Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006), Орден на почетния легион (2013), както и на Командирски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.

На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Еровеев дава изключителното право на Клуб Z да разгласява есетата му на български език. Преводът е на Иван Тотоманов.

Путин от ден на ден се трансформира във Владимир Ненадейни. Нали все повтаряше, че готовност в Русия няма да има – и внезапно бам, ето ти я мобилизацията на цялата Рус. И многото протестни акции в доста елементи на Русия. На задържаните протестиращи им раздават повиквателни – добре пристигнали на война!

Владимир Ненадейни изненадващо реши да организира референдуми в източните области на Украйна за да ги причисли към Русия. Няма за какво човек да върви на гадателка – резултатът е позитивен, несъмнено. Дали обаче тези мероприятия ще приключат войната с бърза победа (за победа към този момент са задоволителни окупираните територии), или ще я създадат още по-мащабна? Военната теория на Русия допуска използването на нуклеарно оръжие, в случай че има опасност за сигурността на страната. Херсон, Донецк, Запорожието, Луганск – за Путин това към този момент е Русия. Чакайте нуклеарната война. „ Това не е блъф “ - сподели го персонално Владимир Ненадейни.

На фона на ужасите на войната – от Буча до Изюм, от въпиещото включване на части от Украйна в Русия и вероятното нуклеарно решение на спора – въпросът за бъдещето на Русия се прекършва под действието на мъчителни страсти. Украинците, жертви на войната, виждат в Русия извънредно страна агресор и за тях е значима успеха, разгромът на живата мощ и на военната техника на съветската войска. Те мечтаят да слагат Русия на колене – да, по този начин си показват бъдещето на страната, решила да ги пороби, да изтрие от лицето на света украинската държавност. Русия на колене и изплащаща големи контрибуции, страната, презряна и презирана за години напред, разкаяла се и проклинаща самата себе си или пък стоварила цялата виновност върху Путин – това е идеалът, изключително за украинците, изгубили свои близки във войната. И дали Русия ще се разпадне на части под тежестта на виновността си, или пък ще си остане голям безсрамен съвсем континент – за това въобще не им пука и това е разбираемо.

Но в случай че погледнем бъдещето на Русия през съветски очи, вероятността се трансформира, та даже в случай че става въпрос за съперниците на Путин, без значение дали са вътре в страната, или са се изнесли. Покрай гневната рецензия на Путин, която си е част от демократичното смирение за целия този смут, даже най-яростните съперници на Кремъл окайват съветските бойци, това пушечно месо, измежду което има хиляди и хиляди съветски пандизчии, бандити и убийци, на които без никакво юридическо съображение са заменили присъдите с военна работа и гибел в Украйна. А в този момент към тях се прибавят и стотици хиляди  мобилизирани поданици на Русия. Войната по този начин или другояче към този момент влиза във всеки съветски дом. Какво да се прави? Мобилизираните, нашите съветски мачовци, потеглят към Украйна, та да си пострелят, други желаят да избягат от страната където и да било или пък да си отрежат показалеца, та да не ги активизират, или да влязат в пандиза – та най-малко да останат живи.

Много от демократичните съперници на Путин мечтаят за по-бързо приключване на войната – че едно помирение ще стане основа за бъдещето на Русия, умила се от ежедневния си срам. Но това е единствено заблуда – войната е толкоз ужасна, толкоз доста е разрушено и унищожено, че Украйна няма да поддържа фантазиите на тези миротворци. С този коз игра Путин, изключително при отстъплението от Харковска област, като ни уверяваше, че таман украинците са тези, които не желаят договаряния. В един миг реши да си поеме мирис, с цел да стартира с нови сили раздирането на Украйна, та да докара войната до дъно и напълно да подчини и да всмуче Украйна в Русия.

Бъдещето на Русия е необятно отворено за всичките тези варианти. Лоши и пъклен неприятни. Но пък разновидностите са ъгъл. Има и положителни варианти, само че те май спадат към раздела политически чудеса.

Дайте да ги забележим всичките тези варианти.

Нашите либерали и доста опозиционери, Навални в това число, имат вяра в чудесната Русия на бъдещето. Откъде ли се взима тази тяхна религия? Основана е на това, че броят на руснаците, които поддържат случката на Путин, е пресилен от социологическите анкети, които в една тоталитарна страна не са справедливи. А откакто е по този начин, то с продължаването на военните дейности и безредната готовност скритото неодобрение ще продължава да пораства – и поради убитите бойци, и поради дискомфорта, подбуден от интернационалните наказания, и в последна сметка това ще докара до революционен гърмеж, който ще унищожи путинската система. Ще се насрочат свободни избори и великият съветски народ с възприятието на правдивост и изпълнен дълг ще гласоподава за опозицията, която ще докара на власт въпросния Навални.

Този вид е недействителен. Той си е чиста химера. Вярно, уредникът и вдъхновителят на тази война е един-единствен човек и вие знаете името на този човек, само че революционният гърмеж в днешна Русия, това е, както би споделил Достоевски, сънят на смешния човек. Съратниците на Путин на процедура разчистиха цялата съпротива. На мястото й понякога възникваха и ще пораждат както персонални, по този начин и всеобщи митинги. Така да вземем за пример обичаната от целия съветски народ прелестна певица Алла Пугачова неотдавна изиска от министерството на правораздаването да я третират като непознат сътрудник, тъй като за непознат сътрудник е разгласен брачният партньор й Максим Галкин поради поредните си антивоенни апели. Това породи значителен звук, само че няма да докара до гражданска война в Русия. Също както няма да докара до гражданска война и оповестената готовност. Властта ще се оправи – тя има вълча захапка.

Народът е натровен от пропагандата и въобще не симпатизира на политиката на Запада. От доста от дълго време му е внушено, че Западът желае да вземе на Русия естествените й благосъстояния, че на всичкото от горната страна и да я разпарчедоса. Това не го е измислил Путин,  той просто се възползва от него, с цел да продължи царската си кариера до безконечност. Хората в дълбоката съветска провинция живеят в такава беднотия, че на процедура не усещат глобите. Свободното гласоподаване обаче може да тласне Русия към някой ултра-Путин и крайнодесните патриоти може да вземат властта, въпреки самият Путин в течение на войната да се преражда в улта-Путин*, Владимир Ненадейни и Страховити. Тоест национална гражданска война въобще да не чакаме.

Затова пък има вяра Путин да бъде сменен от някой негов кремълски последовател, може би даже другар, който съгласно историческата логичност на развиването на събитията може след Путин–Сталин да стигне до модела на новия Хрушчов. Този сюжет е най-смислен. За реализирането му има два разновидността. Първият: Путин слиза от властта заради болести (които целият антипутински свят му приписва без съгласно мен основателни причини) или с цел да се приобщи към отишлите си, както назовават тези, дето са се преселили в отвъдния свят. Това би било повтаряне на сталинско-хрушчовския вид в най-чист тип. Вторият: смъкват го неговите си хора, както става с Хрушчов през 1964-та, когато Политбюро най-конспиративно го сменя с Брежнев. Този вид куца с това, че през днешния ден нямаме и най-малкото сходство някой обуздан на волята на Политбюро. Някои смели районни депутати в Петербург и Москва приканват за импийчмънт, само че този жест се отнася по-скоро към персоналния им подвиг, в сравнение с към политическата вероятност.

И по този начин, в случай че Путин се пресели в по-добрия свят заради биологични аргументи или пък там го пратят приятелчетата му, бъдещето на Русия и в двата случая ще е „ хрушчовско “. Около Путин няма хора с неговия властови капацитет. На самия Путин му трябваха доста години, с цел да стане деспот. Най-вероятно на мястото на Путин ще бъде повдигнат човек, който първоначално да удовлетвори всичките кремълски началници. За тях войната с Украйна продължава прекомерно дълго. Меките кремълски кресла към този момент им глождят задниците. Те скандират военните лозунги след Шефа, само че по-скоро като реализатори, а не като идеолози. Има и идеолози, трима-четирима най-горе, само че тяхната идеология е подчинена на прославянето на Путин, подлизурска и без Путин не може да се повтори безапелационно. Днешните реализатори на волята на Путин ще си изберат сдържан шеф, който да си трае и да мълчи (като шефа на Москва Собянин, въпреки че той не постоянно си трае), или подобен, който гневно крещи нехарактерни за него хули по адрес на Запада като Медведев.

Значи, Путин се маха и военните дейности завършват, най-вероятно много бързо. Русия се отдръпва в границите от 23 февруари 2022 година и от тези си позиции предлага да се стартират договаряния. Киев държи да си върне Донбас и Крим – московските началници ясно дават да се разбере, че са подготвени да пожертват Донбас, обаче Крим хайде да го оставим за по-нататък. Под натиска на груповия Запад Киев най-вероятно се съгласява с тези условия.

Следва цялостен кортеж дипломатически договаряния. Темата за Крим се отсрочва, само че желанието за съдействие със Запада се разгаря от ден на ден. Не толкоз поради анулацията на глобите, само че и заради възприятието за близостта на Русия, изключително културна Русия, с Европа. Дори в сталинските времена, пък и в този момент, културните елити (въпреки всичките разкрити и неразкрити проправителствени доносници) са считали и ще продължат да считат европейската цивилизация за родна майка на съветската просвета. Вярно, имаме славянофили, които упорстват за цялостно отделяне от Европа, само че даже техните причини са просмукани от европейската философска методология на романтизма. Ние безусловно ще се върнем в Европа даже при един нов Хрушчов на прехода и ще пристигна идващото историческо пролетно стопляне.

Лошото обаче е, и това е явно, че на нас, руснаците, също като на германците след 1945 година, никой няма ей по този начин, незабавно да ни елементарни Мариупол, Буча, Изюм и путинските по този начин наречени референдуми. Може да се напъваме колкото си щем да тръгнем по следите на Западна Германия след войната, само че диалозите за съветската виновност няма да спрат, също както не са спрели в Германия. За което в частност свидетелства поучителната книга на Карл Ясперс за немската виновност. Ще пристигна смутно време и ще ни отрежат от бъдещето. С други думи, няма да ни стига О2, ще се задъхваме в атмосферата на отчуждението.

Не изключвам да се намерят много страни и много западни културни елити, които ще изискат да поддържат Русия на бъдещето. Но от това нейното бъдеще няма да стане прелестно, най-малко в обозримото бъдеще. Ако след Втората международна война даже сталинска Русия се е водела страна победителка и по този начин или другояче е привличала благосклонностите на европейските комунисти, през днешния ден такива комунисти няма и никой няма да я назова победителка. Ще ѝ е доста комплицирано да загуби днешната война, която, както към този момент споделих, може да премине в нуклеарен вид и да изпепели целия свят. Загубилият играта Путин към този момент е Путин неудачника, т.е. не-Путин, с такива хора властническата система не се церемони. Той ще слезе от поста си преди провалянето, под натиска на кремълските приятели, тъй като те знаят (пък и ние също), че той няма да одобри даже намек за проваляне, а да се измисли фиктивна победа, изключително след даже единствено локалните триумфи на украинското контранастъпление, не е елементарно. Успешните дейности на мобилизацията са проблематични. Някои ще попитат: ами къде са генералите, които могат да създадат боен прелом? Е, тези генерали по този начин се издъниха на фронта, че не им е до прелом. Те не са групов маршал Жуков, по-скоро са анти-Жуков.

И на Русия за много време ще ѝ бъде отнето освен прелестното, само че даже и елементарното бъдеще. Украйна, а също и Полша и балтийските страни ще създадат всичко за това и в своята си координатна система ще са прави. А в случай че Русия остане без бъдеще, има заплаха за едни и наслада за други, че ще се разпадне. Съветският съюз не устоя провалянето си в Студената война – дали Русия ще издържи слизането от престола на цар Путин?

Светът ще продължи напред без Русия, ще си открие бъдещето в системата на други политически координати, където Русия ще играе незначителна роля. В последна сметка може да я сложат в листата на някои африкански страни от вида на Нигерия.

И единствено знамение може да даде на Русия прелестно бъдеще. Но по какъв начин? Като Навални или някой различен от опозицията излезе от пандиза и пристигна на власт? Но ние не сме Южна Африка от времената на апартейда. Не единствено че се изложихме осрахме в личната си страна, ами сринахме и Мариупол. Така че да съпоставяме Навални с Мандела е комплицирано. Но пък за съветската просвета това ще е плодородна почва. Ще се нахвърлим върху естетиката на провалянето с такава пристрастеност, с такова самобичуване, че ще ни чете половината свят, и киното ни също ще блесне. „ Не знаете ли, че и на бунище/ може стихът да се роди без срам “** – пише Ана Ахматова. Тъкмо като за бъдещата прелестна, прегърнала културата Русия.

*От ultimate (англ.) - термин в компютърните игри, когато на последното равнище рискуваш всичко, с цел да победиш. - Б. прочие

** Цитат от стихотворението „ Творчество “ в превод на Петър Велчев. – Б. ред.