Жириновски през 2014 г.: Българите трябва да ни пълзят в краката
Владимир Жириновски, водач на мощно националистическата Либерално-демократическа партия на Русия, умря през вчерашния ден.
Политически смешник? Агент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)? " Руският Хитлер "? През дългата си политическа кариера Жириновски се е превъплъщавал в най-различни функции. Само едно нещо не е бил: отегчителен. Бива го да си играе с огъня - приблизително това споделя за него даже самият Путин. А от страна на най-висшата инстанция в Русия това си е напряко самопризнание - независимо че стопанинът на Кремъл постоянно се е дистанцирал от провокациите на десния популист.
През 2014 година атакува българският президент Росен Плевнелиев заради изявлението му за " Frankfurter Allgemeine Zeitung ", в което дефинира Русия като агресор. Крайно десният националист назовава Плевнелиев " непрокопсаник " и " прислужник на Централно разузнавателно управление на САЩ ". " Българите би трябвало да ни пълзят в краката... Плевнелиев е непрокопсаник и прислужник на Централно разузнавателно управление на САЩ и българите би трябвало да го изгонят ".
На въпрос на водещия по една от съветските национални малките екрани по какъв начин схваща изявлението на Плевнелиев, Жириновски изясни в типичния за него жанр: " Руските бойци, избавили България от турското владичество, и те ли са националисти? Паметникът на съветския боец Альоша към момента стои. Цяла България е признателна на руснаците за освобождението, стои и паметникът на Алексадър II – Цар Освободител. Те би трябвало да ни пълзят в краката, а вместо това и в Първата, и във Втората международна война бяха срещу нас, а през днешния ден са в НАТО. За руснаците, убити в Донбас, нищо не споделят? Кой ги умъртви ", попита Жириновски.
Проект на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
Да дръжка, да предизвика и да си играе с огъня - на Жириновски това му идеше отръки. Той оферираше да заградят Северен Кавказ с бодлива тел и да хвърлят атомна бомба върху Истанбул, един път заплаши журналистка с обезчестяване, а инак постоянно размишляваше на глас за окупирането на Украйна. За него не съществуваха червени линии.
Редом с водача на комунистите Зюганов, Жириновски се трансформира в един от динозаврите на съветската политика. Кариерата му в действителност стартира още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. И то с едно идеологическо и терминологично шикалкавене. През 1989 година Владимир Жириновски е сред основателите на Либерално-демократичната партия на Съветския съюз - първата публично записана опозиционна партия в страната. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики партията се преименува в Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР), а неин закрепостен ръководител чак до гибелта си остана точно Жириновски, споделя " Deutsche Welle ".
Тази партия не е нито демократична, нито демократична. В основата ѝ е заложена една избухлива примес от шовинизъм, реваншизъм и национализъм – което си е постсъветската версия на десния популизъм. ЛДПР е вождитски план: без своя водач и основно настоящо лице тази партия в никакъв случай нямаше да придобие такова значение в Русия. Сред народа за Жириновски постоянно се употребява ласкавото умалително " Жирик ". А хората употребяват такива умалителни най-много за приятелите си - не за политически водачи. Да, може и да е нацист, само че някакъв подобен занимателен и приветлив, споделят си те.
Жириновски е роден в Казахстан през 1946 година. В Московския университет той учи първо турски език и литература, а след това право като вечерен студент. Стажува в Турция, работи като правист в разнообразни организации, демонстрира интерес към останалия свят. По-късно от всичко това поражда съмнението, че Жириновски е човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Всъщност и до днес витае съмнението, че партията на Жириновски е план точно на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Привържениците на тази версия считат, че управлението на руските служби е желало да канализира надигащите се протестни настроения в Съюз на съветските социалистически републики, заради което е основало една на пръв взор опозиционна партия, която обаче напълно се управлява от службите.
Еврейските корени не го спираха да употребява антисемитски лозунги
Жириновски интензивно се застъпва за оцеляването на Съветския съюз, само че разпадането на комунистическата империя в действителност му беше от огромна изгода. Милиони разочаровани и ненадейно обеднели руснаци, изключително ниско образовани мъже в провинцията, внезапно откриваха в лицето на блестящия демагог своя достоверен представител. Жириновски непрестанно се заиграваше с гласоподавателите, като взимаше на въоръжение ксенофобски, а от време на време и антисемитски лозунги - въпреки, че самичък има еврейски корени.
На парламентарните избори в Русия през 1993 година ЛДПР на Жириновски завоюва близо 23% от гласовете - повече от комунистите и от съюза, изравен зад успеха на Елцин. Това е звездният момент от кариерата на Владимир Жириновски като политик. Тогава мнозина считат, че той може да вземе властта, а на Запад с паника пишат дори за появяването на " съветския Хитлер ". Към оня момент Жириновски поддържа връзки с извънредно десните партии в Европа, в това число с френския популист Жан-Мари Льо Пен.
Днес Путин въплъщава част от фантазиите на Жириновски
Самият Жириновски усърдно полира имиджа си на шоумен: облича ярки сака, псува съперниците си, наскърбява публицистите и даже от време на време инсценира кавги в Народното събрание. Легендарен ще си остане оня случай от 1995 година, когато Жириновски плисна чаша сок в лицето на убития по-късно съперник на Путин Борис Немцов.
В края на 1990-те години известността на ЛДПР и на нейния водач стартира да спада. Жириновски се явяваше на всички избори за президент, само че по-нагоре от третото място по този начин и не съумя да се добере. Кремъл пък престана да се притеснява от ЛДПР, която на всичко от горната страна нормално гласуваше в благозвучие с властта.
Всъщност през днешния ден Путин реализира доста от това, което пропагандираше Жириновски през 1990-те години: автократична форма на ръководство, преустановяване на съдействието със Запада, милитаризация, война с Украйна. А водачът на ЛДПР от много време е мечтан посетител на държавните малките екрани, където му разрешават да прави даже такива изказвания, които Кремъл другояче счита за прекомерно скандални.
Какво ще се случи с ЛДПР в този момент?
По едно време ЛДПР още веднъж разпери криле, изключително в Далечния Изток, където се трансформира в изразител на насъбраното неодобрение против Кремъл. През 2018 година в Хабаровск за губернатор беше определен нейният представител Сергей Фургал, а това се трансформира в същински удар по имиджа на ръководещата партия " Единна Русия ".
Две години по-късно управляващите арестуваха Фургал и го упрекнаха в съучастничество в убийства. Това предизвика неколкомесечни митинги в региона - нещо извънредно извънредно за Путинова Русия.
Смъртта на Жириновски ще провокира рецесия в ЛДПР, тъй като там не се вижда негов правоприемник с сходен капацитет. Независимо от това ролята на партията в съветската политика си остава значима, тъй като дяснопопулисткият капацитет в страната е огромен, а Кремъл има интерес той да се канализира в безвредна за властта посока.
Политически смешник? Агент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)? " Руският Хитлер "? През дългата си политическа кариера Жириновски се е превъплъщавал в най-различни функции. Само едно нещо не е бил: отегчителен. Бива го да си играе с огъня - приблизително това споделя за него даже самият Путин. А от страна на най-висшата инстанция в Русия това си е напряко самопризнание - независимо че стопанинът на Кремъл постоянно се е дистанцирал от провокациите на десния популист.
През 2014 година атакува българският президент Росен Плевнелиев заради изявлението му за " Frankfurter Allgemeine Zeitung ", в което дефинира Русия като агресор. Крайно десният националист назовава Плевнелиев " непрокопсаник " и " прислужник на Централно разузнавателно управление на САЩ ". " Българите би трябвало да ни пълзят в краката... Плевнелиев е непрокопсаник и прислужник на Централно разузнавателно управление на САЩ и българите би трябвало да го изгонят ".
На въпрос на водещия по една от съветските национални малките екрани по какъв начин схваща изявлението на Плевнелиев, Жириновски изясни в типичния за него жанр: " Руските бойци, избавили България от турското владичество, и те ли са националисти? Паметникът на съветския боец Альоша към момента стои. Цяла България е признателна на руснаците за освобождението, стои и паметникът на Алексадър II – Цар Освободител. Те би трябвало да ни пълзят в краката, а вместо това и в Първата, и във Втората международна война бяха срещу нас, а през днешния ден са в НАТО. За руснаците, убити в Донбас, нищо не споделят? Кой ги умъртви ", попита Жириновски.
Проект на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
Да дръжка, да предизвика и да си играе с огъня - на Жириновски това му идеше отръки. Той оферираше да заградят Северен Кавказ с бодлива тел и да хвърлят атомна бомба върху Истанбул, един път заплаши журналистка с обезчестяване, а инак постоянно размишляваше на глас за окупирането на Украйна. За него не съществуваха червени линии.
Редом с водача на комунистите Зюганов, Жириновски се трансформира в един от динозаврите на съветската политика. Кариерата му в действителност стартира още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. И то с едно идеологическо и терминологично шикалкавене. През 1989 година Владимир Жириновски е сред основателите на Либерално-демократичната партия на Съветския съюз - първата публично записана опозиционна партия в страната. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики партията се преименува в Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР), а неин закрепостен ръководител чак до гибелта си остана точно Жириновски, споделя " Deutsche Welle ".
Тази партия не е нито демократична, нито демократична. В основата ѝ е заложена една избухлива примес от шовинизъм, реваншизъм и национализъм – което си е постсъветската версия на десния популизъм. ЛДПР е вождитски план: без своя водач и основно настоящо лице тази партия в никакъв случай нямаше да придобие такова значение в Русия. Сред народа за Жириновски постоянно се употребява ласкавото умалително " Жирик ". А хората употребяват такива умалителни най-много за приятелите си - не за политически водачи. Да, може и да е нацист, само че някакъв подобен занимателен и приветлив, споделят си те.
Жириновски е роден в Казахстан през 1946 година. В Московския университет той учи първо турски език и литература, а след това право като вечерен студент. Стажува в Турция, работи като правист в разнообразни организации, демонстрира интерес към останалия свят. По-късно от всичко това поражда съмнението, че Жириновски е човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Всъщност и до днес витае съмнението, че партията на Жириновски е план точно на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Привържениците на тази версия считат, че управлението на руските служби е желало да канализира надигащите се протестни настроения в Съюз на съветските социалистически републики, заради което е основало една на пръв взор опозиционна партия, която обаче напълно се управлява от службите.
Еврейските корени не го спираха да употребява антисемитски лозунги
Жириновски интензивно се застъпва за оцеляването на Съветския съюз, само че разпадането на комунистическата империя в действителност му беше от огромна изгода. Милиони разочаровани и ненадейно обеднели руснаци, изключително ниско образовани мъже в провинцията, внезапно откриваха в лицето на блестящия демагог своя достоверен представител. Жириновски непрестанно се заиграваше с гласоподавателите, като взимаше на въоръжение ксенофобски, а от време на време и антисемитски лозунги - въпреки, че самичък има еврейски корени.
На парламентарните избори в Русия през 1993 година ЛДПР на Жириновски завоюва близо 23% от гласовете - повече от комунистите и от съюза, изравен зад успеха на Елцин. Това е звездният момент от кариерата на Владимир Жириновски като политик. Тогава мнозина считат, че той може да вземе властта, а на Запад с паника пишат дори за появяването на " съветския Хитлер ". Към оня момент Жириновски поддържа връзки с извънредно десните партии в Европа, в това число с френския популист Жан-Мари Льо Пен.
Днес Путин въплъщава част от фантазиите на Жириновски
Самият Жириновски усърдно полира имиджа си на шоумен: облича ярки сака, псува съперниците си, наскърбява публицистите и даже от време на време инсценира кавги в Народното събрание. Легендарен ще си остане оня случай от 1995 година, когато Жириновски плисна чаша сок в лицето на убития по-късно съперник на Путин Борис Немцов.
В края на 1990-те години известността на ЛДПР и на нейния водач стартира да спада. Жириновски се явяваше на всички избори за президент, само че по-нагоре от третото място по този начин и не съумя да се добере. Кремъл пък престана да се притеснява от ЛДПР, която на всичко от горната страна нормално гласуваше в благозвучие с властта.
Всъщност през днешния ден Путин реализира доста от това, което пропагандираше Жириновски през 1990-те години: автократична форма на ръководство, преустановяване на съдействието със Запада, милитаризация, война с Украйна. А водачът на ЛДПР от много време е мечтан посетител на държавните малките екрани, където му разрешават да прави даже такива изказвания, които Кремъл другояче счита за прекомерно скандални.
Какво ще се случи с ЛДПР в този момент?
По едно време ЛДПР още веднъж разпери криле, изключително в Далечния Изток, където се трансформира в изразител на насъбраното неодобрение против Кремъл. През 2018 година в Хабаровск за губернатор беше определен нейният представител Сергей Фургал, а това се трансформира в същински удар по имиджа на ръководещата партия " Единна Русия ".
Две години по-късно управляващите арестуваха Фургал и го упрекнаха в съучастничество в убийства. Това предизвика неколкомесечни митинги в региона - нещо извънредно извънредно за Путинова Русия.
Смъртта на Жириновски ще провокира рецесия в ЛДПР, тъй като там не се вижда негов правоприемник с сходен капацитет. Независимо от това ролята на партията в съветската политика си остава значима, тъй като дяснопопулисткият капацитет в страната е огромен, а Кремъл има интерес той да се канализира в безвредна за властта посока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ