Корнелия зачеса ЧЕЗ с класово-партиен подход
Високо напрежение разтресе страната, и то преди още госпожата от Пазарджик да е хванала шалтера. Възникна разумният въпрос тя ли в действителност ще го държи, или някой зад нея и дали в този стратегически акт вземат участие двама - продавач и покупател, или става въпрос за тройка - шведска, чешка, македонска или родна.
Защото съмненията за трети в огромния бизнес са като с ревността в любовта - съвсем постоянно се оправдават. И защото страната не може да се меси в интимна, тоест частна, договорка, се зарече да я ревизира и освети.
И до момента в който министър председателят се кани да задейства всички налични служби, които могат да разплетат конците и да стигнат до възможния трети, опозицията надигна глас с съдбоносен класово-партиен метод.
Казусът с Гинка от Пазарджик беше решен съществено от Корнелия от София. Държавата да извади едни 320 милиона и да купи активите на електроразпределителното сдружение ЧЕЗ. Не знам по какъв начин тоя проблясък е осенил многоуважаемата и многоопитна в приватизационните каузи алена лидерка. Може би е резултат на някакъв токов удар или отново на удар от някое такси. Впоследствие обаче се оказа, че предлагането е изцяло съществено.
С един извънреден размах страната си връща една трета от територията на страната, колкото държи ЧЕЗ. В останалите две трети продължава да господства капитализмът, само че и това може да се оправи с един експорт на ток, пардон - на гражданска война. От Варна към София, Пловдив и други градове. Защото, както е споделил Ленин: електрификация плюс руска власт е равно на комунизъм. Остава единствено алените да дойдат на власт. И това обаче може да стане, в случай че Корнелия успее да одържави и останалите крупни компании у нас.
Чиновниците се роят, пролетариатът - също (разбирай аленият електорат). За революцията обаче трябват и пари. Така както си му е редът - на входа и на изхода застават калени в прехода енергични енергетици от времето на Виденов и откритието на Бенджамин Франклин стартира да се експлоатира от класово-партийна позиция. Която, знайно е, води и до позиции, и до класа.
Защото страната може и да е добър собственик, само че в други географски ширини, където има наложителните форми на държавност. Тук държавна благосъстоятелност плюс електрификация е равно на дискотека, както изглеждаше соцродината в края на осемдесетте, малко преди да банкрутира. Да, хищният частник не е опция на хищния служител, нито частният монополист - на държавния.
Но нали задачата на трийсетгодишните преходни страдания бе да се сътвори и тук, божем, капитализъм с човешко лице. И когато към едно лице се размирише, службите да си поставят противогазите и да работят. В противоположен случай многоуважаемата госпожа Нинова може и да се окаже права. И някой ден да се озовем отново там, където всички миришехме на един и същи одеколон.
Защото съмненията за трети в огромния бизнес са като с ревността в любовта - съвсем постоянно се оправдават. И защото страната не може да се меси в интимна, тоест частна, договорка, се зарече да я ревизира и освети.
И до момента в който министър председателят се кани да задейства всички налични служби, които могат да разплетат конците и да стигнат до възможния трети, опозицията надигна глас с съдбоносен класово-партиен метод.
Казусът с Гинка от Пазарджик беше решен съществено от Корнелия от София. Държавата да извади едни 320 милиона и да купи активите на електроразпределителното сдружение ЧЕЗ. Не знам по какъв начин тоя проблясък е осенил многоуважаемата и многоопитна в приватизационните каузи алена лидерка. Може би е резултат на някакъв токов удар или отново на удар от някое такси. Впоследствие обаче се оказа, че предлагането е изцяло съществено.
С един извънреден размах страната си връща една трета от територията на страната, колкото държи ЧЕЗ. В останалите две трети продължава да господства капитализмът, само че и това може да се оправи с един експорт на ток, пардон - на гражданска война. От Варна към София, Пловдив и други градове. Защото, както е споделил Ленин: електрификация плюс руска власт е равно на комунизъм. Остава единствено алените да дойдат на власт. И това обаче може да стане, в случай че Корнелия успее да одържави и останалите крупни компании у нас.
Чиновниците се роят, пролетариатът - също (разбирай аленият електорат). За революцията обаче трябват и пари. Така както си му е редът - на входа и на изхода застават калени в прехода енергични енергетици от времето на Виденов и откритието на Бенджамин Франклин стартира да се експлоатира от класово-партийна позиция. Която, знайно е, води и до позиции, и до класа.
Защото страната може и да е добър собственик, само че в други географски ширини, където има наложителните форми на държавност. Тук държавна благосъстоятелност плюс електрификация е равно на дискотека, както изглеждаше соцродината в края на осемдесетте, малко преди да банкрутира. Да, хищният частник не е опция на хищния служител, нито частният монополист - на държавния.
Но нали задачата на трийсетгодишните преходни страдания бе да се сътвори и тук, божем, капитализъм с човешко лице. И когато към едно лице се размирише, службите да си поставят противогазите и да работят. В противоположен случай многоуважаемата госпожа Нинова може и да се окаже права. И някой ден да се озовем отново там, където всички миришехме на един и същи одеколон.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ