Любовни хроники: Емилиян Станев, Надежда Петрова и проф.Илия Петров
Винаги сме се изумявали от лекотата, с която някои двойки се развеждат, остават другари, поделят своите някогашни и даже сегашни половинки. Точно с подобен любовен триъгълник ще ви срещнем и през днешния ден. В неговия епицентър стоят двама мъже, бележити за своята ера – известният художник проф. Илия Петров и писателят Емилиян Станев. А сред тях стои една съдбовна дама, която някак съумява да обича и двамата до сетния си мирис – Надежда Станева.
За биографията на Надя не се знае доста, само че тя е от най-хубавите ни преводачки на Камю и Сартр. С професор Илия Петров се среща 13-о главно учебно заведение на столичната ул. „ Пиротска “, където той преподава изобразяване, а тя френски. Надя е хлътнала по мрачния художник с тъжния взор и непрестанно го причаква след часовете, пробва се да го накара да се “отвори”. По това време Илия е омъжен за Вера - дребна и мургава художничка, с късо подстригани коси и тъмни, тъжни очи.
Любовта сред Надя и Илия пламва последователно, само че несъмнено, а Вера е безмълвният ѝ очевидец. Две години след началото на връзката, през 1933 година Вера се хвърля от високите етажи на прилежаща кооперация, а съгласно аутопсията е бременна. За да резервира неопетнено името на мъжа си и с цел да отхвърли всички подозрения за съществуването на любовен триъгълник, тя оставя предсмъртно писмо, в което показва като причина за самоубийството си своята дълбока меланхолия.
Илия и Надя се женят на 27 януари 1935 година, само че бракът им е жертван. Надя мечтае за обич и реципрочност, а Илия е безмълвен и дистанциран. В първите години на брака си с Илия тя обезверено се пробва да го избави, като му роди дете. През 1938 година двамата отиват в Берлин в клиниката на фамозния гинеколог доктор Щьокел. Художникът обаче не дава единодушие за тежкото лекуване.
И кой знае по какъв начин е щял да продължи бракът им, в случай че в един прелестен ден на хоризонта не се появява писателят Емилиян Станев, другар на Илия. Когато вижда, че сред двамата има химия, Илия споделя на Емилиян “Вземи я и бъдете щастливи!”
В началото на 1948 двамата се развеждат ведро и другарски. Година по-късно с Емилиян стават семейство Станеви съвсем скрито - отиват в гражданското, без да уведомят другари и родственици. Надя откъсва писателя от разгулните му разгулен компании, а той я завладява до такава степен, че тя зарязва работата си, с цел да му служи. Превежда френски исторически документи, нужни за романите му „ Антихрист “, „ Тихик и Назарий “, „ Легенда за Сибин, преславския княз “, редактира интервютата му и вади от кошчето всяка чернова, с цел да я класира съответно в една от 17-те папки с всекидневни бележки от битието на писателя.
Станев назовава жена си „ моя Екерман “, имайки поради персоналния секретар на Гьоте, който след гибелта му издава книга с диалози с гения. Писателят се оказва оракул. След кончината му през 1979 година в продължение на 21 години Надежда разказва и събира целия му списък, който подарява на къщата музей „ Емилиян Станев “ във Велико Търново, и разгласява „ Дневник с продължение “ и „ Ден след ден “ със мемоари за писателя, както и „ Отминалото” - проучване за рода й от Нова Загора.
За биографията на Надя не се знае доста, само че тя е от най-хубавите ни преводачки на Камю и Сартр. С професор Илия Петров се среща 13-о главно учебно заведение на столичната ул. „ Пиротска “, където той преподава изобразяване, а тя френски. Надя е хлътнала по мрачния художник с тъжния взор и непрестанно го причаква след часовете, пробва се да го накара да се “отвори”. По това време Илия е омъжен за Вера - дребна и мургава художничка, с късо подстригани коси и тъмни, тъжни очи.
Любовта сред Надя и Илия пламва последователно, само че несъмнено, а Вера е безмълвният ѝ очевидец. Две години след началото на връзката, през 1933 година Вера се хвърля от високите етажи на прилежаща кооперация, а съгласно аутопсията е бременна. За да резервира неопетнено името на мъжа си и с цел да отхвърли всички подозрения за съществуването на любовен триъгълник, тя оставя предсмъртно писмо, в което показва като причина за самоубийството си своята дълбока меланхолия.
Илия и Надя се женят на 27 януари 1935 година, само че бракът им е жертван. Надя мечтае за обич и реципрочност, а Илия е безмълвен и дистанциран. В първите години на брака си с Илия тя обезверено се пробва да го избави, като му роди дете. През 1938 година двамата отиват в Берлин в клиниката на фамозния гинеколог доктор Щьокел. Художникът обаче не дава единодушие за тежкото лекуване.
И кой знае по какъв начин е щял да продължи бракът им, в случай че в един прелестен ден на хоризонта не се появява писателят Емилиян Станев, другар на Илия. Когато вижда, че сред двамата има химия, Илия споделя на Емилиян “Вземи я и бъдете щастливи!”
В началото на 1948 двамата се развеждат ведро и другарски. Година по-късно с Емилиян стават семейство Станеви съвсем скрито - отиват в гражданското, без да уведомят другари и родственици. Надя откъсва писателя от разгулните му разгулен компании, а той я завладява до такава степен, че тя зарязва работата си, с цел да му служи. Превежда френски исторически документи, нужни за романите му „ Антихрист “, „ Тихик и Назарий “, „ Легенда за Сибин, преславския княз “, редактира интервютата му и вади от кошчето всяка чернова, с цел да я класира съответно в една от 17-те папки с всекидневни бележки от битието на писателя.
Станев назовава жена си „ моя Екерман “, имайки поради персоналния секретар на Гьоте, който след гибелта му издава книга с диалози с гения. Писателят се оказва оракул. След кончината му през 1979 година в продължение на 21 години Надежда разказва и събира целия му списък, който подарява на къщата музей „ Емилиян Станев “ във Велико Търново, и разгласява „ Дневник с продължение “ и „ Ден след ден “ със мемоари за писателя, както и „ Отминалото” - проучване за рода й от Нова Загора.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ