Военнослужещи от Специалните сили изкачиха Каймакчалан, за да почетат героите от битката
Военнослужещи от Съвместното командване на специфичните интервенции (СКСО) и родолюбиви българи за девета поредна година отдадоха респект на българските воини, взели участие в сраженията на историческия връх Каймакчалан - част от Македонския фронт по време на Първата международна война.
Представителна група на СКСО с боен обред сложи венец в памет на героите. Отслужена бе заупокойна молитва, а в осъществяване на тромпетист от военния духов оркестър на Специалните сили на върха прозвучаха „ Велик е нашият боец “ и българският народен химн.
В словото си командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев уточни, че и през днешния ден, при тежки метеорологични условия, българският боец от Специалните сили, се изкачи на връх Каймакчалан и сложи венец в памет на нашите воини. „ В рамките на няколко дни отбелязахме Съединението на България, Добруджанската епопея и в този момент сме на този всеизвестен връх. Само си представете - на какъв брой фронта и посоки българската армия е водила тежки сражения и тези хора са защитавали фамилията и Родината си “, уточни военачалник Матеев. Той изрази задоволство, че на тези паметни прояви идват от ден на ден младежи и акцентира: “Убеден съм, че всеки от Вас ще резервира това в сърцето си и ще го предава на идващите генерации. Мъртвите няма по какъв начин да върнем, само че ние, живите би трябвало да почитаме техния героизъм “, сподели генерал-майор Матеев.
Слово произнесе и военачалник (о.р.) Константин Попов, шеф на защитата в интервала 2016 - 2017 година и някогашен ръководител на Комисията по защита в 44-ото Народното събрание, който съобщи: „ Тези хора са се отдръпнали от позициите, изгубили сме и войната, само че те са спечелили уважението на всички нас, които след повече от 100 години сме още веднъж тук “.
В знак на почитание и респект бяха поднесени цветя и на плочата на основателя на Информационна организация „ Фокус “ Красимир Узунов (1963 - 2019), офицер, приключил Артилерийското учебно заведение в Шумен, създател на редица произведения с военноисторическа тема, измежду които и „ Каймакъ-Чаланъ “. С дейната си социална активност, той способства за възкръсване на загатна за подвига на българските воини на този връх.
На церемонията участваха още офицери, сержанти и бойци от СКСО, генералният консул на Република България в Солун Антон Марков, заместник-ръководителят на Посолството ни в Атина Райко Николов, полковник Милчо Игнатов – боен аташе на Република България в Република Гърция и заместникът му подполковник Георги Бизев, кметовете на Община Садово Димитър Здравков и Община Брезово Калин Калапанков, заместник-председателят на Съюза на ветераните от войните на България полковник от запаса Петър Пандурски, роднини на участници в сраженията и други.
През 1916 година, в разгара на Първата международна война (1915 – 1918 г.), българските полкове, ситуирани на Нидже планина, се сблъскват с една от най-трудните борби на Македонския фронт. На извънредно мъчнопроходим терен и огромна надморска височина, в продължение на 46 дни, българските полкове пазят върха от настъплението на Сръбската дивизия. Защитата е стратегическа, защото предлага основна позиция за надзор над района и обезпечава опция за наблюдаване на вражеските придвижвания. В началото на октомври връх Каймакчалан попада в ръцете на съперника, само че героизмът на българските воини и техният несклоняем дух остават вечно в паметта на поколенията след тях. Тази борба остава освен знак на подвиг, само че и на изключителна всеотдайност.
Представителна група на СКСО с боен обред сложи венец в памет на героите. Отслужена бе заупокойна молитва, а в осъществяване на тромпетист от военния духов оркестър на Специалните сили на върха прозвучаха „ Велик е нашият боец “ и българският народен химн.
В словото си командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев уточни, че и през днешния ден, при тежки метеорологични условия, българският боец от Специалните сили, се изкачи на връх Каймакчалан и сложи венец в памет на нашите воини. „ В рамките на няколко дни отбелязахме Съединението на България, Добруджанската епопея и в този момент сме на този всеизвестен връх. Само си представете - на какъв брой фронта и посоки българската армия е водила тежки сражения и тези хора са защитавали фамилията и Родината си “, уточни военачалник Матеев. Той изрази задоволство, че на тези паметни прояви идват от ден на ден младежи и акцентира: “Убеден съм, че всеки от Вас ще резервира това в сърцето си и ще го предава на идващите генерации. Мъртвите няма по какъв начин да върнем, само че ние, живите би трябвало да почитаме техния героизъм “, сподели генерал-майор Матеев.
Слово произнесе и военачалник (о.р.) Константин Попов, шеф на защитата в интервала 2016 - 2017 година и някогашен ръководител на Комисията по защита в 44-ото Народното събрание, който съобщи: „ Тези хора са се отдръпнали от позициите, изгубили сме и войната, само че те са спечелили уважението на всички нас, които след повече от 100 години сме още веднъж тук “.
В знак на почитание и респект бяха поднесени цветя и на плочата на основателя на Информационна организация „ Фокус “ Красимир Узунов (1963 - 2019), офицер, приключил Артилерийското учебно заведение в Шумен, създател на редица произведения с военноисторическа тема, измежду които и „ Каймакъ-Чаланъ “. С дейната си социална активност, той способства за възкръсване на загатна за подвига на българските воини на този връх.
На церемонията участваха още офицери, сержанти и бойци от СКСО, генералният консул на Република България в Солун Антон Марков, заместник-ръководителят на Посолството ни в Атина Райко Николов, полковник Милчо Игнатов – боен аташе на Република България в Република Гърция и заместникът му подполковник Георги Бизев, кметовете на Община Садово Димитър Здравков и Община Брезово Калин Калапанков, заместник-председателят на Съюза на ветераните от войните на България полковник от запаса Петър Пандурски, роднини на участници в сраженията и други.
През 1916 година, в разгара на Първата международна война (1915 – 1918 г.), българските полкове, ситуирани на Нидже планина, се сблъскват с една от най-трудните борби на Македонския фронт. На извънредно мъчнопроходим терен и огромна надморска височина, в продължение на 46 дни, българските полкове пазят върха от настъплението на Сръбската дивизия. Защитата е стратегическа, защото предлага основна позиция за надзор над района и обезпечава опция за наблюдаване на вражеските придвижвания. В началото на октомври връх Каймакчалан попада в ръцете на съперника, само че героизмът на българските воини и техният несклоняем дух остават вечно в паметта на поколенията след тях. Тази борба остава освен знак на подвиг, само че и на изключителна всеотдайност.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ