Bлизaнeтo нa Бългapия в ERM II - позитив за кредитния рейтинг на страната
Влизането на България във валутно-обменния механизъм ERM II, прочут още като чакалнята на Еврозоната, и в банковия съюз на Европейски Съюз е позитив за кредитния рейтинг на страната, защото това оказва помощ за намаляването на рисковете пред финансовата система. Това показва в свой анализ гepмaнcĸaтa peйтингoвa aгeнция Ѕсоре Rаtіngѕ, представен от Ѕееnеwѕ
„ Вярваме, че идният дълготраен интервал на преход към влизането в Еврозоната ще подкрепи промените за поддържане на положителен кредитен рейтинг на страната, които са в интерес на икономическата и институционалната непоклатимост и конвергенция. “, разяснява Дeниc Шeн, aнaлизaтopът от Scope.
В разбора се разяснява, че Scope прави оценка кредитния рейтинг на България BBB+ със постоянна вероятност от февруари 2019 година насам.
Макар че влизането на България в ERM II съставлява доста достижение в икономическата история на страната, идващият глава от присъединението на страната ни към Еврозоната ще изисква повече работа и внимание за покриването на критериите за конвергенция с еврото. Внимание би трябвало да бъде обърнато и на подсилването на независимостта на централната банка, битката с корупцията и дефицитите на правосъдната система, споделя Шен.
Преди да стартират договаряния за присъединение към еврозоната, България и Хърватия би трябвало да прекарат най-малко две години в „ чакалнята “ и да покрият критериите от Маастрихт за конвергенция на валутата. Механизмът подсигурява, че съмненията в обменния курс сред еврото и другите валути в Европейски Съюз няма да нарушат финансовата непоклатимост в границите на единния пазар и приготвя страните отвън еврозоната за присъединението им към блока.
„ Намаляването бюджетния недостиг от 2020 година, който се увеличи вследствие на здравната рецесия, породена от пандемията от пандемията от COVID-19, е също толкоз значимо, колкото и поддържането на инфлацията на равнища, които не надвишават с повече от 1,5 процентни пункта равнището на инфлацията на 3-те страни членки “, разясняват Шен.
От организацията предвиждат стесняване на стопанската система на България с 7% през тази година. „ Това ще натежи на фискалната динамичност на страната, въпреки че през последните години България демонстрира фискална дисциплинираност “, прибавят от организацията.
От Scope чакат държавният дълг на България да се усили до 26% от Брутният вътрешен продукт спрямо към 20% през 2019 година, до момента в който бюджетният недостиг да доближи 5,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на остатък от 2,1% през предходната година.
„ Вярваме, че идният дълготраен интервал на преход към влизането в Еврозоната ще подкрепи промените за поддържане на положителен кредитен рейтинг на страната, които са в интерес на икономическата и институционалната непоклатимост и конвергенция. “, разяснява Дeниc Шeн, aнaлизaтopът от Scope.
В разбора се разяснява, че Scope прави оценка кредитния рейтинг на България BBB+ със постоянна вероятност от февруари 2019 година насам.
Макар че влизането на България в ERM II съставлява доста достижение в икономическата история на страната, идващият глава от присъединението на страната ни към Еврозоната ще изисква повече работа и внимание за покриването на критериите за конвергенция с еврото. Внимание би трябвало да бъде обърнато и на подсилването на независимостта на централната банка, битката с корупцията и дефицитите на правосъдната система, споделя Шен.
Преди да стартират договаряния за присъединение към еврозоната, България и Хърватия би трябвало да прекарат най-малко две години в „ чакалнята “ и да покрият критериите от Маастрихт за конвергенция на валутата. Механизмът подсигурява, че съмненията в обменния курс сред еврото и другите валути в Европейски Съюз няма да нарушат финансовата непоклатимост в границите на единния пазар и приготвя страните отвън еврозоната за присъединението им към блока.
„ Намаляването бюджетния недостиг от 2020 година, който се увеличи вследствие на здравната рецесия, породена от пандемията от пандемията от COVID-19, е също толкоз значимо, колкото и поддържането на инфлацията на равнища, които не надвишават с повече от 1,5 процентни пункта равнището на инфлацията на 3-те страни членки “, разясняват Шен.
От организацията предвиждат стесняване на стопанската система на България с 7% през тази година. „ Това ще натежи на фискалната динамичност на страната, въпреки че през последните години България демонстрира фискална дисциплинираност “, прибавят от организацията.
От Scope чакат държавният дълг на България да се усили до 26% от Брутният вътрешен продукт спрямо към 20% през 2019 година, до момента в който бюджетният недостиг да доближи 5,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на остатък от 2,1% през предходната година.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ