Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на вътрешните работи Младен Маринов участваха в неофициална среща на външните и вътрешните министри от Европейски Съюз и Шенген в Париж, отдадена на настоящите проблеми на миграцията в Средиземноморието. Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на външните работи.

Срещата се провежда по покана на френския външен и вътрешен министър - Жан-Ив льо Дриан и Кристоф Кастанер.

Вицепремиерът Захариева уточни, че краткотрайните ограничения не могат да предложат трайни решения и се застъпи за нуждата от непрекъснат механизъм, който да обгръща както морските, по този начин и сухопътните граници. Тя съобщи, че приветства напъните и прагматичния метод на Финландското председателство на Съвета на Европейски Съюз в търсене в изцяло и стабилно европейско решение. Тя посочи, че следва да продължат напъните за дейно осъществяване на споразуменията за реадмисия с трети страни и договаряне на нови.

Ако желаеме да предотвратим незаконните влизания в Европейски Съюз е нужна усилена работа с всички страни по маршрута и то във всички области, сподели още Захариева и посочи, че не трябва да се слага акцент единствено върху натиска в Централното Средиземноморие, само че и да се обърне внимание на Източното Средиземноморие, където главният приток е от жители на Афганистан, Ирак и Сирия.

Ключов детайл е салдото сред отговорност и взаимност или казано по различен метод справедливото шерване на тежестите, сподели Захариева.

“Без съществуването на един, непрекъснат и общо важащ за целия Европейски Съюз механизъм казусът няма да се реши. Временните решения или съдружните решения (на група ДЧ) могат да облекчат страните на предна линия, само че няма да решат в целокупност казуса, пред който е изправен Европейски Съюз. Важно е да приказваме с един глас и по тази тематика и да насочи верните послания ”, посочи Захариева.

Министър Маринов съобщи, че всички страни по маршрутите, страните на дестинация, пренос и генезис, са наранени от миграцията и следва да поемат своите отговорности – както към хората, имащи потребност от протекция, по този начин и към своите жители. Като част от Източносредиземноморския маршрут България от години поема своята отговорност като страна на първа линия и подсигурява високо равнище на сигурност на външната граница на Европейския съюз, сподели той. Българският вътрешен министър подчертава върху сериозните финансови, механически и човешки запаси, които страната ни влага за гарантиране на граничната сигурност, противопоставяне на незаконната миграция, както и за недопускане възникването на нови направления и попречване на вторични придвижвания. Поддържането на нужното равнище на политическо и професионално съдействие със прилежащите страни е гаранция за бърз продан на информация и осъществяване на взаимни дейности при нужда, предпочитано измежду които е трайното разтрошаване на проведените незаконни групи за контрабанда на мигранти, уточни още вътрешният министър.

Министър Маринов увери делегатите, че България ще продължи оптимално отговорно да противодейства на противозаконната миграция както и до момента.

Българските министри ясно обявиха, че са срещу приемане на мигранти непосредствено от корабите.

През 2018 година са били регистрирани 150 000 случая на незаконни влизания в Европейски Съюз, което е спад с 25 % спрямо 2017 година и най-ниското равнище от пет години. За първото полугодие на 2019 година по море са влезнали единствено към 32 000 незаконни мигранти. Най-много са регистрирани в Гърция – 13 600 (сходен брой по отношение на същия интервал на 2018 г.) и Испания – 10 500 (намаление с 5 000). В резултат на съдействието на Италия с либийските управляващи и новата политика на страната да не позволява в Италия избавени мигранти, пристиганията там са едвам 2800 (спрямо 16500 през същия интервал на 2018 г.). В Централното Средиземноморие нарастване записва единствено Малта с 1200 случая (спрямо 235).