която в продължение на епохи се считала за съвсем непобедима и ужасявала враговете на Рим, също изпаднала в рецесия. Тъй като набирането на бойци ставало все по-трудно, императори като Диоклециан и Константин Велики почнали да се възползват от услугите на задгранични наемници. Постепенно, от ден на ден готи и представители на други племена ставали част от римските легиони. Те били страховити воини, само че нямали никаква преданост към империята и постоянно се обръщали против своите работодатели.
Не на последно място, разделянето на Римската империя на две елементи – Източна и Западна, също изиграло значима роля за нейния крах. В кратковременен проект това решение улеснило ръководството на обширните територии, само че последователно двете империи почнали да се отдалечават една от друга. Те не си сътрудничели в опитите да се оправят с враговете си. Нещо повече – възходът на Византия предиздвикал доста безчовечен племена да се насочат на Запад. Императори като Константин Велики положили огромни старания да трансфорат Константинопол в мощно укрепен и добре предпазен град, до момента в който Рим имал по-скоро алегорично значение. По тази причина не е по никакъв начин изненадващо, че краят на Западната Римска империя настъпил през V век, до момента в който Византия просъществувала още цяло хилядолетие, преди да бъде завладяна от османците.
Вижте още:
Историците не престават да спорят по този въпрос и до през днешния ден. Те акцентират разнообразни фактори – като военни провали, политическа неустойчивост, стопански проблеми, естествени бедствия и даже климатични промени.
Някои специалисти пък означават, че Римската империя в действителност не е рухнала тогава, защото източната ѝ част, известна с името Византия, траяла да съществува.
The Western said farewell to their Empire on 4th September AD476 when Odoacer declared himself King of Italy & deposed the last Western Emperor, Romulus Augustus. This marked the end of 503 years of Imperial Roman rule in the west. Romulus survived being deposed
— Trimontium Trust (@TrimontiumTrust)
Така или другояче, признато е да се счита, че 476 година бележи края на Римската империя. Ето кои са главните аргументи, довели до нейното раздробяване:
Рим против варварите
Според множеството историци главната причина за краха на Римската империя станали непрекъснатите нападения на варварските племена. Конфликтът сред тях траял дълги години, само че основни се оказали няколко събития, случили се през V век.
Главно настоящо лице в едното от тях бил първият прочут крал на вестготите Аларих. Той тръгнал на поход против Рим през 408 година Аларих не съумял да нахлуе в града, само че си тръгнал с богата плячка. През 410 година последвал втори поход, а третият му опит да превземе Рим, състоял се през същата година, се оказал сполучлив. В продължение на три дни вестготите вилнели по улиците на града и се отдали на грабежи. Аларих също по този начин отвлякъл Гала Плацидия, щерка на император Теодосий I.
През 455 година Вечният град бил разграбен и от вандалите. Това се случило, откакто към десетилетие по-рано тогавашният император Валентиниан III сключил съюз с вожда на въпросното племе Гейзерик. След като императорът бил погубен при дворцов скрит план, тронът бил узурпиран от сенатора Петроний Максим. Съпругата на Валентиниан III – Лициния Евдокия, се обърнала с молба за помощ към Гейзерик, който с подготвеност се отзовал. Петроний Максим се опитал да избяга, само че бил погубен. Папа Лъв I се споразумял с Гейзерик и вратите на Рим били отворени, само че при изискване, че вандалите няма да убиват или унищожават. Те обаче не спазили обещанието си и подложили града на невъобразим обир, който траял цяла седмица. Любопитна детайлност е, че точно това събитие дава началото на израза „ вандализъм “.
Финалния удар нанесъл римският боец Одоакър. Генерал Флавий Орест изгонил последния законен римски император Юлий Непот през 475 година За нов император той провъзгласил сина си Ромул Августул.
Варварските помощни войски, отпред на които стоял Одоакър, обаче се разбунтували. Те поискали да им бъде предоставена земя, която да ръководят – нещо, което Флавий Орест отказал да направи. Това се оказало огромна неточност, защото по това време варварите били единствената военна мощ в Италия.
Top 10 books about the Roman empire | Greg Woolf
— The Guardian (@guardian)
В края на август 476 година Одоакър умъртвил Флавий Орест и неговия брат, а малко по-късно свалил от престола Ромул Августул и се оповестил за крал. По тази причина историците считат, че точно през 476 година Западната Римска империя престава да съществува.
Икономическа рецесия
Друга причина, довела до краха на Римската империя, била тежката икономическа рецесия, в която тя изпаднала. Постоянните войни и големите разноски на процедура разорили хазната. Пропастта сред богатите и бедните поданици на империята станала непреодолима с помощта на високите налози и инфлацията. Всичко това предиздвикало някои заможни благородници да избягат в провинцията, където основали свои самостоятелни владения.
В същото време, империята била разтърсена и от изострен дефицит на работна ръка. В продължение на епохи нейната стопанска система била мощно подвластна от робския труд. Военните акции на собствен ред осигурявали пресен приток на плебеи. Когато експанзията завършила през II век, приходите на империята внезапно намалели. Нейната стопанска система претърпяла още един тежък удар през V век. Тогава Северна Африка била завладяна от вандалите. Те почнали да кръстосват Средиземно море като пирати, което имало пагубен резултат върху търговията.
The imprints of the once vast ancient Roman Empire have made their presence known in discoveries this week across Europe
— CNN (@CNN)
Тук би трябвало да се означи още една значима детайлност – в своя разцвет, Римската империя била в действителност голяма. Тя се простирала от Атлантическия океан до река Ефрат в Близкия изток. Много специалисти считат, че точно нейното великолепие довело до падението ѝ. Управлението на толкоз обширна територия било административен и логистичен призрачен сън. Въпреки че Римската империя разполагала с отлични пътища, връзката сред обособените региони била извънредно мудна. С течение на времето, от ден на ден запаси били пренасочвани към поддръжката на армията, което забавило софтуерния прогрес и довело до западането на инфраструктурата.
Политическа неустойчивост и възходът на Византия
Да бъдеш държател на Римската империя безспорно било рисково занятие. През II и III век обаче възкачването на престола се трансформирало в нещо като смъртна присъда. За интервал от 75 години се сменили повече от 20 императора, като множеството от тях пристигнали на власт, откакто умъртвили своя предходник. Преторианската армия, която трябвало да охранява императорите, в един миг почнала сама да взема решение кой да ръководи империята. Ширещата се корупцията и некомпетентността на сенаторите довели до един напълно логически резултат – римляните престанали да имат вяра на хората, които ги ръководят.
Армията, която в продължение на епохи се считала за съвсем непобедима и ужасявала враговете на Рим, също изпаднала в рецесия. Тъй като набирането на бойци ставало все по-трудно, императори като Диоклециан и Константин Велики почнали да се възползват от услугите на задгранични наемници. Постепенно, от ден на ден готи и представители на други племена ставали част от римските легиони. Те били страховити воини, само че нямали никаква преданост към империята и постоянно се обръщали против своите работодатели.
Не на последно място, разделянето на Римската империя на две елементи – Източна и Западна, също изиграло значима роля за нейния крах. В кратковременен проект това решение улеснило ръководството на обширните територии, само че последователно двете империи почнали да се отдалечават една от друга. Те не си сътрудничели в опитите да се оправят с враговете си. Нещо повече – възходът на Византия предиздвикал доста безчовечен племена да се насочат на Запад. Императори като Константин Велики положили огромни старания да трансфорат Константинопол в мощно укрепен и добре предпазен град, до момента в който Рим имал по-скоро алегорично значение. По тази причина не е по никакъв начин изненадващо, че краят на Западната Римска империя настъпил през V век, до момента в който Византия просъществувала още цяло хилядолетие, преди да бъде завладяна от османците.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ