Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg Крайните, странни и разрушителни

...
Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg Крайните, странни и разрушителни
Коментари Харесай

„Раждащи хора“ и аборт на смисъла

Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg Крайните, странни и разрушителни хрумвания постоянно се нуждаят от публична политическа легитимация и промоция, с цел да се вкоренят по-плътно в обществената среда. Властовата и институционална поддръжка за рисковите вероятности и оферти може от извращение да ги трансформира в норма. Подобен зрелищен развой се разпростира в Американския конгрес – най-могъщото и авторитетно политическо тяло в Западната цивилизация. В момента тази към този момент вековна крепост на представителството е доминирана от Демократическата партия, която пък е превзета от фанатични фигури, водени от разрушителни импулси и революционни нагони. Подобни бесове постоянно минават първо през езика – този античен инструмент за разказване на заобикалящата ни действителност. Покрай Деня на Майката на 9-и май в Съединени американски щати, Демократическата партия съумя да използва Конгреса като частна пропагандна платформа за спомагателна легитимация и нормализация на своята езикова гражданска война, която прави сравненията с творчеството на Оруел колкото клиширани, толкоз и обезпокоително точни. Демократката Аяна Пресли от Камарата на представителите прикани за здравни промени, които да включват покритие за „ раждащите хора “. После демократката Кори Буш, още веднъж от Камарата на представителите, употребява напълно идеологическо чуване за „ расовата разлика “ в смъртността на родилките в Съединени американски щати, с цел да приказва за „ чернокожите раждащи хора и нашите бебета, които умират, тъй като докторите не имат вяра на нашата болежка “. Да оставим към този момент настрани бруталната расистка измама и отблъскваща изразителност на Кори Буш и да се фокусираме върху това, което сплотява двете публични изявления. „ Раждащи хора “. Не майки, а „ раждащи хора “. Премахването на думата „ майка “ и нейното заменяне с неуместните словесни съчетания „ раждащ човек “, „ раждаща личност “, или „ раждащ субект “ е следващата глава в систематичната интервенция на Демократическата партия и нейната прилежаща мрежа от университетски, медийни и корпоративни колективи, по разграждане на британския език и смисъла, с което той е екипиран след епохи на органично лингвистично развиване. Нищо органично няма в заменянето на „ майка “ с „ раждащ човек “. Това е надълбоко политически акт и е част от общата абсурдистка мозайка на пренареждането на Западната цивилизация. Това пренареждане се прави от прекомерно авторитетни политически артисти, които срещат прекомерно нежна и наплашена съпротива. Едно от първите дейности на администрацията на Байдън и Харис беше да накара всички федерални организации да питат чиновниците за техните „ желани местоимения “, които, дано кажем още в този момент, надалеч не се изчерпваха с обичайните „ той “ и „ тя “. После говорителката на Камарата на представителите и видна фигура в Демократическата партия Нанси Пелоси разгласи новите езикови правила за документите на Конгреса, в които бяха отстранени или променени думи като „ майка “, „ щерка “, „ наследник “, „ сестра “, „ брат “. На тяхно място пристигнаха „ джендър неутралните “ избрания като „ родител “, „ дете “ и „ сиблинг “. Но „ раждащ човек “ вместо майка е ново измерение на културната гражданска война. Другата литературна отпратка отвън Оруел е Олдъс Хъксли и неговата велика антиутопия „ Прекрасният нов свят “. В тази книга репродукцията бе изведена оттатък човешките връзки и тела, а концепцията за родители превърната в анахронизъм от софтуерния напредък. Хъксли разказва свят на изкуствени утроби и деца, т.е. „ дребни индивиди “, програмирани от ден първи във власващата социална теория. Демократическата партия си е водила бележки. Доминиращата прогресивна идеология, въплътена и в политическото тяло на демократите в Американския конгрес, е враждебно настроена към ясно дефинираните родители. Цялата концепция за родителство би трябвало да се размие, разгради, деконструира и делегитимира. Държавата е предпочитаният„ гледач на дребни индивиди “ в света на „ раждащите хора “. Тези трендове може да наподобяват някак си задокеански или модерно англосаксонски, само че в действителност са световен план със способността стряскащо бързо да да преодолява дистанции, езикови и културни бариери. Затова е редно да ги следим сериозно и да сме готови. Политическата легитимация на рискови и ирационални хрумвания за отравяне на езиковия организъм е задоволително обезпокоителен развой. Но изключително неловко става, когато самата властова и институционална рамка придобие очертанията на отклонението. ***  Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР