Washington Post: Русия преподава мастър клас за това, как не трябва да се води война
Войната на Владимир Путин в Украйна ще бъде изучавана епохи наред от военни историци - като мастър клас по какъв начин не би трябвало да се води война. Последната му тактичност - бомбардиране на украински градове - е още един обезверен и ненавиждан гамбит, който евентуално ще има противоположен резултат, написа The Washington Post в материал, предаден без редакторска интервенция от Агенция " Фокус “.
Войната стартира на 24 февруари с яростен набег към Киев, който приключи в запушване от 40 благи от съветски транспортни средства. Руската войска сподели, че не е в положение да синхронизира или достави бързо движещите се въздушни и сухопътни интервенции. Никога даже не съумя да си обезпечи превъзходство във въздуха - наложителното изискване за военна успеваемост от почти 1939 година Украинците, въпреки това, потвърдиха, че са майстори на тактиката " удари и бягай ", употребявайки портативни западни ракети като Javelin и Stinger.
До средата на април Путин се отхвърли от злощастната офанзива против Киев и концентрира силите си на изток. Това беше единственият път, когато нещо се получи за руснаците: те съумяха да употребяват преимуществото си в артилерията, с цел да изтласкат постепенно украинците от провинция Луганск до началото на юли.
Но тогава украинците започнаха да получават американската високомобилна артилерийска ракетна система (HIMARS) и всичко се промени. Украинците съумяха да спрат безмилостния дъжд от съветски снаряди, удряйки хранилища с муниции и командни пунктове. Руснаците по този начин и не се приспособиха; няма индикация, че са извадили нито един HIMARS.
В началото на септември руснаците направиха още една огромна неточност: откакто реалокираха сили от изток, с цел да се защитят против украинска контраатака на юг, те бяха хванати неподготвени, когато украинците започнаха изненадваща офанзива към Харков. Украинската войска освободи хиляди квадратни благи територия и остави съветските сили в комплициране.
В отчаянието си Путин подреди " частична готовност " на военна мощ на 21 септември. Това беше следващото крушение: по всяка възможност повече съветски мъже са избягали от страната (поне 300 000), в сравнение с са се включили към армията. Правителството е насила да изпраща полиция и бойци, с цел да преследват евентуални новобранци, като че ли са прес тайфа от XVIII век.
Не е чудно, че толкоз малко руснаци желаят да служат: цинковите ковчези към този момент се прибират вкъщи с телата на необучени наборници, хвърлени към фронтовата линия, с цел да се изправят против изпитаните в борби украинци. Руските наборници биха могли да се явят напряко в моргата. Както при руската война в Афганистан, увеличаващото се количество жертви евентуално в допълнение ще подкопае поддръжката за " специфичната военна интервенция “ – и диктатора, който я е наредил.
Путин продължава да бърка. На 30 септември той разгласи анексирането на четири украински провинции, които неговите сили не управляват изцяло и насочи закани за нуклеарна война, в случай че Западът не му разреши да се измъкне. Това не спря украинската атака или западната поддръжка за нея.
На 10 октомври след детонация, която повреди тежко моста, свързващ Крим с континенталната част на Русия, Путин стартира да употребява ракети и дронове, с цел да нападна украински градове. В понеделник рой дронове камикадзе, създадени в Иран, удари Киев.
Това припомня за " Войната на градовете “ на иракския деспот Саддам Хюсеин против Иран, почнала през 1984 година След като стартира нападателна война, която мина зле за него (звучи ли ви познато?), Хюсеин се насочи към бомбардиране на градове с вярата да пречупи волята на Иран да се бие. Но " Войната на градовете “ се провали; това просто докара до иранско възмездие. Също по този начин немските бомбардировки над Лондон през 1940-1941 година и през 1944-1945 година с ракети Фау-1 и Фау-2 единствено форсираха рухването на Хитлер.
Всъщност няма на практика никакви доказателства от последните 100 години, че терористичните бомбардировки са били тактичност за печелене на война. Обичайният резултат е сливане на популацията против нападателите. Дори през Втората международна война, когато съюзническите бомбардировачи хвърлиха милиони тонове бомби върху Германия и Япония, спечелването на войната към момента изискваше победа над армиите на Оста.
Освен в случай че Путин не употребява нуклеарни оръжия, ще има внезапни ограничавания за това какъв брой опустошения може да нанесе, защото украинската противовъздушна защита остава оперативна и се укрепва със западни системи като немската IRIS-T. Новият съветски командващ в Украйна скоро ще открие, че това не е толкоз елементарно, колкото бомбардирането на безпомощни сирийски бунтовници. Ако Путин стане в действителност обезверен, той може да прибегне до тактически нуклеарни оръжия, само че това е високорискова алтернатива, която може да има противоположен резултат, в случай че докара до боен отговор на НАТО.
За страдание, макар всички неуспехи, които претърпя Русия, няма индикации, че Путин е подготвен да се отдръпна. Без подозрение той към момента се надява съпротивата да се разпадне през зимата. В опит да ускори натиска, той се насочва към електрическата инфраструктура в Украйна и прекъсва продажбите на природен газ на Русия за Европа.
Но осем месеца след началото на войната няма признаци на съмнение нито в Украйна, нито в Запада. Комбинацията от съветското безчовечие и украинския боен триумф поддържа антипутинската коалиция единна. Украинската войска сподели, че е доста по-способна и пъргава от тромавата Русия
Войната стартира на 24 февруари с яростен набег към Киев, който приключи в запушване от 40 благи от съветски транспортни средства. Руската войска сподели, че не е в положение да синхронизира или достави бързо движещите се въздушни и сухопътни интервенции. Никога даже не съумя да си обезпечи превъзходство във въздуха - наложителното изискване за военна успеваемост от почти 1939 година Украинците, въпреки това, потвърдиха, че са майстори на тактиката " удари и бягай ", употребявайки портативни западни ракети като Javelin и Stinger.
До средата на април Путин се отхвърли от злощастната офанзива против Киев и концентрира силите си на изток. Това беше единственият път, когато нещо се получи за руснаците: те съумяха да употребяват преимуществото си в артилерията, с цел да изтласкат постепенно украинците от провинция Луганск до началото на юли.
Но тогава украинците започнаха да получават американската високомобилна артилерийска ракетна система (HIMARS) и всичко се промени. Украинците съумяха да спрат безмилостния дъжд от съветски снаряди, удряйки хранилища с муниции и командни пунктове. Руснаците по този начин и не се приспособиха; няма индикация, че са извадили нито един HIMARS.
В началото на септември руснаците направиха още една огромна неточност: откакто реалокираха сили от изток, с цел да се защитят против украинска контраатака на юг, те бяха хванати неподготвени, когато украинците започнаха изненадваща офанзива към Харков. Украинската войска освободи хиляди квадратни благи територия и остави съветските сили в комплициране.
В отчаянието си Путин подреди " частична готовност " на военна мощ на 21 септември. Това беше следващото крушение: по всяка възможност повече съветски мъже са избягали от страната (поне 300 000), в сравнение с са се включили към армията. Правителството е насила да изпраща полиция и бойци, с цел да преследват евентуални новобранци, като че ли са прес тайфа от XVIII век.
Не е чудно, че толкоз малко руснаци желаят да служат: цинковите ковчези към този момент се прибират вкъщи с телата на необучени наборници, хвърлени към фронтовата линия, с цел да се изправят против изпитаните в борби украинци. Руските наборници биха могли да се явят напряко в моргата. Както при руската война в Афганистан, увеличаващото се количество жертви евентуално в допълнение ще подкопае поддръжката за " специфичната военна интервенция “ – и диктатора, който я е наредил.
Путин продължава да бърка. На 30 септември той разгласи анексирането на четири украински провинции, които неговите сили не управляват изцяло и насочи закани за нуклеарна война, в случай че Западът не му разреши да се измъкне. Това не спря украинската атака или западната поддръжка за нея.
На 10 октомври след детонация, която повреди тежко моста, свързващ Крим с континенталната част на Русия, Путин стартира да употребява ракети и дронове, с цел да нападна украински градове. В понеделник рой дронове камикадзе, създадени в Иран, удари Киев.
Това припомня за " Войната на градовете “ на иракския деспот Саддам Хюсеин против Иран, почнала през 1984 година След като стартира нападателна война, която мина зле за него (звучи ли ви познато?), Хюсеин се насочи към бомбардиране на градове с вярата да пречупи волята на Иран да се бие. Но " Войната на градовете “ се провали; това просто докара до иранско възмездие. Също по този начин немските бомбардировки над Лондон през 1940-1941 година и през 1944-1945 година с ракети Фау-1 и Фау-2 единствено форсираха рухването на Хитлер.
Всъщност няма на практика никакви доказателства от последните 100 години, че терористичните бомбардировки са били тактичност за печелене на война. Обичайният резултат е сливане на популацията против нападателите. Дори през Втората международна война, когато съюзническите бомбардировачи хвърлиха милиони тонове бомби върху Германия и Япония, спечелването на войната към момента изискваше победа над армиите на Оста.
Освен в случай че Путин не употребява нуклеарни оръжия, ще има внезапни ограничавания за това какъв брой опустошения може да нанесе, защото украинската противовъздушна защита остава оперативна и се укрепва със западни системи като немската IRIS-T. Новият съветски командващ в Украйна скоро ще открие, че това не е толкоз елементарно, колкото бомбардирането на безпомощни сирийски бунтовници. Ако Путин стане в действителност обезверен, той може да прибегне до тактически нуклеарни оръжия, само че това е високорискова алтернатива, която може да има противоположен резултат, в случай че докара до боен отговор на НАТО.
За страдание, макар всички неуспехи, които претърпя Русия, няма индикации, че Путин е подготвен да се отдръпна. Без подозрение той към момента се надява съпротивата да се разпадне през зимата. В опит да ускори натиска, той се насочва към електрическата инфраструктура в Украйна и прекъсва продажбите на природен газ на Русия за Европа.
Но осем месеца след началото на войната няма признаци на съмнение нито в Украйна, нито в Запада. Комбинацията от съветското безчовечие и украинския боен триумф поддържа антипутинската коалиция единна. Украинската войска сподели, че е доста по-способна и пъргава от тромавата Русия
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ