Владимир Путин очаквано спечели в неделя т.нар. избори за четвъртия

Владимир Путин предстоящо завоюва в неделя така наречен " избори " за четвъртия си мандат като президент на Русия. С това той е на път още повече да укрепи властта си, да следва експанзивна външна политика и да продължи своята засилваща се борба със Запада. Една от неговите най-важни цели за укрепване на позициите му обаче може би към този момент убягва от вниманието: създаването на постсъветска идеология за неговата страна. Откакто пристигна на власт през 1999 година, Путин дефинира и става синоним на модерна Русия. В края на своя четвърти президентски мандат през 2024 година (включително времето, до момента в който беше министър-председател от 2008 до 2012 г.) Путин ще е управлявал Русия по-дълго от всеки различен съветски или руски водач с изключение на Сталин. Още през 2014 година първият заместник-ръководител на президентската администрация Вячеслав Володин съобщи: " Ако има Путин - има Русия, в случай че няма Путин - няма Русия. " Путин не желае нищо повече от това Западът и съветското население да се съгласят. Макар че е огромна и многообразна, Русия става пленник на личността на Путин и неговата нововъзникваща идеология. Това съставлява рецесия на идентичността. За страна, която желае да има статута на велика мощ и цивилизация, а не да бъде персонално феодално притежание на Путин, Русия има потребност от заявление за задача - идеология, предлагаща открояващ се мироглед. Путин се нуждае от тази " причина за битие " освен като средство за отклонение на вниманието от намиращата се в застой съветска стопанска система, само че и с цел да обезпечи завещание, предлагащо опция на западния модел на демократичната народна власт. А въпреки доста от дейностите му в последно време да наподобяват може би импулсивни, неговото близко обграждане от ден на ден дава очертанията на зараждаща се национална философия. Разработването на идеология може да наподобява извънредно занятие за известен властнически режим, който не се опасява да показва военна мощ и да дрънка нуклеарни оръжия. Но за страна, в която актуалното държавничество е оригиналност и която едвам в последно време излиза от политическите цели, основаващи се на марксизма-ленинизма от руската ера, е значима екзистенциална задача да дефинира своето виждане за себе си. Това е още по-решаващо за страна, която се стреми да играе огромна международна роля, само че не желае да одобри западните правила за легитимност на вътрешното ръководство и на интернационалната дипломация. Какво може да служи за основа на новата идеология на Русия? В началните години от своето ръководство Путин обещаваше на съветската общност благополучие и непоклатимост. Но откакто съветската стопанска система не се разнообрази и стана още по-зависима от износа на естествени запаси, откакто корупцията стана по-дълбоко вкоренена и най-важното - откакто цените на петрола започнаха да падат през 2014 година, посланието за благополучие звучи все по-кухо. През последните години от Кремъл излязоха няколко открояващи се тематики: суверенитет, консерватизъм, православие и месиански блян за статут на велика мощ. Суверенитетът стана лозунгът на Кремъл след намесата на НАТО в Косово през 1999 година По-забележимите апели на Путин за народен суверенитет в последно време бяха отправени в публикация в " Ню Йорк таймс " през 2013 година, в която той отбрани тезата за потребление на интернационалното право за противопоставяне на едностранната интервенция на Америка в Сирия. Оттогава Москва акцентира неотменимия " народен суверенитет ", който дава на страните цялостна власт над техните територии, за разлика от американската и европейската визия за стеснен държавен суверенитет. Статията на Путин, наред с решението на Москва да даде леговище на американския изобличител Едуард Сноудън същата година, беляза началото на напъните на Москва да се показа като честен международен състезател, който противодейства, изключително, на Съединени американски щати. Всъщност огромна част от нововъзникващата идеология се дефинира повече посредством това, на което се опълчва, в сравнение с посредством това, което поддържа: срещу Америка, срещу Запада, срещу либерализма, срещу глобализацията, срещу космополитизма и срещу прогресивността. В доста от своите речи Путин цитира съветския мъдрец Иван Илин, предизвестил в есе през 50-те години на 20 век, че понятия като демократизация, либерализация и независимост са принадлежности за разрушение на единството и евразийския дух на съветската цивилизация. Социалният консерватизъм - или така наречен християнски полезности, поддържани от Руската православна черква, са спомагателни градивни блокове на новата съветска идеология. " Много евроатлантически страни са се отдалечили от своите корени, в това число християнските полезности... Това е пътят към падението ", сподели Путин през 2014 година При състояние че съгласно оценките едвам 15-20 % от 142-милионното население на Русия са практикуващи членове на Руската православна черква и като се имат поради атеистичните руски обичаи на страната, е изненадващо, че църквата се обрисува като една от най-значимите сили, оформящи новата съветска национална еднаквост. На процедура това води до поредност вътрешни закони, забраняващи богохулството и така наречен гей агитация, и декриминализиране на домашното принуждение. Желанието на Русия за статут на велика мощ е обвързвано с чувството за месианска задача. Тук основна идея е " съветският свят " (руский мир), отнасяща се до специфичната духовна общественост от минимум 35 милиона рускоговорящи отвън федерацията - като тези в някогашните руски републики Грузия, Молдова и Украйна. Според Кремъл тези съветски сънародници считат Путин за нов " обединител на съветските земи " в традицията на Иван Велики, утроил територията на Московското княжество в края на 15 век. Всъщност аналогиите сред актуалната външна политика на Русия и нейната тогавашна имперска теория са поразителни. " Руский мир " е модерна опция на териториалните упоритости на Съветския съюз и царистката империя. Важно е обаче да се признае, че тези обезверени детайли на консерватизъм, отказване на Запада и самоизтъкване не построяват единно цяло. Идеологията е по-сложно събитие, което нормално включва значими детайли като икономическа доктрина. Путин може да се пробва да предложи различно схващане за света, само че Кремъл не е потвърдил, че е кадърен да обезпечи привлекателна опция на западния метод на живот. През идващите шест години ръководството на Путин ще постави старания да утвърди и систематизира различен мироглед - виждане, което Русия има мощно предпочитание да предложи за вътрешна консумация, както и за експорт. За Кремъл това виждане ще показа легитимност и патриотично заявление за задача през 21 век. За Запада е значимо да признае и да изтъкне кухостта на това виждане, а не да попада в клопката да го приема като опрощение за този режим. Западът завоюва Студената война, тъй като завоюва конкуренцията за концепциите и идеалите. Той ще завоюва още веднъж, в случай че успее да преодолее провокациите на обтягащите се връзки сред политически разграничените Съединени щати и фрагментиращата се Европа и да се придържа твърдо към виждане и задача, които са по-положителни от това, което ще измисли Путин през следващия си мандат. *Агния Григас е старши помощник в Атлантическия съвет. Изразените тук отзиви са персонално нейни. По Българска телеграфна агенция.