Войната свърши – ще се влачи, разбира се, още известно

Войната свърши – ще се влачи, несъмнено, още известно време с дребни конфликти, които ще бъдат наричани „ недоразумения “. Арбитрите ще изтърпят и истеричните пристъпи на Зеленски, с цел да запазят в някаква степен гордостта му. Ние пък ще се молим да не направи някоя дивотия за довиждане. Беше казано, в случай че някой още не е схванал, че Тръмп и Путин имат „ специфична отговорност за сигурността на света “. Тези двамата.

Другите ще плашат гаргите - като оня петльо Макрон, който се изпъчи тия дни, че Франция ще разположи нуклеарни оръжия на границата с Германия. Това ще се случи през … 2035 година, след 10 години – само че индивидът би трябвало да изкукурига нещо.

Още с нелепата среща в Овалния кабинет, Тръмп даде да се разбере, че няма желание да жали украинеца. Той е омръзнал на мнозина с безкрайните си искания. Веднага след телефонния диалог на Тръмп с Путин някои припомниха една фраза, която била известна в дипломатическите среди: „ Ако не си на масата, значи си в менюто “. Зеленски, естествено не се сдържа и незабавно отговори, че властта в Киев не е салата или компот, с цел да участва в някакво меню. Отговор на раздразнителен човек. Така ще бъде занапред нататък – това постоянно се случва, рано или късно, когато един водач пропусне да забележи, че се появява цепнатина сред идеите – тази на страната и неговата персонална идея.

Впрочем, създател на въпросната фраза е Глен Бек, тя е от известната му книга „ Залезът на демокрацията “: „ Ако не си се подредил към масата, значи си част от менюто “. И надалеч по-малко самолюбив от Зеленски човек с съображение ще се засегне. Но той няма да бъде пожален – груповият неуспех на „ Запада “ в Украйна постанова да се потърси подобаваща жертва, и то допустимо най-бързо.

В книгата има и две други изречения, които са също подобаващи за случая. Първата: „ Посланието не носи никакъв смисъл, в случай че не си избрал верния дипломат “. Втората е откъс от Томас Соуел: „ Основният въпрос не е кое е най-хубавото, а кой ще дефинира кое е то “. И двете изречения ни подсещат за едно име: Тръмп. За него са най-подходящи думите на един публицист: „ Той е човек, пристигнал на този свят с желанието да победи в съревнование, известно единствено на него “.

Джон Льо Каре пък беше споделил за един от героите си, че има „ тефлонова кожа и съвест на труп “. Това - за съвестта - наподобява прекомерно за Тръмп. Обаче различен създател ни предизвестява, че никога не трябва да се подценява „ разтегливата същина “ на съвестта на Съединени американски щати. Някой беше споделил нещо сходно, само че много по-категорично за Русия – че съвестта има място само в сънищата ѝ. В политиката няма място за съвест, още по-малко за усеща – примерно, за виновност. Опитните политици постоянно се придържат към правилото „ Ще се тревожим, когато му пристигна времето “. А то в никакъв случай не идва.

Да вметна тук една история, споделена от човек от екипа на Тръмп за акцията за първия му мандат. Бъдещият президент отхвърля да влага свои пари в акцията – най-после склонява да даде заем от 10 милиона, при изискване, че ще си ги получи назад, незабавно щом бъдат набрани средства от неговите поддръжници.

Днес, отвън ролята си на ментор, която ловко си присвои, Тръмп има и друга една отговорност: светът да научи какво, в действителност, се случи в Украйна и за какво се случи, каква е ролята на Макрон, Борис Джонсън, германците и изключително тази на Спящият Джо/Байдън. Колкото и да насилва човек въображението си, не може да ги види тези лица иначе, с изключение на като редови политици, лишени от прозорливостта и блясъка на огромните персони на следвоенната европейска политика. На нито един от тях не може абсолютно да се има вяра, както и на съучастниците им от върхушката в Брюксел.

Всъщност, всички те още занапред са забравени. Историята ще си разчисти сметките с тях, рано или късно, само че Истината би трябвало да бъде изговорена в точния момент. Няма кой различен – с изключение на Тръмп - да я достави, въпреки че и тя няма да промени нищо. Но най-малко ще удостовери добре известната уязвимост на днешните политици, които все се пробват да показват Истината като някакво оправдание за личната си отпадналост. Това е една от най-коварните злоупотреби с нея. Някой беше споделил, че в случай че един политик се проваля, би трябвало да го направи, прегърнал Истината. Нещо, което е невероятно да бъде забелязано през днешния ден. Всички избират да се прегръщат с Лъжата.

Войната свърши, а какво се случи с политиканите ни - жалките самодейци, които не стопираха да мелят с огромните си усти, без никой да ги пита. И, както постоянно, Истината въобще не ги интересуваше – това в никакъв случай няма да се промени. За прощален път пропуснаха опцията да се държат премерено, въздържано, както се поставя на малчовци като тях. Макар че, както и да се държат, никой няма да им обърне внимание. Реномето им е непоклатимо – на приключени подлизурковци и на още по-завършени съглашатели. Войната ни отмина, пожали ни, беше жестока като всяка друга, само че и по-нелогична от всяка друга, тъй като изпепели връзките сред два близки народа. Затова трябваше да бъде изговорена надалеч по-внимателно. Но не се случи.

Остава ни да чакаме последствията - от менюто на тези, които „ особено “ дават отговор за международната сигурност. Поне единият от тях няма да ни не помни. Търпеливостта на Мечката не трябва да се приема за Великодушие.

Сега медиите и изключително малките екрани би трябвало да разчекнат с въпроси някогашния боен министър Тагарев, неогласеният обществено баш-ястреб всред тукашните русофоби. И, несъмнено, съветски кадър, както се поставя - от 1986 година до 1989 година пази дисертация на тематика „ Теория на ръководството и приложенията ѝ “ във Военновъздушната инженерна академия „ Н. Е. Жуковски “ в Москва (СССР).

Заради такива като него българите няма да престанат да се удивяват на злокобните превращения, които претърпяват тия видове. Те още подскачат казачок насън нощем, когато са най-близо до същността си. Но през деня – о, през деня са свирепи поборници с съветското „ зло “.

Същият Тагарев, московският професор, твърдеше по малкия екран, че украинската войска е най-хубавата в света – и то тогава, когато украинците към този момент губеха войната. Това, с изключение на, че е неуместно, е още и подла машинация, принуждение на Истината – и, в случай че властниците ни, сред които има значително наивници, както и много чистокръвни главанаци, му се бяха доверили, можеше да вземат някое решение, по-глупаво от нормалните. Имаме задоволително опит в това отношение – кървясъл.

Тагарев обаче не престана да упорства, че би трябвало да се готвим за война – естествено, като дисциплиниран съдружник на най-хубавата войска в света. Видяхме какво се случи с нея – московският професор е бил наясно с това още от първия ден на войната, само че прозорливо мълчеше, мълчи и в този момент.

Добре е да се сетим и за друга една война, резултатите от която властниците също настойчиво крият - Злото Ковид. България – със своите към 40 хиляди жертви - се оказа на второ място в света по брой на смъртните случаи на един милион поданици. Но за този разгром и думица към този момент не се обелва.

Що се отнася до Менюто, ние от дълго време попадаме в него – остава да се посочи, защо и по какъв начин ще бъдем използвани, чий вкус ще засищаме и други сходни дреболии.

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***