Светлана Бахчеванова, фотографката на промените
Военни зони, митинги, смяна на политически системи и режими - всичко това е част от пътя във фотографията на Светлана Бахчеванова, която през днешния ден е отдадена на основаното от нея през 2010 година в Ню Йорк издателство FotoEvidence.
Но всичко стартира от концерта на Рей Чарлз в зала " Универсиада " през 1980 година Тогава тя е на 20 и чува от другари, че се търсят фотографи във вестник " Вечерни вести ", който разказва като " класика на строя - нямаше публицистика, в която да казваш нещата такива, каквито са ". Постъпва на неплатен стаж. Последният ѝ работен ден идва, когато би трябвало да направи репортаж за Международния ден на дамата (8 март). Решава да снима какво дамите носят в чантите си на съответния ден - концепцията ѝ да направи по-нетипичен портрет на дамите тогава среща незабавно отрицание. " Честно казано, даже не знам по какъв начин ми е хрумнало. "
През декември 1989 година стартира да се образува екипът на в. " Демокрация " и тя става първият фоторедактор в него. " Когато пристигна 1989 година, бях изпълнена с извънреден възторг. Осъждах приятелите, които отпътуваха незабавно след измененията, защото в очите ми те изпускаха шанса да построим страната отначало ", споделя Бахчеванова. Описва миграцията тогава като приключване на поколението, " което четеше и знаеше повече ". Трусовете в Източна Европа 90-те години минават през обектива ѝ - тя документира разпадането на Съветския съюз, както и протестните талази в Румъния.
Какъв беше един ден в редакцията на " Демокрация ", вестник с историческо въздействие, съществувал до 2002 година? Органът на всеобщото възприятие за задача, вярата и желанието за смяна. " Беше супер. Сутринта бързаш. Хващаш такси, а постоянно, когато схванат, че си на адреса, където беше тогавашното Съюз на демократичните сили ( " Раковски " 134), не ти желаят пари. За фотографите имаше много работа, постоянно спяхме в редакцията. Все отново постоянно можеше нещо да се случи. Животът ни минаваше сред събития, проявление на филми и прекопирване на фрагментите. "
Възрастен мъж в магазин по време " Лукановата зима " от 1990 година Реклама
Често, когато си спомня за минали събития, Светлана не преразказва новинарския поток на деня, а това, което по някакъв метод е устояло на теста на времето. " Едно от нещата, които бяха обилни за мен в този интервал, е, че като екип изслушвахме и документираме хората, които бяха лежали в лагерите - това беше една поредност от хора, които идваха с ужасни истории, които от време на време не бяха споделяли с никой различен, те се свързваха непосредствено с нас. Осъзнах какъв брой малко сме знаели за репресиите на комунистическия режим. " Още тогава стартират да се появяват хрумвания, които я свързват със сегашните ѝ занимания. " Дадох си сметка, че има доста страни с сходни истории на нарушени човешки права, само че без опцията да бъдат чути. "
През 1997 година Бахчеванова става първата жена - шеф на фотографската секция на Българска телеграфна агенция . Отразява войната в Косово сред 1998 и 1999 година " Не е имало обстановка, в която да съм си помисляла, че няма да се оправя. Най-опасното място, на което съм била, е Косово, само че мъчно може да има съпоставяне с напрежението в Украйна в този момент. "
Свързва с Косово може би най-хубавата фотография, която не е направила - откакто популацията се изтегля в планините, с цел да избяга от сръбските елементи, на един кален път остават всевъзможни човешки предмети и следи от бягащите. " Беше като напълно произведение на изкуството, фотография, която би имала значение през днешния ден. А фотосите, които направих тогава, към този момент нямат значение - те просто предаваха информацията на деня. "
Разочарованията от средата у нас стартират да взимат връх около всеобщото вдъхновение, което вижда около завръщането Симеон II - то води до успеха на партията му Национална движение „Симеон Втори" на изборите през 2002, което приключва с коалиция с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, преконфигурирана в тройната коалиция от 2005 - 2009. В подтекста на четирите парламентарни вота, извършени сред 2021 и 2022, тя счита, че " този развой на търсене на избавител даже се форсира, като контракции ".
Реклама
Защо количеството разочарования у нас не е донесло трезва преценка в нашето общество и повече политическа зрялост? Бахчеванова си изяснява това с неналичието на събития у нас, които да са резултат от остри конфликти и отвоюване на тази независимост. " Някои са пролели кръв за свободата си и знаят защо са се борили. Промените не са пристигнали на бял кон, като при нас. "
От плана на Бахчеванова " Аз желая да съм Рамбо, аз желая да съм Лакота ". Мъж с обичайната " пау-уау " униформа по време на " боен танц " в индианския резерват Pine Ridge в Съединени американски щати Автор: Светлана Бахчеванова
През 2001 година Светлана Бахчеванова се открива в Ню Йорк. " Когато пристигах в Съединени американски щати, имах възприятието, че доста неща са минали през обектива ми, само че след това виждаш, че към теб има хиляди фотографи с даже по-богато портфолио. " Започва работа в студио за статуя и последователно намира нови задължения. " Липсваше ми темпото на публицистиката, напрежението, тичането. Една нощ сънувах по какъв начин ходя по една пътека и виждам отсреща си мен самата като по-млада. И си споделям, тя в този момент ще ме пита какво върша. И младата Светлана ме пита какво върша и аз внезапно споделих, че издавам книги. Никога преди този момент не си го бях помисляла. "
Това води до основаването на интернационалното издателство за обществено ангажирана снимка FotoEvidence през 2010 година Оттогава под неговия знак са оповестени 35 фотокниги, постоянно гравитиращи към тематики като нарушаването на човешките права, насилието, прекарването и документирането на контузии. През 2019 година платформата дава и първата си премия за дами фотографи, която отива при Шарлоте Шмиц (изложбата ѝ La Puente е показана в Гьоте-институт).
В момента Бахчеванова е отдадена на идващия огромен план на FotoEvidence - книга, която ще излезе през 2023 година и ще сплоти работата на разнообразни фотографи, които снимат на терен в Украйна и отразяват съветската инвазия. Понякога от самото ѝ начало или от места, които са мъчно налични - дава образец с украинския фотограф Евгени Малолетка, който не си потегля при настъпването на съветските войски и снима от окупираните региони. В момента Бахчеванова минава през списък от 4-5 хиляди фотоси, които показват всяко допустимо място, наранено от съветската инвазия. За нея сходно издание красноречиво ще документира събитието като военно закононарушение, а фотографите са очевидци. Селектирането на фотосите носи своята прочувствена тежест - споделя, че даже в София, когато около нея мине трамвай, тя си показва бежанци зад стъклото.
Изложба по случай десетгодишната на FotoEvidence в границите на Aveiro Photo Fest, Португалия
Но всичко стартира от концерта на Рей Чарлз в зала " Универсиада " през 1980 година Тогава тя е на 20 и чува от другари, че се търсят фотографи във вестник " Вечерни вести ", който разказва като " класика на строя - нямаше публицистика, в която да казваш нещата такива, каквито са ". Постъпва на неплатен стаж. Последният ѝ работен ден идва, когато би трябвало да направи репортаж за Международния ден на дамата (8 март). Решава да снима какво дамите носят в чантите си на съответния ден - концепцията ѝ да направи по-нетипичен портрет на дамите тогава среща незабавно отрицание. " Честно казано, даже не знам по какъв начин ми е хрумнало. "
През декември 1989 година стартира да се образува екипът на в. " Демокрация " и тя става първият фоторедактор в него. " Когато пристигна 1989 година, бях изпълнена с извънреден възторг. Осъждах приятелите, които отпътуваха незабавно след измененията, защото в очите ми те изпускаха шанса да построим страната отначало ", споделя Бахчеванова. Описва миграцията тогава като приключване на поколението, " което четеше и знаеше повече ". Трусовете в Източна Европа 90-те години минават през обектива ѝ - тя документира разпадането на Съветския съюз, както и протестните талази в Румъния.
Какъв беше един ден в редакцията на " Демокрация ", вестник с историческо въздействие, съществувал до 2002 година? Органът на всеобщото възприятие за задача, вярата и желанието за смяна. " Беше супер. Сутринта бързаш. Хващаш такси, а постоянно, когато схванат, че си на адреса, където беше тогавашното Съюз на демократичните сили ( " Раковски " 134), не ти желаят пари. За фотографите имаше много работа, постоянно спяхме в редакцията. Все отново постоянно можеше нещо да се случи. Животът ни минаваше сред събития, проявление на филми и прекопирване на фрагментите. "
Възрастен мъж в магазин по време " Лукановата зима " от 1990 година Реклама
Често, когато си спомня за минали събития, Светлана не преразказва новинарския поток на деня, а това, което по някакъв метод е устояло на теста на времето. " Едно от нещата, които бяха обилни за мен в този интервал, е, че като екип изслушвахме и документираме хората, които бяха лежали в лагерите - това беше една поредност от хора, които идваха с ужасни истории, които от време на време не бяха споделяли с никой различен, те се свързваха непосредствено с нас. Осъзнах какъв брой малко сме знаели за репресиите на комунистическия режим. " Още тогава стартират да се появяват хрумвания, които я свързват със сегашните ѝ занимания. " Дадох си сметка, че има доста страни с сходни истории на нарушени човешки права, само че без опцията да бъдат чути. "
През 1997 година Бахчеванова става първата жена - шеф на фотографската секция на Българска телеграфна агенция . Отразява войната в Косово сред 1998 и 1999 година " Не е имало обстановка, в която да съм си помисляла, че няма да се оправя. Най-опасното място, на което съм била, е Косово, само че мъчно може да има съпоставяне с напрежението в Украйна в този момент. "
Свързва с Косово може би най-хубавата фотография, която не е направила - откакто популацията се изтегля в планините, с цел да избяга от сръбските елементи, на един кален път остават всевъзможни човешки предмети и следи от бягащите. " Беше като напълно произведение на изкуството, фотография, която би имала значение през днешния ден. А фотосите, които направих тогава, към този момент нямат значение - те просто предаваха информацията на деня. "
Разочарованията от средата у нас стартират да взимат връх около всеобщото вдъхновение, което вижда около завръщането Симеон II - то води до успеха на партията му Национална движение „Симеон Втори" на изборите през 2002, което приключва с коалиция с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, преконфигурирана в тройната коалиция от 2005 - 2009. В подтекста на четирите парламентарни вота, извършени сред 2021 и 2022, тя счита, че " този развой на търсене на избавител даже се форсира, като контракции ".
Реклама
Защо количеството разочарования у нас не е донесло трезва преценка в нашето общество и повече политическа зрялост? Бахчеванова си изяснява това с неналичието на събития у нас, които да са резултат от остри конфликти и отвоюване на тази независимост. " Някои са пролели кръв за свободата си и знаят защо са се борили. Промените не са пристигнали на бял кон, като при нас. "
От плана на Бахчеванова " Аз желая да съм Рамбо, аз желая да съм Лакота ". Мъж с обичайната " пау-уау " униформа по време на " боен танц " в индианския резерват Pine Ridge в Съединени американски щати Автор: Светлана Бахчеванова
През 2001 година Светлана Бахчеванова се открива в Ню Йорк. " Когато пристигах в Съединени американски щати, имах възприятието, че доста неща са минали през обектива ми, само че след това виждаш, че към теб има хиляди фотографи с даже по-богато портфолио. " Започва работа в студио за статуя и последователно намира нови задължения. " Липсваше ми темпото на публицистиката, напрежението, тичането. Една нощ сънувах по какъв начин ходя по една пътека и виждам отсреща си мен самата като по-млада. И си споделям, тя в този момент ще ме пита какво върша. И младата Светлана ме пита какво върша и аз внезапно споделих, че издавам книги. Никога преди този момент не си го бях помисляла. "
Това води до основаването на интернационалното издателство за обществено ангажирана снимка FotoEvidence през 2010 година Оттогава под неговия знак са оповестени 35 фотокниги, постоянно гравитиращи към тематики като нарушаването на човешките права, насилието, прекарването и документирането на контузии. През 2019 година платформата дава и първата си премия за дами фотографи, която отива при Шарлоте Шмиц (изложбата ѝ La Puente е показана в Гьоте-институт).
В момента Бахчеванова е отдадена на идващия огромен план на FotoEvidence - книга, която ще излезе през 2023 година и ще сплоти работата на разнообразни фотографи, които снимат на терен в Украйна и отразяват съветската инвазия. Понякога от самото ѝ начало или от места, които са мъчно налични - дава образец с украинския фотограф Евгени Малолетка, който не си потегля при настъпването на съветските войски и снима от окупираните региони. В момента Бахчеванова минава през списък от 4-5 хиляди фотоси, които показват всяко допустимо място, наранено от съветската инвазия. За нея сходно издание красноречиво ще документира събитието като военно закононарушение, а фотографите са очевидци. Селектирането на фотосите носи своята прочувствена тежест - споделя, че даже в София, когато около нея мине трамвай, тя си показва бежанци зад стъклото.
Изложба по случай десетгодишната на FotoEvidence в границите на Aveiro Photo Fest, Португалия
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ