Метаморфози на опита
Владимир ГЕОРГИЕВ
Понякога той е рутина - неведнъж проявяване на дейности, изразяващо се в повторения на сходни физически или умствени занимания. В този си тип опитът е по-скоро нездравословен. Рутината не носи наноса на зрелостта, израз е на пропиляно време. Хора, битували повече от тридесет години на едно и също работно място, биват считани за опитни. Не са такива. Тези хора знаят тридесет метода по какъв начин да повторят една и съща неточност. Но надали са научили метод, посредством който да не я позволяват. Защото рутината е некадърност да се възприема новото, боязън от изменящата се реалност и в последна сметка - вкореняване на мудността и апатията. Рутинна е единствено биологическата, физиологическата необходимост; моторното повторение не показва разсъдък. Чувал съм да споделят, че непознат език не се усвоява с доста разум, а с рутина, с непримиримост, с повторения. Сигурно е по този начин. Но какъв е смисълът да научиш непознатия език посредством изнурително твърдоглавие, когато този език не служи на мозъка ти, с цел да го развие?
Известно е, че повторението на лъжата не я трансформира в истина. Но това се отнася и за правото да гласуваш. Когато едно общество на изборите гласоподава за кражбите, освен това неведнъж, това към този момент не е опит. Глупост е. Злоупотреба с право. И доверчивост, че, щом разрешаваш грабежа горе, кражбите долу ще бъдат омилостивени. Сякаш заслужават това и по този начин би трябвало да бъде.
Да не подаваш декларация за генезис на средствата (или имуществена декларация например), когато това е обвързване по закон, не е просто нарушение от административен темперамент. Това е нарушаване на закона, което се санкционира с административно наказване. Образува се административно-наказателно произвеждане, изслушват се пояснения и възражения, събират се доказателства, въобще - целият инструментариум на обществената власт се заема да глоби лицето, позволило или съзнателно нарушило закона. Погазваш ли нормативното устройство на страната редовно, проявявайки подготвеност да си плащаш всяка санкция, значи към този момент имаш рутина на извършител, познания на загрубял гамен, който се опълчва против откритите в естествените общества порядки и отговорности.
Или демонстративно да не спазваш общите административни актове, които са наложителни за всички - противоепидемични ограничения, пътни знаци, сигнали на светофара... При това напълно обществено, под флага на партийното опълчване против нормираното държание и общовалидните наставления: това не е ли проведена форма на асоциална саморегулация?
Но също е и опит: насъбрано знание по какъв начин в една сякаш правова страна може да се подценява общото за задачите на персоналното и по какъв начин спазването на закона е единствено финансов въпрос и нищо друго.
Ето за какво би трябвало да се вглеждаме в опита с вниманието, присъщо на партийната хлебарка, когато излиза от дупката си - знае, че може да пострада, само че светлината (или храната) я влече. Все повече младежи влизат в политиката, привлечени от светлината на парите. Те нямат опит и затова няма какво да дадат на правото, на политиката и въобще на развиването и регламентирането на публичните връзки. В Народното събрание ще им бъде скучно, в случай че го възприемаха и разбираха като законодателен орган. Но те знаят, че в България всичко е политика, в това число бизнеса и стопанската система, а евентуално и най-много те. Затова се ориентират вярно: да образуват опит там, където се натрупат пари. Две в едно.
Да пренасяш камъни от точка А до точка Б и назад също е професионален опит, в случай че го правиш по занимание. Друг е въпросът, че този опит е неправилен, даже да е добит в каторга. За юриста опитът в региона на зеленчукопроизводството надали е потребен; за шлосера - познанията по медийно право. Виж, за множеството партийци всеки тип опит е напряко нездравословен.
Опитът е спънка от време на време обаче. Диафрагмата на българската политика затруднява дишането на обществото, а и на обособения субект. Ако бъдеш изхвърлен по една или друга причина от професионалното си поле, в случай че те изритат, с цел да слагат на твое място калинка или просто тъй като не си диалогичен, милостив и съразмерен към кражбата, спукана ти е работата. Опитът на избрана и след избрана възраст към този момент работи против теб. Никой шеф не желае чиновници с нескончаем стаж - те или са мързеливи, или са заболели, или просто за нищо не стават. Техният опит не е нищо друго, с изключение на ненужна рутина. Отстранени са от пътя на професионалното развиване, тъй като са го заслужавали или тъй като са били непредпазливи. И в единия, и в другия случай са непригодни. И нежелани.
Така че внимавайте с опита. Трупайте го, както политикът натрупа милионите си. Както хлебарката събира трохички. И както нелепостта чете биографии. Но не го споделяйте. Защото стане ли веднъж непознат, вашият опит може да се обърне против основателя си тъкмо като Франкенщайн: никой не го е питал дали желае да съществува в тази форма и тип.
И тогава метаморфозите на опита ще се трансфорат в метастази.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Понякога той е рутина - неведнъж проявяване на дейности, изразяващо се в повторения на сходни физически или умствени занимания. В този си тип опитът е по-скоро нездравословен. Рутината не носи наноса на зрелостта, израз е на пропиляно време. Хора, битували повече от тридесет години на едно и също работно място, биват считани за опитни. Не са такива. Тези хора знаят тридесет метода по какъв начин да повторят една и съща неточност. Но надали са научили метод, посредством който да не я позволяват. Защото рутината е некадърност да се възприема новото, боязън от изменящата се реалност и в последна сметка - вкореняване на мудността и апатията. Рутинна е единствено биологическата, физиологическата необходимост; моторното повторение не показва разсъдък. Чувал съм да споделят, че непознат език не се усвоява с доста разум, а с рутина, с непримиримост, с повторения. Сигурно е по този начин. Но какъв е смисълът да научиш непознатия език посредством изнурително твърдоглавие, когато този език не служи на мозъка ти, с цел да го развие?
Известно е, че повторението на лъжата не я трансформира в истина. Но това се отнася и за правото да гласуваш. Когато едно общество на изборите гласоподава за кражбите, освен това неведнъж, това към този момент не е опит. Глупост е. Злоупотреба с право. И доверчивост, че, щом разрешаваш грабежа горе, кражбите долу ще бъдат омилостивени. Сякаш заслужават това и по този начин би трябвало да бъде.
Да не подаваш декларация за генезис на средствата (или имуществена декларация например), когато това е обвързване по закон, не е просто нарушение от административен темперамент. Това е нарушаване на закона, което се санкционира с административно наказване. Образува се административно-наказателно произвеждане, изслушват се пояснения и възражения, събират се доказателства, въобще - целият инструментариум на обществената власт се заема да глоби лицето, позволило или съзнателно нарушило закона. Погазваш ли нормативното устройство на страната редовно, проявявайки подготвеност да си плащаш всяка санкция, значи към този момент имаш рутина на извършител, познания на загрубял гамен, който се опълчва против откритите в естествените общества порядки и отговорности.
Или демонстративно да не спазваш общите административни актове, които са наложителни за всички - противоепидемични ограничения, пътни знаци, сигнали на светофара... При това напълно обществено, под флага на партийното опълчване против нормираното държание и общовалидните наставления: това не е ли проведена форма на асоциална саморегулация?
Но също е и опит: насъбрано знание по какъв начин в една сякаш правова страна може да се подценява общото за задачите на персоналното и по какъв начин спазването на закона е единствено финансов въпрос и нищо друго.
Ето за какво би трябвало да се вглеждаме в опита с вниманието, присъщо на партийната хлебарка, когато излиза от дупката си - знае, че може да пострада, само че светлината (или храната) я влече. Все повече младежи влизат в политиката, привлечени от светлината на парите. Те нямат опит и затова няма какво да дадат на правото, на политиката и въобще на развиването и регламентирането на публичните връзки. В Народното събрание ще им бъде скучно, в случай че го възприемаха и разбираха като законодателен орган. Но те знаят, че в България всичко е политика, в това число бизнеса и стопанската система, а евентуално и най-много те. Затова се ориентират вярно: да образуват опит там, където се натрупат пари. Две в едно.
Да пренасяш камъни от точка А до точка Б и назад също е професионален опит, в случай че го правиш по занимание. Друг е въпросът, че този опит е неправилен, даже да е добит в каторга. За юриста опитът в региона на зеленчукопроизводството надали е потребен; за шлосера - познанията по медийно право. Виж, за множеството партийци всеки тип опит е напряко нездравословен.
Опитът е спънка от време на време обаче. Диафрагмата на българската политика затруднява дишането на обществото, а и на обособения субект. Ако бъдеш изхвърлен по една или друга причина от професионалното си поле, в случай че те изритат, с цел да слагат на твое място калинка или просто тъй като не си диалогичен, милостив и съразмерен към кражбата, спукана ти е работата. Опитът на избрана и след избрана възраст към този момент работи против теб. Никой шеф не желае чиновници с нескончаем стаж - те или са мързеливи, или са заболели, или просто за нищо не стават. Техният опит не е нищо друго, с изключение на ненужна рутина. Отстранени са от пътя на професионалното развиване, тъй като са го заслужавали или тъй като са били непредпазливи. И в единия, и в другия случай са непригодни. И нежелани.
Така че внимавайте с опита. Трупайте го, както политикът натрупа милионите си. Както хлебарката събира трохички. И както нелепостта чете биографии. Но не го споделяйте. Защото стане ли веднъж непознат, вашият опит може да се обърне против основателя си тъкмо като Франкенщайн: никой не го е питал дали желае да съществува в тази форма и тип.
И тогава метаморфозите на опита ще се трансфорат в метастази.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ