Излезе биографичната книга „Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра“
Впечатляващият живот на емблематичния академик от български генезис Джон Атанасов, считан за откривател на първия компютър в историята, оживява в изчерпателната биография „ Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра “ от американската писателка и носителка на премия „ Пулицър “ Джейн Смайли.
Книгата излиза на български език в превод на Радосвета Гетова и с вещия увод от уважавания математик проф. Владимир Гетов.
Джейн Смайли ни прави очевидци на един от най-необикновените разкази на XX век, родил най-значимото откритие на нашето време. А централна фигура в тази невероятна, само че напълно същинска история се оказва Джон Винсънт Атанасов.
Разказът за живота на учения стартира още с историята на татко му Иван, който е бебе, когато родителите му са принудени да изоставен едно от разрушените села по време на Априлското въстание. След това фокусът на събитията се реалокира оттатък океана, където е роден и израснал самият Атанасов.
Джейн Смайли наблюдава кариерата на физика още от ученическите му години до онази паметна вечер в края на 30-те години в бар на границата сред Илинойс и Айова, когато Атанасов доближава до концепциите, които ще му оказват помощ да сътвори първия дигитален електронен компютър. И вечно да промени образа на света.
Тъй като купата „ основател на компютъра “ не може да бъде присъдена единствено на един човек, Джейн Смайли преглежда функциите, които разнообразни учени изиграват в процеса. Героите в тази книга са доста. Сред тях читателите ще открият кандидати за компютърния престол като Алън Тюринг, Томи Флауърс, Конрад Цузе, Джон декор Нойман, Джон Мокли, Джон Преспър Екърт.
Но безспорна основна роля в книгата е дадена на Джон Атанасов – невъзпятия воин на осведомителната ера, чийто талант е бил помрачен от по-шумни и по-агресивни в посланията си учени, които желаят да се снабдят с признанието през годините.
В „ Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра “ читателите ще научат повече за:
• българския генезис на учения и на интереса му към България;
• неговата младост;
• неговия много нехарактерен за академик характер;
• огромните му компликации и за това по какъв начин изобретението му е било застрашено да остане в забвение.
С техническа изясненост, на наличен и понятен език Джейн Смайли споделя историята за конкуренцията за създаване на цифровите компютри по толкоз трогателен метод, че събитията от живота на Джон Атанасов ще ви прозвучат като същински технотрилър от действителния живот.
Откъс
Из „ Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра “ от Джейн Смайли
Много от въпросите, свързани с ABC, които Маккартни и Бартик се пробват да подценен в книгата ENIAC, получават отговор през 90-те години на ХХ век, когато екип от компютърни инженери и докторанти, управителен от Джон Л. Густафсон, построява отначало ABC, възпроизвеждайки допустимо най-точно инструментите, материалите и методите на конструиране, употребявани от Атанасов и Бери в края на 30-те години на ХХ век. По думите на Густафсон, построяването на репликата е било информативно в няколко аспекта. Най-напред, „ построяването на репликата на ABC лиши три години – същия интервал от време, който е бил нужен на Атанасов и Бери. Трудно беше да се набират частите, а доста от нужните механически квалификации, като да вземем за пример сглобяването на зъбни колела и синхронни електрически мотори, към този момент не съществуват. Нуждаехме се от хора, които да са положителни инженери по електроника, способни да работят чрез старите технологии. Репликата струваше към 600 000 $, почти толкоз, колкото е коствала, като се вземе поради инфлацията, когато Атанасов и Бери са я построили “. И обратно на постоянно срещаното изказване на последователите на ENIAC, машината в действителност заработва. Густафсон споделя: „ Една от аргументите, заради които конструирах репликата, беше с цел да ревизира дали работи, и да, тя проработи, само че не върху задания в цялостен размер (задачи с 29 неизвестни) – можеше да взема решение пет уравнения с пет незнайни. При повече от пет уравнения се получаваше комплициране при работния резултат, т.е. при записването на изходния резултат. [Атанасов] е трябвало да измисли метод за запазване на междинните резултати и той е основал електрическа дъга, която да пробива дупки в перфокарти. Те може да се прочетат, само че се получава една неточност на към 100 000 дупки, което наподобява доста, само че в двоична система не е по този начин “. Густафсон пресмята, че на него и на групата му биха били нужни две години, с цел да решат казуса с работния резултат (или по-точно прогарянето), същото време, което евентуално е щяло да бъде належащо на Атанасов и Бери, тъй като компликацията е била освен в естеството на перфокартовия притежател, само че и в размера и потенциала на перфокартите: „ Компютърът работеше добре до пет уравнения с пет незнайни, само че имаше още една стъпка на компликация, да се премине от пет към шест – една част от компликацията се дължеше на настройката на IBM перфокартата, а друга част – на настройката на превключвателите. Логиката на компютъра се показваше в групи от петорки “.
Ако проследим историята на изобретяването на компютъра, или пътя, изминат до устройството, на което пиша на бюрото си, ще би трябвало да кажем, че този път е бил невероятен и непосилен. За появяването на компютъра решаваща роля изиграва Втората международна война. Погледнем ли през призмата на Атанасов, без Втората международна война той щеше да си остане в Еймс, щеше да се заеме с подаването на поръчката за патентоване и евентуално щеше да се погрижи за положителното ѝ схващане от страна на юриста Ричард Трекслър; щеше да откри подобаващи перфокарти за прогаряне на резултатите си; машината му нямаше да бъде демонтирана и изхвърлена. Погледнем ли през призмата на Цузе, неговите машини нямаше да бъдат унищожавани от бомбите; той щеше да успее да подаде поръчка за патентоване и да си обезпечава подобаващи компоненти; щеше по-лесно да се възползва от опита и помощта на Хелмут Шрайер, който може би нямаше да напусне Германия и да замине за Южна Америка; нямаше да му се наложи да изтегля Z4 в планините, където да стои с години, блокиран в неизвестност; Цузе щеше да има контакт с компютърни специалисти от други страни. Погледнато през призмата на Томи Флауърс, той може би щеше да създаде концепцията си за вакуумни лампи и да я употребява за изобретяване на компютър, само че пък може би нямаше да срещне Алън Тюринг или Макс Нюман; компютърът, който може би щеше да изобрети, нямаше да бъде Colossus, само че пък въпреки това, нямаше да му се постанова, откакто го изобрети, да го унищожава в границите на две години и да не го загатва в никакъв случай повече в продължение на десетилетия. Ако погледнем към Тюринг, макар многото забавни хрумвания за действието на мозъка и за естеството на компютъра, които щяха да го занимават, той нямаше да срещне Томи Флауърс и другите инженери, умеещи да конструират. Ако погледнем към Джон Мокли, той нямаше да има достъп до Хърман Голдстайн или екипа от физици, инженери и оператори, събрали се във Филаделфия, с цел да вземат решение казуса с таблиците за пукотевица, нито до парите, с които те са разполагали. Колкото до Джон декор Нойман, той нямаше да има опита си от Лос Аламос, който му е разкрил както защо е бил необходим компютърът, по този начин и какъв брой сполучливо (но и разрушително) може да бъде съдействието, и нямаше да срещне Хърман Голдстайн на железопътния перон – Фон Нойман не е индивидът, който е изобретил компютъра, само че е индивидът, който е схванал историята му и капацитета му. Всъщност Фон Нойман може би в никакъв случай нямаше да напусне Германия. А вместо да проработи за армията, Голдстайн може би щеше да прекара дълги години в спокойна академична и преподавателска работа.
Компютърът, на който пиша, е достигнал до мен по избран път. Семето е било посято и кълнът е бил отгледан от Джон Винсънт Атанасов и Клифърд Бери, само че защото Щатският лицей на Айова е бил лицей с поземлени стипендии, той е стоял надалеч от групата на елитните университети. Тъй като администрацията на Щатския лицей на Айова не е разбирала смисъла на машината в приземието на факултета по физика, Джон Мокли е бил също толкоз нужен за компютъра ми, колкото и Атанасов – точно Мокли придвижва заклевам от приземния разсадник в първокласната оранжерия на школата „ Мур “. Мокли е този, който макар по-късните си показания, е бил въодушевен, с задоволително знания, с цел да разбере какво е постигнал Атанасов, и задоволително разпален, с цел да го продължи. Освен Клифърд Бери и шепа докторанти, никой различен не се е интересувал от това. Без присъединяване на Мокли Атанасов би останал в ситуацията на Конрад Цузе и Томи Флауърс – машината му би била единствено една мълва или един отдалечен спомен.
Джон Винсънт Атанасов в доста връзки е бил човек с шанс. Доживял е да види самопризнание за упоритата си работа и предприемчивия си разум. През целия си дълъг живот е опитал доста неща и с помощта на силата си, на организационните си умения и на упоритостта си е постигнал всичко, което е опитал. Вероятно Атанасов би споделил, че е съумял да реализира нещо доста рядко – а точно, да направи това, което е желал, по метода, по който е желал, и да открие, че методът, по който е желал да го направи, в действителност е бил най-хубавият.
Къруан Кокс акцентира, че случилото се с ABC произтича значително и от личността на Атанасов: „ Мокли е бил единственият човек, комуто компютърът е бил показан в такива елементи. Защо? Атанасов е имал податливост да се концентрира върху нещо, след което го е реализирал и е продължавал напред. Мокли се е срещнал с него тъкмо сега, в който той е бил най-запален “.190 Кокс го назовава човек от вида на „ самотния откривател “, който изследва и изобретява, а по-късно ползата му към избраната концепция спада. Парите и славата са второстепенни, преди всичко е пламенният, търсещ дух.
Остава въпросът дали компютърът, подобен какъвто е през днешния ден, щеше да бъде изобретен без Атанасов? Аз не мисля, че ENIAC щеше да съществува; затова компютрите, които са произлезли от ENIAC и от концепциите на Джон декор Нойман, основани на ENIAC, може би нямаше да бъдат основани. Когато Конрад Цузе се озовава в планините на австрийската граница и обмисля бъдещето си като откривател на млечната масленост в локалните мандри, с него се свързват от IBM – те имат интерес към концепциите му, само че може би нямаше да го имат, в случай че не бяха усетили натиска на компютърното развиване в Съединени американски щати. Не ми наподобява евентуално, че компютрите с десетична аритметика Mark I – IV на Хауърд Ейкън и другите, сходни на тях, са щели да се развият доста бързо в дребните, мощни и лесни за ръководство машини, с които през днешния ден разполагаме; изобретателите, посветили се на аналоговите машини, не са вярвали в цифровите машини, даже когато са виждали, че те работят. Следователно не наподобява евентуално, че те сами биха минали към цифрови машини. Томи Флауърс, Макс Нюман и Алън Тюринг са знаели какво може да се реализира с електрониката – евентуално компютърната промишленост можеше да се развие в Англия, а не в Съединените щати, само че даже и в случай че се изключи казусът с английските опасения за сигурността след войната (така надалеч по своята философия от практиката на Фон Нойман да предизвиква и даже да постанова обмена на информация), Colossus се е основавал на правила, разнообразни от тези на американските компютри, предопределени в началото за решение на математически задания. От друга страна, в случай че АВС не беше изобретен, нуждата от решение
на доста комплицирани математически задания, изключително тези, които първоначално са били свързани със основаването на водородната бомба, е щяла да принуди математиците да намерят някакво изчислително решение. Необходимостта е съществувала. На нея е щяло да бъде отговорено в някакъв миг. Но ABC е бил изобретен и както споделя Къруан Кокс: „ Идеите [за компютрите], които Атанасов е имал, са значими и до през днешния ден – машината е изцяло надмината, само че концепциите, които той е имал, са ненадминати “.
За тези от нас, които не са математици, изобретатели, физици или инженери, историята на изобретяването на компютъра е трогателен взор както към човешката история, по този начин и към човешкия темперамент. Сред изобретателите на компютъра няма нито един, който да не е бил ярка персона, и всички те са доста разнообразни. Алън Тюринг е този, който превзема въображението на публиката, може би поради брилянтния си разум и заради трагичната си гибел, само че Конрад Цузе е не по-малко неповторим, а животът му е още по-драматичен. Подобно на Атанасов, той доживява до 1995 година, задоволително дълго, с цел да бъде запомнен и приет. В някои връзки най-забележителната фигура е може би Томи Флауърс, който остава значително незачитан. Но може би най-проблематичният воин от описа ни си остава Джон декор Нойман. Скот Маккартни го смята за апаш, а Норман Макрей и Кати Мартън – за оракул. Всички го считат за талант. Колкото до мен самата, Фон Нойман е индивидът, чиито записки бих желала да прочета, това е индивидът в центъра на всичко, индивидът от Будапеща и индивидът от Вашингтон. Бих желала да знам кой съгласно него е изобретил компютъра.
Книгата излиза на български език в превод на Радосвета Гетова и с вещия увод от уважавания математик проф. Владимир Гетов.
Джейн Смайли ни прави очевидци на един от най-необикновените разкази на XX век, родил най-значимото откритие на нашето време. А централна фигура в тази невероятна, само че напълно същинска история се оказва Джон Винсънт Атанасов.
Разказът за живота на учения стартира още с историята на татко му Иван, който е бебе, когато родителите му са принудени да изоставен едно от разрушените села по време на Априлското въстание. След това фокусът на събитията се реалокира оттатък океана, където е роден и израснал самият Атанасов.
Джейн Смайли наблюдава кариерата на физика още от ученическите му години до онази паметна вечер в края на 30-те години в бар на границата сред Илинойс и Айова, когато Атанасов доближава до концепциите, които ще му оказват помощ да сътвори първия дигитален електронен компютър. И вечно да промени образа на света.
Тъй като купата „ основател на компютъра “ не може да бъде присъдена единствено на един човек, Джейн Смайли преглежда функциите, които разнообразни учени изиграват в процеса. Героите в тази книга са доста. Сред тях читателите ще открият кандидати за компютърния престол като Алън Тюринг, Томи Флауърс, Конрад Цузе, Джон декор Нойман, Джон Мокли, Джон Преспър Екърт.
Но безспорна основна роля в книгата е дадена на Джон Атанасов – невъзпятия воин на осведомителната ера, чийто талант е бил помрачен от по-шумни и по-агресивни в посланията си учени, които желаят да се снабдят с признанието през годините.
В „ Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра “ читателите ще научат повече за:
• българския генезис на учения и на интереса му към България;
• неговата младост;
• неговия много нехарактерен за академик характер;
• огромните му компликации и за това по какъв начин изобретението му е било застрашено да остане в забвение.
С техническа изясненост, на наличен и понятен език Джейн Смайли споделя историята за конкуренцията за създаване на цифровите компютри по толкоз трогателен метод, че събитията от живота на Джон Атанасов ще ви прозвучат като същински технотрилър от действителния живот.
Откъс
Из „ Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра “ от Джейн Смайли
Много от въпросите, свързани с ABC, които Маккартни и Бартик се пробват да подценен в книгата ENIAC, получават отговор през 90-те години на ХХ век, когато екип от компютърни инженери и докторанти, управителен от Джон Л. Густафсон, построява отначало ABC, възпроизвеждайки допустимо най-точно инструментите, материалите и методите на конструиране, употребявани от Атанасов и Бери в края на 30-те години на ХХ век. По думите на Густафсон, построяването на репликата е било информативно в няколко аспекта. Най-напред, „ построяването на репликата на ABC лиши три години – същия интервал от време, който е бил нужен на Атанасов и Бери. Трудно беше да се набират частите, а доста от нужните механически квалификации, като да вземем за пример сглобяването на зъбни колела и синхронни електрически мотори, към този момент не съществуват. Нуждаехме се от хора, които да са положителни инженери по електроника, способни да работят чрез старите технологии. Репликата струваше към 600 000 $, почти толкоз, колкото е коствала, като се вземе поради инфлацията, когато Атанасов и Бери са я построили “. И обратно на постоянно срещаното изказване на последователите на ENIAC, машината в действителност заработва. Густафсон споделя: „ Една от аргументите, заради които конструирах репликата, беше с цел да ревизира дали работи, и да, тя проработи, само че не върху задания в цялостен размер (задачи с 29 неизвестни) – можеше да взема решение пет уравнения с пет незнайни. При повече от пет уравнения се получаваше комплициране при работния резултат, т.е. при записването на изходния резултат. [Атанасов] е трябвало да измисли метод за запазване на междинните резултати и той е основал електрическа дъга, която да пробива дупки в перфокарти. Те може да се прочетат, само че се получава една неточност на към 100 000 дупки, което наподобява доста, само че в двоична система не е по този начин “. Густафсон пресмята, че на него и на групата му биха били нужни две години, с цел да решат казуса с работния резултат (или по-точно прогарянето), същото време, което евентуално е щяло да бъде належащо на Атанасов и Бери, тъй като компликацията е била освен в естеството на перфокартовия притежател, само че и в размера и потенциала на перфокартите: „ Компютърът работеше добре до пет уравнения с пет незнайни, само че имаше още една стъпка на компликация, да се премине от пет към шест – една част от компликацията се дължеше на настройката на IBM перфокартата, а друга част – на настройката на превключвателите. Логиката на компютъра се показваше в групи от петорки “.
Ако проследим историята на изобретяването на компютъра, или пътя, изминат до устройството, на което пиша на бюрото си, ще би трябвало да кажем, че този път е бил невероятен и непосилен. За появяването на компютъра решаваща роля изиграва Втората международна война. Погледнем ли през призмата на Атанасов, без Втората международна война той щеше да си остане в Еймс, щеше да се заеме с подаването на поръчката за патентоване и евентуално щеше да се погрижи за положителното ѝ схващане от страна на юриста Ричард Трекслър; щеше да откри подобаващи перфокарти за прогаряне на резултатите си; машината му нямаше да бъде демонтирана и изхвърлена. Погледнем ли през призмата на Цузе, неговите машини нямаше да бъдат унищожавани от бомбите; той щеше да успее да подаде поръчка за патентоване и да си обезпечава подобаващи компоненти; щеше по-лесно да се възползва от опита и помощта на Хелмут Шрайер, който може би нямаше да напусне Германия и да замине за Южна Америка; нямаше да му се наложи да изтегля Z4 в планините, където да стои с години, блокиран в неизвестност; Цузе щеше да има контакт с компютърни специалисти от други страни. Погледнато през призмата на Томи Флауърс, той може би щеше да създаде концепцията си за вакуумни лампи и да я употребява за изобретяване на компютър, само че пък може би нямаше да срещне Алън Тюринг или Макс Нюман; компютърът, който може би щеше да изобрети, нямаше да бъде Colossus, само че пък въпреки това, нямаше да му се постанова, откакто го изобрети, да го унищожава в границите на две години и да не го загатва в никакъв случай повече в продължение на десетилетия. Ако погледнем към Тюринг, макар многото забавни хрумвания за действието на мозъка и за естеството на компютъра, които щяха да го занимават, той нямаше да срещне Томи Флауърс и другите инженери, умеещи да конструират. Ако погледнем към Джон Мокли, той нямаше да има достъп до Хърман Голдстайн или екипа от физици, инженери и оператори, събрали се във Филаделфия, с цел да вземат решение казуса с таблиците за пукотевица, нито до парите, с които те са разполагали. Колкото до Джон декор Нойман, той нямаше да има опита си от Лос Аламос, който му е разкрил както защо е бил необходим компютърът, по този начин и какъв брой сполучливо (но и разрушително) може да бъде съдействието, и нямаше да срещне Хърман Голдстайн на железопътния перон – Фон Нойман не е индивидът, който е изобретил компютъра, само че е индивидът, който е схванал историята му и капацитета му. Всъщност Фон Нойман може би в никакъв случай нямаше да напусне Германия. А вместо да проработи за армията, Голдстайн може би щеше да прекара дълги години в спокойна академична и преподавателска работа.
Компютърът, на който пиша, е достигнал до мен по избран път. Семето е било посято и кълнът е бил отгледан от Джон Винсънт Атанасов и Клифърд Бери, само че защото Щатският лицей на Айова е бил лицей с поземлени стипендии, той е стоял надалеч от групата на елитните университети. Тъй като администрацията на Щатския лицей на Айова не е разбирала смисъла на машината в приземието на факултета по физика, Джон Мокли е бил също толкоз нужен за компютъра ми, колкото и Атанасов – точно Мокли придвижва заклевам от приземния разсадник в първокласната оранжерия на школата „ Мур “. Мокли е този, който макар по-късните си показания, е бил въодушевен, с задоволително знания, с цел да разбере какво е постигнал Атанасов, и задоволително разпален, с цел да го продължи. Освен Клифърд Бери и шепа докторанти, никой различен не се е интересувал от това. Без присъединяване на Мокли Атанасов би останал в ситуацията на Конрад Цузе и Томи Флауърс – машината му би била единствено една мълва или един отдалечен спомен.
Джон Винсънт Атанасов в доста връзки е бил човек с шанс. Доживял е да види самопризнание за упоритата си работа и предприемчивия си разум. През целия си дълъг живот е опитал доста неща и с помощта на силата си, на организационните си умения и на упоритостта си е постигнал всичко, което е опитал. Вероятно Атанасов би споделил, че е съумял да реализира нещо доста рядко – а точно, да направи това, което е желал, по метода, по който е желал, и да открие, че методът, по който е желал да го направи, в действителност е бил най-хубавият.
Къруан Кокс акцентира, че случилото се с ABC произтича значително и от личността на Атанасов: „ Мокли е бил единственият човек, комуто компютърът е бил показан в такива елементи. Защо? Атанасов е имал податливост да се концентрира върху нещо, след което го е реализирал и е продължавал напред. Мокли се е срещнал с него тъкмо сега, в който той е бил най-запален “.190 Кокс го назовава човек от вида на „ самотния откривател “, който изследва и изобретява, а по-късно ползата му към избраната концепция спада. Парите и славата са второстепенни, преди всичко е пламенният, търсещ дух.
Остава въпросът дали компютърът, подобен какъвто е през днешния ден, щеше да бъде изобретен без Атанасов? Аз не мисля, че ENIAC щеше да съществува; затова компютрите, които са произлезли от ENIAC и от концепциите на Джон декор Нойман, основани на ENIAC, може би нямаше да бъдат основани. Когато Конрад Цузе се озовава в планините на австрийската граница и обмисля бъдещето си като откривател на млечната масленост в локалните мандри, с него се свързват от IBM – те имат интерес към концепциите му, само че може би нямаше да го имат, в случай че не бяха усетили натиска на компютърното развиване в Съединени американски щати. Не ми наподобява евентуално, че компютрите с десетична аритметика Mark I – IV на Хауърд Ейкън и другите, сходни на тях, са щели да се развият доста бързо в дребните, мощни и лесни за ръководство машини, с които през днешния ден разполагаме; изобретателите, посветили се на аналоговите машини, не са вярвали в цифровите машини, даже когато са виждали, че те работят. Следователно не наподобява евентуално, че те сами биха минали към цифрови машини. Томи Флауърс, Макс Нюман и Алън Тюринг са знаели какво може да се реализира с електрониката – евентуално компютърната промишленост можеше да се развие в Англия, а не в Съединените щати, само че даже и в случай че се изключи казусът с английските опасения за сигурността след войната (така надалеч по своята философия от практиката на Фон Нойман да предизвиква и даже да постанова обмена на информация), Colossus се е основавал на правила, разнообразни от тези на американските компютри, предопределени в началото за решение на математически задания. От друга страна, в случай че АВС не беше изобретен, нуждата от решение
на доста комплицирани математически задания, изключително тези, които първоначално са били свързани със основаването на водородната бомба, е щяла да принуди математиците да намерят някакво изчислително решение. Необходимостта е съществувала. На нея е щяло да бъде отговорено в някакъв миг. Но ABC е бил изобретен и както споделя Къруан Кокс: „ Идеите [за компютрите], които Атанасов е имал, са значими и до през днешния ден – машината е изцяло надмината, само че концепциите, които той е имал, са ненадминати “.
За тези от нас, които не са математици, изобретатели, физици или инженери, историята на изобретяването на компютъра е трогателен взор както към човешката история, по този начин и към човешкия темперамент. Сред изобретателите на компютъра няма нито един, който да не е бил ярка персона, и всички те са доста разнообразни. Алън Тюринг е този, който превзема въображението на публиката, може би поради брилянтния си разум и заради трагичната си гибел, само че Конрад Цузе е не по-малко неповторим, а животът му е още по-драматичен. Подобно на Атанасов, той доживява до 1995 година, задоволително дълго, с цел да бъде запомнен и приет. В някои връзки най-забележителната фигура е може би Томи Флауърс, който остава значително незачитан. Но може би най-проблематичният воин от описа ни си остава Джон декор Нойман. Скот Маккартни го смята за апаш, а Норман Макрей и Кати Мартън – за оракул. Всички го считат за талант. Колкото до мен самата, Фон Нойман е индивидът, чиито записки бих желала да прочета, това е индивидът в центъра на всичко, индивидът от Будапеща и индивидът от Вашингтон. Бих желала да знам кой съгласно него е изобретил компютъра.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ