Медалистът Владимир Далаклиев пред Sportal.bg: Сега трябва да защитавам постигнатото
Владимир Далаклиев реализира най-големия триумф в историята на българското олимпийско таекуондо, откакто преди броени дни стана първият роден играч с орден от международно състезание. 25-годишният ботевградчанин завоюва бронзово отличие в категория до 68 кг на планетарния конгрес в Муджу (Корея). Възпитаникът на Пламен Трънски беше посрещнат като същински първенец на летище “София” в петък, а по-късно празненствата продължиха и в родния му Ботевград, където го изненадаха със специфична заря.
Броени дни след триуфма и завръщането си в България Владимир Далаклиев гостува в студиото на Sportal.bg и разкри някои от своите секрети в особено изявление.
“След постигането на този триумф нямах самообладание да се прибера на родна земя и да видя околните и приятелите си. Посрещането в действителност беше необикновено, такава организация и толкоз доста хора - просто ми извършиха сърцето и душата”, сподели Далаклиев пред Sportal.bg.
Талантливият ни играч към този момент е наясно, че в този момент ще би трябвало да пази постигнатото и в бъдещите надпревари: “Мисля, че идните надпревари и изявите ми ще бъдат на малко по-друго равнище. След този резултат има още по-големи упования към мен, уповавам се това да ми се отрази добре и в позитивна посока. Иска ми се да пазя това, което реализирах.”
Преди да стигне до този орден, Влади мина през доста тежка травма и крах да се класира за Игрите в Рио де Жанейро през предходната година: “Това беше доста тежък миг за мен, за моя тим (Сунг Ри, Ботевград). Точно преди квалификацията за олимпиада, в края на 2015-а, на последното ми съревнование преди квалификацията още на първата среща получих тази травма - скъсах предна кръстна връзка на коляното, докторите напълно изключиха разновидността да вземам участие някъде, тъй като вероятността да направя още по-голяма контузия беше голяма. Но много дълго време чакахме тази подготовка и се готвихме, преценихме, че ще създадем опит. Презастраховахме се, несъмнено. Бяхме създали тъй че да няма чак такава огромна заплаха да се контузя. Аз почти се пробвах да го вардя, доколкото мога.
Но времето, през което се случиха тези прегледи, възобновяване след пресната травма и другите неща малко ме върнаха назд с подготовката. Не можехме да си позволим да вършим кой знае какви тренировки, само че направихме опит, който за жалост се оказа несполучлив. Това беше краят на историята с тази олимпиада. А и малко не си представях, даже и да взема квота за олимпиадата, по какъв начин ще се случат нещата. Но защото нямаме участник на олимпиада в таекуондото, това ми даваше тласък. Само класирането за олимпиада щеше да е огромен триумф.”
След неуспеха да откри място на олимпийското татами, Далаклиев и треньорът му взимат решение за интервенция: “Предприехме ограничения за интервенция, защото различен вид нямахме. Насочихме се към екипа на лекар Хубенов, за което доста им благодаря. Отнесоха се безусловно професионално и нямаше никакви проблеми. Първо започнах възобновяване си при тях, по-късно един доста значим човек за мен и мой другар - Иван Касапов от град Правец, се зае с моето възобновяване директно след интервенцията. Буквално всеки ден се занимаваше с мен. Първо започнахме с оживление, по-късно преминахме към по-сериозни извършения. Това нещо продължи 5-6 месеца, след които за първи път отидох на Белмекен и направих първите стъпки към ударите с крайници.”
Спечеленият международен орден е тласък за младия ни таекуондист да преследва по този начин дълго чаканото от него олимпийско присъединяване: “Мечтая за олимпийски игри още от дете. Участието на тази олимпиада не стопира да бъде цел за мен, изкачването ми в ранглистата не е задоволително, с цел да ме класира за олимпиадата, само че колкото повече надпревари и колкото повече медали имам, толкоз повече точки ще получа за ранкинг листата. Всички ме питат дали след този резултат се класирам, само че аз им давам отговор, че не се класирам, защото е прекомерно рано. Нашата класация е направена по този начин, че с всяка минала година % от точките, които са реализирани, се понижава. Точките, които имам в този момент, до олимпиадата няма да са същите. Трябва да работим непрекъснато и да наваксваме с повече шампионати, за можем да създадем оптимален брой точки.”
Какво още сподели пред Sportal.bg първият медалист за България от планетарен конгрес при мъжете в таекуондото може да видите в цялото изявление по-долу:
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ И ЕМОНА ЦОНЧЕВА/Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от гостуването на Далаклиев в студиото на Sportal.bg ТУК!!!
ФОТОГАЛЕРИЯ от завръщането на бронзовия международен медалист в България ТУК!!!
Броени дни след триуфма и завръщането си в България Владимир Далаклиев гостува в студиото на Sportal.bg и разкри някои от своите секрети в особено изявление.
“След постигането на този триумф нямах самообладание да се прибера на родна земя и да видя околните и приятелите си. Посрещането в действителност беше необикновено, такава организация и толкоз доста хора - просто ми извършиха сърцето и душата”, сподели Далаклиев пред Sportal.bg.
Талантливият ни играч към този момент е наясно, че в този момент ще би трябвало да пази постигнатото и в бъдещите надпревари: “Мисля, че идните надпревари и изявите ми ще бъдат на малко по-друго равнище. След този резултат има още по-големи упования към мен, уповавам се това да ми се отрази добре и в позитивна посока. Иска ми се да пазя това, което реализирах.”
Преди да стигне до този орден, Влади мина през доста тежка травма и крах да се класира за Игрите в Рио де Жанейро през предходната година: “Това беше доста тежък миг за мен, за моя тим (Сунг Ри, Ботевград). Точно преди квалификацията за олимпиада, в края на 2015-а, на последното ми съревнование преди квалификацията още на първата среща получих тази травма - скъсах предна кръстна връзка на коляното, докторите напълно изключиха разновидността да вземам участие някъде, тъй като вероятността да направя още по-голяма контузия беше голяма. Но много дълго време чакахме тази подготовка и се готвихме, преценихме, че ще създадем опит. Презастраховахме се, несъмнено. Бяхме създали тъй че да няма чак такава огромна заплаха да се контузя. Аз почти се пробвах да го вардя, доколкото мога.
Но времето, през което се случиха тези прегледи, възобновяване след пресната травма и другите неща малко ме върнаха назд с подготовката. Не можехме да си позволим да вършим кой знае какви тренировки, само че направихме опит, който за жалост се оказа несполучлив. Това беше краят на историята с тази олимпиада. А и малко не си представях, даже и да взема квота за олимпиадата, по какъв начин ще се случат нещата. Но защото нямаме участник на олимпиада в таекуондото, това ми даваше тласък. Само класирането за олимпиада щеше да е огромен триумф.”
След неуспеха да откри място на олимпийското татами, Далаклиев и треньорът му взимат решение за интервенция: “Предприехме ограничения за интервенция, защото различен вид нямахме. Насочихме се към екипа на лекар Хубенов, за което доста им благодаря. Отнесоха се безусловно професионално и нямаше никакви проблеми. Първо започнах възобновяване си при тях, по-късно един доста значим човек за мен и мой другар - Иван Касапов от град Правец, се зае с моето възобновяване директно след интервенцията. Буквално всеки ден се занимаваше с мен. Първо започнахме с оживление, по-късно преминахме към по-сериозни извършения. Това нещо продължи 5-6 месеца, след които за първи път отидох на Белмекен и направих първите стъпки към ударите с крайници.”
Спечеленият международен орден е тласък за младия ни таекуондист да преследва по този начин дълго чаканото от него олимпийско присъединяване: “Мечтая за олимпийски игри още от дете. Участието на тази олимпиада не стопира да бъде цел за мен, изкачването ми в ранглистата не е задоволително, с цел да ме класира за олимпиадата, само че колкото повече надпревари и колкото повече медали имам, толкоз повече точки ще получа за ранкинг листата. Всички ме питат дали след този резултат се класирам, само че аз им давам отговор, че не се класирам, защото е прекомерно рано. Нашата класация е направена по този начин, че с всяка минала година % от точките, които са реализирани, се понижава. Точките, които имам в този момент, до олимпиадата няма да са същите. Трябва да работим непрекъснато и да наваксваме с повече шампионати, за можем да създадем оптимален брой точки.”
Какво още сподели пред Sportal.bg първият медалист за България от планетарен конгрес при мъжете в таекуондото може да видите в цялото изявление по-долу:
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ И ЕМОНА ЦОНЧЕВА/Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от гостуването на Далаклиев в студиото на Sportal.bg ТУК!!!
ФОТОГАЛЕРИЯ от завръщането на бронзовия международен медалист в България ТУК!!!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ