Водещи международни и български експерти в областта на медиите, технологиите

...
Водещи международни и български експерти в областта на медиите, технологиите
Коментари Харесай

Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика, изкуствения интелект и битката за истината

Водещи интернационалните и български специалисти в региона на медиите, технологиите и бизнеса събра за 25-ата си годишнина Dir.bg на конференцията 25 ONLINE. Те потърсиха дружно отговорите на доста настоящи въпроси, които стоят пред издателите, публицистите и потребителите, и споделиха опит от всяка страна, обвързвана с цифровите медии.

Конференцията стартира с полемика, която описа по какъв начин се построи българското уеб пространство, какви провокации бяха преодоляни през годините и какво следва.

Модератор на първия панел - " 25 online ", беше оперативният шеф на Dir.bg Иван Брайков, а лектори - Христо Христов, Георги Линков, Стилян Шишков, Виктор Иванов и Жюстин Томс.

Иван Брайков, Жюстин Томс,Георги Линков,Христо Христов, Стилян Шишков, Виктор Иванов /Снимка:Петър Йорданов

" Традиционните български медии доста късно се сетиха, че има интернет, това разреши на Гугъл и на Фейсбук да се настанят тук. Това се случи, тъй като те закъсняха ", акцентира Томс.

" Новите модели за доходи на премиум издателите " бе тематиката във фокуса на втория панел от конференцията 25 ONLINE. Той бе отдаден на източниците на доходи в актуалната публицистика, програматик каналите и новите провокации в връзките сред издателите, рекламодателите и софтуерните колоси.

Водещ преподавател бе ръководителят на борда на шефовете на IAB Europe Константин Камарас, а модератор - изпълнителният шеф на Etarget Bulgaria Христо Николински. Лектори още бяха Александър Варов, Благовест Йорданов, Зоя Василева и Ани Великанова.

Христо Николински,Зоя Василева, Ани Великанова,Александър Варов, Благовест Йорданов /Снимка: Петър Йорданов

По думите на Камарас една трета от аудиторията би плащала за вести при избрани условия, а 20 % отделят средства, с цел да бъдат осведомени.

Константин Камарас /Снимка: Петър Йорданов

" Ключовите аудитории са дамите и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени ", сподели той.

" Много се веселя, че живеем по времето на революцията на изкуствения разсъдък. Можем да я съпоставим примерно с изобретяването на колелото ", сподели Зоя Василева, шеф " Дигитален отдел " на bTV Media Group.

Конференцията на Dir.bg 25 ONLINE продължи с третата сесия на тематика " Стъпки към бъдещето " - полемика за новостите, изкуствения разсъдък, факт чекинга, обществените медии.

Водещ преподавател беше самостоятелният анализатор Бенедикт Евънс, а модератор - ръководителят на АЕЖ-България Ирина Недева. Като лектори на сцената излязоха още Георги Караманев, Поля Александрова, Мариана Тодорова и Георги Малчев.

Ирина Недева, Георги Караманев, Поля Александрова, Мариана Тодорова, Георги Малчев /Снимка: Петър Йорданов

По думите на Евънс преди година се е считало, че на напред във времето за развиването на цифровите технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се трансформирали просто в непотребен звук.

Бенедикт Евънс /Снимка: Петър Йорданов

" През идващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения разсъдък. Нямаме доктрина дали това, което създаваме, ще ни докара до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни води на Луната, само че не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи ", уточни още анализаторът.

След неговите думи началото на четвъртата полемика даде модераторът - ръководителят на АЕЖ-България Ирина Недева.

" Преди 3 години нещата, които в този момент са към нас, изглеждаха футуристично. Изкуственият разсъдък е на всички места към нас ", съобщи на старта на сесията писателят, публицист и програмист Георги Караманев. Според него с навлизането на изкуствения разсъдък в цифровото пространство стартира и борба за истината, защото към този момент всичко ще може да бъде симулирано. " Надявам се публицистите да се върнат на мястото си на портата на истината. Трябва да се върнем към корените си и към нещата, които сме не запомнили. Можем да дадем скучните неща на изкуствения разсъдък ", акцентира Караманев.

" Най-голямата опасност е, че с AI ние хакваме нашия цивилизационен код, тъй като наличието, което ще има до 2-3 години в интернет, ще е основано от изкуствен интелект, който ще пренаписва историята и ще я дехуманизира ", безапелационна беше доцент Мариана Тодорова.

Във фокуса на четвъртия панел от конференцията бяха едни от най-важните въпроси пред публицистиката, а точно - качеството на наличието, новаторските медийни формати и образната и аудио публицистика.

Водещ преподавател на полемиката за доверието към специалността, за другите аудитории и настройките на младото потомство бе Люба Късова, шеф на AKAS, публицист и анализатор. Модератор бе програмният шеф на Радио " Фокус " Ива Дойчинова. Лектори още бях Найден Тодоров, Илияна Захариева, Васил Върбанов и Евгени Димитров.

Ива Дойчинова, Найден Тодоров, Илияна Захариева, Васил Върбанов, Евгени Димитров /Снимка: Петър Йорданов

" Новинарската промишленост е в дистрес, както в България, по този начин и в чужбина. Има три съществени казуса, а първият от тях е, че българите обръщат тил на новините, като ползата към новините понижава, а процентът на хората, които заобикалят да четат и гледат вести се усилва ", съобщи Късова.

Люба Късова /Снимка: Петър Йорданов

Тя акцентира тревожния факт, че от 2021 година търсенето на вести понижава по целия свят и това се случва за първи път в историята. По думите й 80 на 100 от българите отвреме в точния момент заобикалят да гледат и четат вести.

Според Късова вторият проблем за медиите е, че единствено дребна от аудиторията има вяра на новините. " Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко публицисти имат вяра в личната си специалност ", добави тя.

Според данните към моментасамо една трета от българите имат вяра на новините, само че това е и наклонността в доста други страни.

" Но това, което най-вече ме шокира, когато проучих данните е какъв брой малко публицисти имат вяра в специалността си. Едва 1 от 10 български публицисти имат вяра в това, което вършат, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините ", сподели още Люба Късова.

Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко значителен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се чака да намалеят с повече от 40 %.

Патрик Льойш /Снимка: Петър Йорданов

Ренета Веселинова, Линда Глас, Светла Тонева, Иван Боянов /Снимка: Петър Йорданов

Повече информация за събитието можете да намерите.
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР