Владимир Путин получи своя четвърти мандат начело на Русия с

...
Владимир Путин получи своя четвърти мандат начело на Русия с
Коментари Харесай

Най-опасният вариант за Путин

Владимир Путин получи своя четвърти мандат отпред на Русия с невиждано висок % от гласовете - 76 на 100 - подадени за него в една изборна конкуренция, която в най-хубавия случай може единствено частично да се дефинира като демократична. От присъединяване в изборите бе отхвърлен главният конкурент на Путин - Алексей Навални, който оглавява митинга на градските либерали и прозападни националисти против Кремъл. Останалите претенденти се показаха непретенциозно - множеството на границата на единия % - като се изключи комунистическия претендент Грудинин (12 на сто) и безконечния Жириновски (6 на сто). Ксения Собчак, упреквана от демократичните демократи в опит за замяна на демократичния избор, също едвам прескочи един % от гласовете.
Резултатът от съветските президентски избори демонстрира на първо място
резултата на " обсадената цитадела "


Русия се сплотява най-лесно против " външна опасност ", което прави задачата на всеки автократ или популист на власт много елементарна - би трябвало да се разиграе картата на " застрашената Русия ".

Комбинацията от глобите - множеството самоналожени от самия Кремъл, изострянето на връзките със Запада по цялостен ред от проблеми - като стартираме от възможната интервенция на Москва в президентските избори на Съединени американски щати, и като приключим с атентата против някогашния съветски разузнавач Скрипал и неговата щерка в Англия - доведоха до сполучливо пропагандно възобновление на тезата за " арогантния Запад " и " застрашената Русия ". Драматичният спад на виталния стандарт на елементарните съветски жители докара до усилване на резултата на " обсадената цитадела - Русия ".

В множеството общества икономическите компликации и спадът на стандарта на живот провокират мощни публични настроения против ръководещите и политическите елити като цяло. В Русия резултатът е противоположен, стига обедняването да бъде показано като външен скрит план, а втвърдяването на властта на интернационалната сцена - като отбрана на съветската роля на " велика мощ ".

Но спечелването на изборите от Путин ще се окаже доста по-лесна задача в сравнение с провокациите на идния четвърти по ред мандат

Влошаването на икономическата обстановка усилва напреженията в обществото, а ресурсите на тактиката на " обсадената цитадела " са на привършване. Пропагандната проява на " новите съветски оръжия " по време на предизборната акция може и да е въодушевила постоянно готовия за готовност съветски имперски шовинизъм, само че по-важният резултат от това " дрънчене на оръжие " е легитимацията на новата стратегия за въоръжаване на Вашингтон, която в действителност поставя завършек на три десетилетия нуклеарно разоръжаване от Горбачов насам. Дали Русия е в действителност подготвена за една нова конкуренция във въоръжаването, в която интензивно присъединяване взима към този момент и Китай, е въпрос, чийто отговор няма да бъде удобен за Москва.

Затягането на примката към статута и активите на съветските олигарси от страна на Запада, както и изострянето на връзките сред Москва и Вашингтон, и Москва и Европа доближават до границата на съществени дълготрайни последици за съветската тактика за завръщане на международната сцена като " велика мощ ". Проблемът е на първо място в това, че възходящата борба със Запада има мобилизиращ съветското общество резултат, както и структурни позитиви за запълване на стратегически ниши, изоставени за избран интервал от Вашингтон (Сирия, частично - източна Европа, Украйна), само че прекосяването на граници от вида на окупацията на Крим, намесата в политическия живот на Запада, систематичните опити за дестабилизация на Балканите и други сходни, водят до готовност на западния съюз с дълготрайни стопански, политически и стратегически негативи за Русия. Амбициите на Москва доближават до мащабите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, само че ресурсите й са в пъти по-ограничени.

Путин ще би трябвало да одобри тези алтернативи
като вътрешни спорове в своя личен блок на властта


Огрубената скица на тези вътрешни властови салда се свежда до спора сред две съществени фракции. Първо, олигархично-космополитното крило на кремълския хайлайф, което би подкрепило всяко съревнование със Запада, водещо до разширение на енергийните и оръжейни пазари на Москва, и изграждащо стратегически запас за агресия в нови пространства, само че не желаещо да поеме следствията на една безусловна борба със Запада по аргументи на " кардинално " имперско преизграждане. Второ, групата на " силовиците ", на ултра ретроградните евразийски идеолози и популисти, за които одобряването на Русия като международна мощ минава през цялостна и " кардинална " борба със западния свят. Ресурсът за сдобряване на двете фракции във " вертикалата на властта " не е безконечен - в противен случай, той понижава.

По всяка възможност Путин ще би трябвало да построи едно държавно управление, в което демократичните икономически фракции да получат повече власт. За разлика от Съветския съюз, Русия е надълбоко обвързвана със международните пазари и изолацията и самоизолирането й по стратегически и неоимперски аргументи е самоубийствена в средносрочен и дълготраен проект. Поради публичната им непопулярност, властта на стопанските либерали ще би трябвало да бъде прикривана с войнствена евразийска изразителност, само че нейните аватари са все по-неспокойни и все по-недоволни от нежеланието и неспособността на Путин да ги поддържа изрично в ущърб на либералите от " шестата колона " ( А. Дугин - прикрити и лицемерни демократични функционери в другояче имперско-патриотичното ръководство в Кремъл). Примиряването на двете надълбоко враждебни една на друга фракции става все по-трудно, удостоверение за което е намерено отрицателната позиция по отношение на ръководството на Путин и на статуквото от основния евразийски идеолог А. Дугин в навечерието на президентските избори.

За Путин е невероятно да направи съдбоносен, още по-малко - бърз завой към възстановяване на връзките с Европа и Запада като цяло. Стратегията на " обсадената цитадела " се е трансформирала в основен стратегически запас на неговата власт.

Новата " студена война " - същинска или мнима - със Запада ще продължи
без значение от съответните явления на развиване в интернационалната настройка


Но в случай че съперничеството за завоюване на нови позиции на международната сцена от Русия като " велика мощ " не бъде комбинирано с въпреки и постепенно, само че очевидно стопанско възобновяване - за което е належащо и облекчение на глобите - напрежението сред тези два целта на Кремъл, икономически и геополитически, както и сред техните носители в блока на властта по време на четвъртия мандат на Путин може да се окаже изключително рисково за стабилността и вероятността на неговата позиция. Известно е, че всеки сполучлив съветски водач се асоциира с всевластието на " съветски цар ". За Путин обаче по-нататъшна централизация на властта и възходящ авторитаризъм на ръководството може да се окаже най-опасният за личната му власт вид.

Коментарът на политолога е оповестен във " Facebook ". " Дневник " го препечатва с разрешението на създателя

Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Русия (23)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР