Бягство от Млечния път
Внашата вселена има няколко милиарда звезди. Всички те са свързани между тях с помощта на гравитацията. Макар и от наша позиция да наподобяват статични, звездите в действителност се движат с впечатляваща скорост.
Слънцето, да вземем за пример, изминава почти 220 км. за една секунда. Ако това ви се коства доста, имайте поради, че самият Млечен път също се движи и доближава скорост от към 600 км/сек. В същото време, през последните години астрономите откриха обекти, които се движат още по-бързо – така наречен свръхскоростни звезди. Какво знаем за тях?
Космически бегълци
Първият академик, изказал догатката, че съществуват свръхскоростни звезди, е астрофизикът Джак Хилс. Той показал своята доктрина през 1988 година Трябвало да изминат още 17 години, преди тя да бъде публично доказана от учените Уорън Браун, Маргарет Гелър, Скот Кениън и Майкъл Кърц.
Към днешна дата са открити няколко десетки сходни звезди . Основният проблем с тези обекти е, че те са извънредно далечни и сложни за наблюдаване. Показателен е фактът, че най-близката свръхскоростна звезда се намира на цели 19 000 парсека от Слънцето (1 парсек се равнява на 3,26 светлинни години или близо 31 трилиона километра).
Newfound hypervelocity stars and stellar streams are bringing the Milky Way's deep past into view, writes @nattover
— The Atlantic (@TheAtlantic)
Бързината, с която тези звезди се придвижват, е в действителност впечатляваща и надвишава 1000 км/сек. Това значи, че те са задоволително бързи, с цел да изоставен рамките на нашата вселена. В същото време, множеството от тях имат маса, която е няколко пъти по-голяма от тази на Слънцето. Една от най-бързите звезди в Млечния път, познати на астрономите, е US 708, която се движи със скорост от почти 1200 км/сек.
Да се дефинира точният брой на свръхскоростните звезди в галактиката ни е съвсем невъзможна задача. Учените допускат, че те са към 1000. В същото време, някои звезди от този вид, които се намират отвън рамките на Млечния път, най-вероятно са били част от него в предишното. През март 2019 година беше доказано, че LAMOST-HVS1 е точно подобен обект.
Само няколко месеца по-късно интернационален екип астрономи откри още една свръхскоростна звезда – S5-HVS1. Тя се движи със зашеметяващата скорост от 1755 км/сек. Намира се в съзвездието Жерав и е на към 29 000 светлинни години от Земята. Учените считат, че звездата била изхвърлена от Млечния път след взаимоотношение със Стрелец А – свръхмасивната черна дупка, намираща се в нейния център.
Planets Could Travel Along With Rogue 'Hypervelocity' Stars, Spreading Life Throughout The Universe:
— Universal-Sci (@universal_sci)
Произходът на свръхскоростните звезди
Предполага се, че въпросните обекти в множеството случаи се образуват след близки срещи сред системи от две звезди и свръхмасивни черни дупки. При сходно събитие, едната от двете звезди бива уловена от гравитацията на черната дупката, а другата съумява да се измъкне от този капан, вследствие на което е „ изхвърлена “ в космоса с висока скорост.
Съществува и още една евентуална причина за образуването на свръхскоростни звезди – експлоадирането на свръхнова. Да приемем, че подобен гърмеж се случи в някоя двойна система.
При сходен сюжет, едната звезда избухва, а другата, която се намира напълно покрай нея, е изтласкана от гърмежа, вследствие на което развива скорост от над 770 км/сек.
Известни са и няколко образеца за свръхскоростни звезди, навлезли в Млечния път от прилежащата вселена Голям Магеланов облак. Как тъкмо се е случило това? Учените не са изцяло уверени, само че ето какво считат множеството от тях: защото нашата вселена е доста по-голяма, тя оказва мощно гравитационно влияние върху своя комшия.
То е толкоз мощно, че след няколко милиарда години Млечният път на процедура ще го „ погълне “. Междувременно, вследствие на това привличане, някои звезди към този момент са били откъснати от Големия Магеланов облак и са навлезли в галактиката ни с висока скорост.
Неутронни звезди и бели джуджета
Неутронните звезди безспорно са едни от най-мистериозните обекти, познати на астрономите. Те се образуват в края на звездната еволюция. При тях веществото, от което са формирани, е подложено на толкоз огромен напън, че налягането на електронния газ не е в положение да спре гравитационния колапс.
Атомните ядра се разпадат на протони и неутрони, а протоните на собствен ред се свързват с електроните и се трансформират в неутрони. Плътността на веществото в центъра на тези звезди е голяма. Тя се равнява на масата на цялото човечество, съсредоточена в размера на кубче захар.
Gaia reveals stars flying between galaxies
Only a small number of hypervelocity stars have ever been discovered. Now ESA's Gaia mission has revealed 20 more.
— EarthSky (@earthskyscience)
Учените считат, че някои неутронни звезди също могат да се движат с извънредно висока скорост. Пример в това отношение е RX J0822-4300. През 2007 година рентгеновата обсерватория „ Чандра “ откри, че тя се движи със скорост от 1500 км/сек.
Предполага се, че високата й скорост се дължи на експлоадирането на свръхнова. Астрономите, обаче, прибавят, че би трябвало да бъдат осъществени още доста проучвания, преди да се вършат каквито и да било безапелационни изводи.
Съществува и още една доктрина, която свързва свръхскоростните звезди с белите джуджета (звезди, които нямат личен източник на термоядрена сила. Масата им е сравнима с тази на Слънцето, само че размерът им е стотици пъти по-малък).
Ако в дадена система на два такива обекта по-масивният избухне, а по-малкият не бъде погубен, то той към този момент няма да бъде гравитационно обвързван със своя сътрудник и ще стартира да се движи със скорост, която може да доближи невероятните 2500 км/сек.
През 2018 година бяха открити три свръхскоростни звезди, за които се допуска, че са с подобен генезис. Това стана благодарение на галактическия телескоп Gaia.
Слънцето, да вземем за пример, изминава почти 220 км. за една секунда. Ако това ви се коства доста, имайте поради, че самият Млечен път също се движи и доближава скорост от към 600 км/сек. В същото време, през последните години астрономите откриха обекти, които се движат още по-бързо – така наречен свръхскоростни звезди. Какво знаем за тях?
Космически бегълци
Първият академик, изказал догатката, че съществуват свръхскоростни звезди, е астрофизикът Джак Хилс. Той показал своята доктрина през 1988 година Трябвало да изминат още 17 години, преди тя да бъде публично доказана от учените Уорън Браун, Маргарет Гелър, Скот Кениън и Майкъл Кърц.
Към днешна дата са открити няколко десетки сходни звезди . Основният проблем с тези обекти е, че те са извънредно далечни и сложни за наблюдаване. Показателен е фактът, че най-близката свръхскоростна звезда се намира на цели 19 000 парсека от Слънцето (1 парсек се равнява на 3,26 светлинни години или близо 31 трилиона километра).
Newfound hypervelocity stars and stellar streams are bringing the Milky Way's deep past into view, writes @nattover
— The Atlantic (@TheAtlantic)
Бързината, с която тези звезди се придвижват, е в действителност впечатляваща и надвишава 1000 км/сек. Това значи, че те са задоволително бързи, с цел да изоставен рамките на нашата вселена. В същото време, множеството от тях имат маса, която е няколко пъти по-голяма от тази на Слънцето. Една от най-бързите звезди в Млечния път, познати на астрономите, е US 708, която се движи със скорост от почти 1200 км/сек.
Да се дефинира точният брой на свръхскоростните звезди в галактиката ни е съвсем невъзможна задача. Учените допускат, че те са към 1000. В същото време, някои звезди от този вид, които се намират отвън рамките на Млечния път, най-вероятно са били част от него в предишното. През март 2019 година беше доказано, че LAMOST-HVS1 е точно подобен обект.
Само няколко месеца по-късно интернационален екип астрономи откри още една свръхскоростна звезда – S5-HVS1. Тя се движи със зашеметяващата скорост от 1755 км/сек. Намира се в съзвездието Жерав и е на към 29 000 светлинни години от Земята. Учените считат, че звездата била изхвърлена от Млечния път след взаимоотношение със Стрелец А – свръхмасивната черна дупка, намираща се в нейния център.
Planets Could Travel Along With Rogue 'Hypervelocity' Stars, Spreading Life Throughout The Universe:
— Universal-Sci (@universal_sci)
Произходът на свръхскоростните звезди
Предполага се, че въпросните обекти в множеството случаи се образуват след близки срещи сред системи от две звезди и свръхмасивни черни дупки. При сходно събитие, едната от двете звезди бива уловена от гравитацията на черната дупката, а другата съумява да се измъкне от този капан, вследствие на което е „ изхвърлена “ в космоса с висока скорост.
Съществува и още една евентуална причина за образуването на свръхскоростни звезди – експлоадирането на свръхнова. Да приемем, че подобен гърмеж се случи в някоя двойна система.
При сходен сюжет, едната звезда избухва, а другата, която се намира напълно покрай нея, е изтласкана от гърмежа, вследствие на което развива скорост от над 770 км/сек.
Известни са и няколко образеца за свръхскоростни звезди, навлезли в Млечния път от прилежащата вселена Голям Магеланов облак. Как тъкмо се е случило това? Учените не са изцяло уверени, само че ето какво считат множеството от тях: защото нашата вселена е доста по-голяма, тя оказва мощно гравитационно влияние върху своя комшия.
То е толкоз мощно, че след няколко милиарда години Млечният път на процедура ще го „ погълне “. Междувременно, вследствие на това привличане, някои звезди към този момент са били откъснати от Големия Магеланов облак и са навлезли в галактиката ни с висока скорост.
Неутронни звезди и бели джуджета
Неутронните звезди безспорно са едни от най-мистериозните обекти, познати на астрономите. Те се образуват в края на звездната еволюция. При тях веществото, от което са формирани, е подложено на толкоз огромен напън, че налягането на електронния газ не е в положение да спре гравитационния колапс.
Атомните ядра се разпадат на протони и неутрони, а протоните на собствен ред се свързват с електроните и се трансформират в неутрони. Плътността на веществото в центъра на тези звезди е голяма. Тя се равнява на масата на цялото човечество, съсредоточена в размера на кубче захар.
Gaia reveals stars flying between galaxies
Only a small number of hypervelocity stars have ever been discovered. Now ESA's Gaia mission has revealed 20 more.
— EarthSky (@earthskyscience)
Учените считат, че някои неутронни звезди също могат да се движат с извънредно висока скорост. Пример в това отношение е RX J0822-4300. През 2007 година рентгеновата обсерватория „ Чандра “ откри, че тя се движи със скорост от 1500 км/сек.
Предполага се, че високата й скорост се дължи на експлоадирането на свръхнова. Астрономите, обаче, прибавят, че би трябвало да бъдат осъществени още доста проучвания, преди да се вършат каквито и да било безапелационни изводи.
Съществува и още една доктрина, която свързва свръхскоростните звезди с белите джуджета (звезди, които нямат личен източник на термоядрена сила. Масата им е сравнима с тази на Слънцето, само че размерът им е стотици пъти по-малък).
Ако в дадена система на два такива обекта по-масивният избухне, а по-малкият не бъде погубен, то той към този момент няма да бъде гравитационно обвързван със своя сътрудник и ще стартира да се движи със скорост, която може да доближи невероятните 2500 км/сек.
През 2018 година бяха открити три свръхскоростни звезди, за които се допуска, че са с подобен генезис. Това стана благодарение на галактическия телескоп Gaia.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ