Почина Харолд Блум - едно от най-големите имена в литературната критика
Водещият американски книжовен критик и професор в Йейлския университет, чието меланхолично уважение пред литературната класика, обемно творчество, понятен език и покровителство на полезностите на Западната цивилизация измежду всички фешън трендове на времето го направиха прочут създател, е умрял през вчерашния ден на 89-годишна възраст в болница в Ню Хейвън, щата Кънектикът, заяви " Гардиън ".
По думите на неговата брачна половинка, Джийн Блум, в последните години здравословното положение на Блум се е влошило. Въпреки това критикът не е спрял да написа и даже преди седмица е изнесъл лекция пред студенти.
Блум е създател на повече от 20 книги и постоянно се е гордеел с това, че съумява да направи университетските въпроси на литературознанието налични за всеобщите читатели. Той постоянно провокира отрицание, тъй като си разрешава да приказва за " намалените стандарти на актуалната литература ". И в това време се появява в бестселър класациите със заглавия като " Западния канон " и " Книгата на J ", в която приказва за въздействието на Йехова и Исус Христос като литературни герои. Гостува в излъчвания като " Добро утро, Америка ", а е член на Американската академия за изкуства и литература.
Блум излага една от най-известните си теории в книгата си " Страхът от въздействие ". В нея той твърди, че
креативният акт не съставлява реверанс пред предишното
а по-скоро фройдистка борба, в която създателите отхвърлят и изкривяват облиците на своите литературни прародители, като в същото време техните творби дължат съвсем всичко на класиката. " Страхът от въздействие " последователно стартира да значи метода, по който създателите от всички сфери на изкуството се отнасят към личното си ентусиазъм. Оттогава теорията неведнъж е дебатирана, пародирана и подлагана под подозрение, в това число от самия критик.
Блум е роден през 1930 година в Ню Йорк - източната част на Бронкс, в фамилията на православни еврейски емигранти от Русия. Увлечението му по литературата стартира с лирика, написана на идиш, само че скоро той открива създатели като Т. С. Елиът и Уилям Блейк. Завършва класическа лингвистика в Корнелския университет. През 50-те години на предишния век се опълчва против класицизма на Елиът. Но в идващите десетилетия Блум остро показва своето отрицание и към афроцентризма, феминизма, марксизма и други течения, които той включва в своята
" школа на негодуванието ".
Като краен бранител на " високата литература ", Блум не утвърждава книгите за Хари Потър и " слам поезията " и е сърдит, когато Стивън Кинг получава Националната премия за книга на Съединени американски щати през 2003 година Щом Дорис Лесинг, създателят на " Златната тетрадка " - книга, считана за класика от последователите на феминизма, получава Нобеловата премия за литература през 2007 година, Блум разяснява, че това е " чиста политическа уместност ".
В " Западния канон " (1994 г.) критикът се стопира на 26 имена в литературата - от Данте Алигиери до Самюъл Бекет, и афишира Филип Рот, Томас Пинчън и Дон ДеЛило за най-големите модерни създатели. В центъра на канона той поставя Уилям Шекспир.
Неговите хвалебствия обаче не са резервирани за " белите мъже ". В " Книгата на J " (1990 г.)
Блум твърди, че някои елементи от Библията са написани от жена.
Счита бога от Стария завет за един от " най-великите литературни герои ". Почитател е на творчеството на Вирджиния Улф, Емили Дикинсън, Джейн Остин, а сред стотиците книги, които редактира, попадат заглавия на Тони Морисън, Мая Анджелоу и Ейми Тан.
Въпреки съпротивата си към известната просвета Блум не крие, че харесва рок групата The Band и признава, че постоянно гледа MTV. В изявление пред литературното списание The Paris Review споделя, че текстовете на песните и цялостната атмосфера, които вижда по телевизионния канал, отразяват действително това, от което Съединени американски щати се нуждае и това, за което американците мечтаят. За него този облик на действителността е " в действителност чудноват и удивителен ".
По думите на неговата брачна половинка, Джийн Блум, в последните години здравословното положение на Блум се е влошило. Въпреки това критикът не е спрял да написа и даже преди седмица е изнесъл лекция пред студенти.
Блум е създател на повече от 20 книги и постоянно се е гордеел с това, че съумява да направи университетските въпроси на литературознанието налични за всеобщите читатели. Той постоянно провокира отрицание, тъй като си разрешава да приказва за " намалените стандарти на актуалната литература ". И в това време се появява в бестселър класациите със заглавия като " Западния канон " и " Книгата на J ", в която приказва за въздействието на Йехова и Исус Христос като литературни герои. Гостува в излъчвания като " Добро утро, Америка ", а е член на Американската академия за изкуства и литература.
Блум излага една от най-известните си теории в книгата си " Страхът от въздействие ". В нея той твърди, че
креативният акт не съставлява реверанс пред предишното
а по-скоро фройдистка борба, в която създателите отхвърлят и изкривяват облиците на своите литературни прародители, като в същото време техните творби дължат съвсем всичко на класиката. " Страхът от въздействие " последователно стартира да значи метода, по който създателите от всички сфери на изкуството се отнасят към личното си ентусиазъм. Оттогава теорията неведнъж е дебатирана, пародирана и подлагана под подозрение, в това число от самия критик.
Блум е роден през 1930 година в Ню Йорк - източната част на Бронкс, в фамилията на православни еврейски емигранти от Русия. Увлечението му по литературата стартира с лирика, написана на идиш, само че скоро той открива създатели като Т. С. Елиът и Уилям Блейк. Завършва класическа лингвистика в Корнелския университет. През 50-те години на предишния век се опълчва против класицизма на Елиът. Но в идващите десетилетия Блум остро показва своето отрицание и към афроцентризма, феминизма, марксизма и други течения, които той включва в своята
" школа на негодуванието ".
Като краен бранител на " високата литература ", Блум не утвърждава книгите за Хари Потър и " слам поезията " и е сърдит, когато Стивън Кинг получава Националната премия за книга на Съединени американски щати през 2003 година Щом Дорис Лесинг, създателят на " Златната тетрадка " - книга, считана за класика от последователите на феминизма, получава Нобеловата премия за литература през 2007 година, Блум разяснява, че това е " чиста политическа уместност ".
В " Западния канон " (1994 г.) критикът се стопира на 26 имена в литературата - от Данте Алигиери до Самюъл Бекет, и афишира Филип Рот, Томас Пинчън и Дон ДеЛило за най-големите модерни създатели. В центъра на канона той поставя Уилям Шекспир.
Неговите хвалебствия обаче не са резервирани за " белите мъже ". В " Книгата на J " (1990 г.)
Блум твърди, че някои елементи от Библията са написани от жена.
Счита бога от Стария завет за един от " най-великите литературни герои ". Почитател е на творчеството на Вирджиния Улф, Емили Дикинсън, Джейн Остин, а сред стотиците книги, които редактира, попадат заглавия на Тони Морисън, Мая Анджелоу и Ейми Тан.
Въпреки съпротивата си към известната просвета Блум не крие, че харесва рок групата The Band и признава, че постоянно гледа MTV. В изявление пред литературното списание The Paris Review споделя, че текстовете на песните и цялостната атмосфера, които вижда по телевизионния канал, отразяват действително това, от което Съединени американски щати се нуждае и това, за което американците мечтаят. За него този облик на действителността е " в действителност чудноват и удивителен ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ