Ще остане ли ВСС без парламентарна квота?
Висшият правосъден съвет може да остане без парламентарна квота наесен. Това разгласи пред Нова ръководителят на отрасловата комисия. Причината е, че ръководещите нямат болшинство от 160 гласа в Народното събрание, с цел да излъчат свои представители.
Според адвокати обаче това ще блокира работата на правосъдната власт и ще се стигне до конституционна рецесия.
През октомври Висшият правосъден съвет би трябвало да бъде освежен с нови 22-ма членове – единайсет, определени от магистратите, и единайсет от Народното събрание. И до момента в който изборите в правосъдната власт предстоят, то в Народното събрание даже не са обсъждали и кандидатури.
„ Има огромна възможност да не стигнем до подобен избор, само че ние ще създадем всичко допустимо това да се случи. Дори и без представители на Народно събрание ще има кворум в Пленума на Висш съдебен съвет и той би могъл да функционира”, съобщи Милен Матеев, ръководител на правната комисия в Народно събрание.
Според адвокати това обаче ще сътвори конституционна рецесия.
„ Това прекатурва с хастара навънка конституционният модел, който е общопризнат за този доста значим административен орган на правосъдната власт”, счита Пламен Киров, професор по конституционно право.
Проблемът пред ръководещите е, че нямат нужното болшинство от 160 гласа за избор на нови членове на Висш съдебен съвет. Така те ще би трябвало да търсят гласове и от опозицията.
„ Т.е. ние да подкрепим техен показал, те да поддържат наш представител. Всичко това зависи от личността и ми се желае в действителност да се сплотяваме към персони, а не вършим пазарлъци”, съобщи Милен Матеев.
Председателят на районния съд Пловдив Иван Калибацев, който е и претендент за член от квотата на съдиите, счита, че Народното събрание би трябвало да откри консенсус.
„ Дори единствено магистратската общественост да избере своите членове и по право тримата огромни, изпадаме в една обстановка с най-малък брой членове. А това е обединен орган и няма по какъв начин да съществува обстановка, в случай че една от квотите не бъде попълнена”, счита Иван Калибацев, ръководител на РС-Пловдив и претендент за член на Висш съдебен съвет.
Ако новият Висш съдебен съвет остане единствено с 14 членове, това на процедура ще блокира основни решения, за които са нужни 17 гласа. Например уволняване на основен прокурор или ръководител на висш съд.
„ И в понижен състав, и с понижено болшинство на мен ми се коства, че това ще взриви в допълнение казуса със правосъдната власт”, съобщи Пламен Киров.
„ Това е един доста значим орган, който наложително би трябвало да работи”, съобщи Иван Калибацев.
Възможно е и друго решение на комплицираната обстановка. И то е -Висшият правосъден съвет да продължи да работи с изминал мандат, до момента в който Народното събрание не избере свои хора.
Според адвокати обаче това ще блокира работата на правосъдната власт и ще се стигне до конституционна рецесия.
През октомври Висшият правосъден съвет би трябвало да бъде освежен с нови 22-ма членове – единайсет, определени от магистратите, и единайсет от Народното събрание. И до момента в който изборите в правосъдната власт предстоят, то в Народното събрание даже не са обсъждали и кандидатури.
„ Има огромна възможност да не стигнем до подобен избор, само че ние ще създадем всичко допустимо това да се случи. Дори и без представители на Народно събрание ще има кворум в Пленума на Висш съдебен съвет и той би могъл да функционира”, съобщи Милен Матеев, ръководител на правната комисия в Народно събрание.
Според адвокати това обаче ще сътвори конституционна рецесия.
„ Това прекатурва с хастара навънка конституционният модел, който е общопризнат за този доста значим административен орган на правосъдната власт”, счита Пламен Киров, професор по конституционно право.
Проблемът пред ръководещите е, че нямат нужното болшинство от 160 гласа за избор на нови членове на Висш съдебен съвет. Така те ще би трябвало да търсят гласове и от опозицията.
„ Т.е. ние да подкрепим техен показал, те да поддържат наш представител. Всичко това зависи от личността и ми се желае в действителност да се сплотяваме към персони, а не вършим пазарлъци”, съобщи Милен Матеев.
Председателят на районния съд Пловдив Иван Калибацев, който е и претендент за член от квотата на съдиите, счита, че Народното събрание би трябвало да откри консенсус.
„ Дори единствено магистратската общественост да избере своите членове и по право тримата огромни, изпадаме в една обстановка с най-малък брой членове. А това е обединен орган и няма по какъв начин да съществува обстановка, в случай че една от квотите не бъде попълнена”, счита Иван Калибацев, ръководител на РС-Пловдив и претендент за член на Висш съдебен съвет.
Ако новият Висш съдебен съвет остане единствено с 14 членове, това на процедура ще блокира основни решения, за които са нужни 17 гласа. Например уволняване на основен прокурор или ръководител на висш съд.
„ И в понижен състав, и с понижено болшинство на мен ми се коства, че това ще взриви в допълнение казуса със правосъдната власт”, съобщи Пламен Киров.
„ Това е един доста значим орган, който наложително би трябвало да работи”, съобщи Иван Калибацев.
Възможно е и друго решение на комплицираната обстановка. И то е -Висшият правосъден съвет да продължи да работи с изминал мандат, до момента в който Народното събрание не избере свои хора.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ